Дата: 04.12.2020

Източник: в. Стандарт

Прочетено: 1617

Изведнъж стана много конкурентно и симпатично желанието да си чиновник, казва председателят на БСК Радосвет Радев в интервю за в. „Стандарт“

  • Очакват се фалити на фирми, младите се занимават с дигитален бизнес
  • Цели икономически групи са изключени от стопанския живот
  • Директната подкрепа за компаниите трябва да е между 1 и 2 млрд.
  • Зимните курорти са подготвени, с 5 лв. скочи обслужването на един турист
  • Медийните хора са на първа линия, защитиха честта на професията си

- Г-н Радев, как вторият локдаун, макар и по-мек, ще се отрази на икономиката? Какво сочат анализите на БСК?

- Той като че ли катализира икономическите процеси на разпад, започнали при първото затваряне. За първи път имаме цели икономически групи, които са изключени от стопанското ежедневие на България. Ако ползвам популярния вече жаргон, мазнинките са стопени още след първия локдаун и сега на практика проблемите в малките и средните компании се задълбочават в резултат на забавените икономическите мерки. Някои от тях реално се задействаха на осмия месец, а други още не са стартирали.

- Кои икономически групи са изключени от стопанския живот?

- Всички, които в момента са 100 процента затворени. Въведохме два термина – затворени стопански субекти и затруднени. Респективно, дори и по най-актуалната мярка, която в момента се обсъжда – за ликвидна подкрепа, компаниите са разделени на две. Тези, които са напълно затворени, се очаква да получат компенсация до 20% от загубения оборот. Засегнатите - до 10-15.

- Тоест, тези 156 млн. лв. по новата мярка, че бъдат разпределени за всички, разликата е какъв процент от оборота ще се покрива?

- Да. Но истината е, че тези 156 млн. са изключително недостатъчни. Някои наши изчисления показват, че ефективната помощ възлиза между половин и 1 милиард лева.

- По първата мярка 3000/10 000 лв. бяха компенсирани 21 190 микро- и малки фирми. При положение, че в България има 400 000, което е около 5%, как оцеляват останалите?

- Не оцеляват. Ние с тревога чакаме да видим колко ще са стопанските субекти, с които България ще започне 2021 г. Разбира се, официалните данни не носят информация за онези, които са постигнали юридическо прекратяване на дейността си или за юридическото прекратяване на самите стопански субекти. Но тази процедура също е много бавна. И това, което би излязло от Агенцията по вписванията или от Националната статистика вероятно ще е само част от истината. Продължават да съществуват компании, които са регистрирани, но вече нямат дейност. Картината ще стане ясна вероятно в средата на 2021 г.

- В БСК, а сигурно и в останалите работодателски организации, пристигат данни, че не просто хората фалират, но заявяват, че оттук нататък повече няма да се занимават със стопанска дейност. Как това ще се отрази на икономиката?

- Това е един от най-невидимите врагове на българското стопанство. Променя се отношението към предприемачеството. Появи се страхът да бъдеш предприемач. Ако до онзи ден страхът бе дали ще бъдеш успешен или неуспешен предприемач, но с категоричната позиция, че искаш да бъдеш такъв, сега, в тази обстановка, изкушението е да престанеш да приемаш тежестта да рискуваш себе си, идеята си, семейството си, парите си, активите си, постигайки някаква предприемаческа цел. Изведнъж започва да става много конкурентно и симпатично желанието да бъдеш чиновник, държавен служител. Това е единствената дейност, в която възнагражденията се увеличават непрекъснато.

- И която генерира сигурност.

- Да. Старото предприемачество, което тръгна след промените през 90-а година, са вече мъже и жени на пенсионна или предпенсионна възраст. Там рядко се появява онази дързост да кажеш: Аз ще направя нещо по-добре от другите. На практика, в момента активното българско предприемачество е на онези млади хора между 30 и 40 години, които са изцяло обърнати към дигиталния бизнес. Той в известен смисъл е защитен от коварството на държавната подкрепа или намеса.

- Успява ли бизнесът ефективно да се възползва от гарантираните от ББР кредити?

- Имах миналата седмица дискусия с представители на ББР. Те самите казаха, че от 1 млрд. лв. готовност за гаранция до този момент са предоставили само 123 млн. Тоест около десетина процента от бюджета реално е реализиран и е задействал като гаранционни осигурявания по различни финансирания.

Мярката е направена, кройката й е добра, нареден е алгоритъмът, по който стигаш до парите, има го резервът. Въпросът е дали е работещ. Тези данни показват, че не е, независимо че сега се анонсира и възможността за промяна на тавана - за едната програма до 1 млн. лв., за другата до 2 млн. лв.

Истината е, че част от самите мерки не са популярни, не са известни, колкото и работодателските организации да дават абсолютно безплатно информацията на своите членове, че такива мерки има. Тук обаче моето колебание е доколко ниска е информираността или доколко сложна е процедурата за възползване от тези мерки.

В действителност, ние всички искаме едно и също – мерките да бъдат опростени и да са бързо работещи. Реално като вземем и втората програма за грантове - 30 000/100 000 за средните фирми, затваряме 2020 г. с 400 млн. директна помощ за предприятията като ликвидна подкрепа, към 550 млн. лв., похарчени за 60/40, и още 50 млн. лв.

- Това ли е най-ефективната мярка 60/40?

- Тя в крайна сметка се разбра. Но и тя се ползва едва от 10% от компаниите. Очаква се новата мярка - 24 лв. на ден за работник в неплатен отпуск от затворен бизнес, да обхване над 350 000 субекта, което като сбор ще е около 400 млн. Пак е нещо. Моето разбиране е, че дори малкият размер на подкрепата, но навреме, е полезен. В координатната система пари-време колкото по-късно започват да се включват мерките, толкова повече стават парите за постигането на резултата. Нужни са опростени, лесни за изпълнение критерии за бизнеса. Затова смятам, че в новата мярка за спешна ликвидна подкрепа на база спаднал оборот идеята да се работи през масивите на НАП е добра. НАП е може би първата изцяло изградена система на електронното правителство. Всеки стопански субект има директен достъп, комуникацията е през електронен подпис, удостоверява се абсолютно опростено правоспособността и, респективно - правоимането. Система на НАП съдържа цялата информация за обороти нагоре-надолу.

- Какъв механизъм за участие на НАП се обсъжда? Фирмите ще подават документите си при данъчните?

- Напротив - още по-опростено може да бъде. След едно проверяване на поведението на стопанските субекти миналата година, съотнесено към тази година, НАП може да изпраща съобщения, примерно: „Вие по тези критерии попадате в програмата за подпомагане, желаете ли да се възползвате?“. Ако отговорът е "не", следва любезна комуникация. Ако отговорът е "да" - продължаваш към следващата стъпка. Това би било нещо, което се случва за първи път и ще е голям пробив, начало на дигиталното общуване между бизнес и държава.

- През август казахте, че бедствието в икономиката тепърва престои. След тази неоптимистична картина, която очертахте, стигнахме ли дъното, или тепърва влизаме в окото на бурята?

- Не сме стигнали дъното, но продължаваме ентусиазирано да вървим натам. По едни наши данни, през октомври за първи път изтеглянето на ДДС от държавата е с 50% по-високо. Обичайно държавата възстановява около 400 млн. ДДС на българските стопански субекти. За ноември сумата е 600 млн.

- Какво означава това?

- Две неща. Или бизнесът, не само най-красивият и белият, се ориентира, че няма да бъде подпомогнат и прави всичко възможно да осигури съществуването си, понякога дори злонамерено. Или в момента все още работи инерцията на 2019 г. и началото на 2020 г., където има относително ритмични постъпления, планирани разходи, гарантиран от бюджета дефицит, който да покрива теоретичните дупки, които ще възлязат в него.

Но, когато престанат да действат някои от благоприятните режими в момента, се страхувам, че ще се получи ефектът на снежната топка, която завъртайки се, става накрая лавина.

- Може ли да посочите пример?

- Такъв срок е изтичането на кредитната ваканция за стопански организации, които отложиха към 8-9 млрд. лв. плащания по главниците в периода от април до декември тази година. Няма в момента никаква реакция - нито на БНБ, нито на Асоциацията на търговските банки, нито на Европейската централна банка, какво се случва. Представете си при тези спаднали обороти в стопанството как кредитополучателите намират отново същия размер пари, с които са плащали онези главници.

Не можем да си затваряме очите и че безработицата расте, независимо от някои оптимистични изхвърляния. Още повече, че не всичко, което е безработица, може да се хване от статистиката. Има и латентна безработица - 24 лв. на ден, но аз държа служителя, водя го на работа, но той не е социално осигурен, а получава 500 лв. на месец. Отделно вече има бизнеси, където сривът на предлагането е 70%. Това са ориентираните към потреблението бизнеси. Така че в момента грижата за икономиката е нещо изключително важно. Още повече, че влизаме в един доста парадоксален месец.

- Защо?

- По данни на Министерство на финансите ноември месец го завършваме на дефицит 183 млн. лв. При гласувания дефицит в сегашния, ремонтирания бюджет, дефицитът може да стигне до 5 млрд. Тоест – теоретично остават 4,8 млрд., дори един лев да не влезе в хазната. Декември има този календарен недостатък да е само с 16 работни дни. Разделих 4,8 млрд. на 16 и се оказва, че дневно трябва да се харчат по 300 млн. до Нова година. И след като това е закон, въпросът е дали ще бъде направено правилно, дали най-правилно ще бъдат налети тези пари, или пак ще има някакви гимнастики, които ще отнесат тези пари далече от икономиката. Спомням си едно интервю на бившия министър на финансите Петър Чобанов, дадено непосредствено след пласирането на 5-милиардния дълг. Категорично – успешно пласиране, една от добрите операции на финансовото министерство, направена изключително професионално. Чобанов каза „Тези пари не трябва да стоят в трезорите, те трябваше вече да са в бизнеса“. И нашата оценка е, че при сериозен подход, размерът на подкрепата към бизнеса трябва да е между 1 и 2 милиарда – непосредствено, сега.

- Бюджет 2021 предвижда ли достатъчно буфери, за да премине държавата през коронакризата?

- Той е изцяло обърнат към съхраняване на някаква платежоспособност у хората за евентуално потребление - ръстът на минималната работна заплата, на пенсиите, на възнагражденията на държавната администрация. Това са хора, които ще потребяват, но никой от тях не произвежда. Тук рискът от неглижирането на стопанските процеси ще доведе до евентуално критично потребление. На практика, ще има около 2 млрд. лв. повече в населението. Ще се формира потребление на най-евтиното и не най-качественото. В храните ще доведе до покупка на евтин внос и не толкова високо качество, в домакинското потребление - покупка на нискокачествена техника, пак от внос.

- Пандемията буквално помете туризма. Ако след първия локдаун успяхме да рекламираме България като най-сигурната дестинация с най-добрите мерки и най-малко заразени от Ковид-19, то сега сме първи по смъртност в Европа. Как това ще се отрази на зимния сезон и на летния догодина?

- Трудно ми е да отговаря. Там, където всеки ден има комюникета за нови трупове, рядко отиват ентусиазирани туристи. Вижте драмата между Германия и Австрия, която за мен е безкрайно любопитна. И двете страни развиват в съседство и луксозен, и масов туризъм. В едната казват „Никакво отваряне на курортите!“, другата ги рекламира като най-сигурните. Българските курорти са много добре подготвени да работят в условия на коронакриза. Дори по-подготвени от потенциалните им туристи. Направиха всички необходими допълнителни инвестиции за сигурността на гостите – от защитните предпазни мерки за персонала, през пунктовете за дезинфекция до приборите за еднократна употреба. Реално в момента обслужването на един турист скача с 5 лв. на ден спрямо зимата на 2019 г.

Много се надявам поне съседите, които нямат планини, да намерят и времето, и спокойствието, и сигурността да бъдат гости на българския туризъм. Говоря за Гърция, Турция, Македония, дори и Румъния.

- Курортът „Албена” как премина дотук през кризата и какви са плановете за лято 2021?

- Такова нещо не сме преживявали. Откакто „Албена” съществува - над 50 години, 2020 г. е първата, в която курортът завършва на загуба. Работихме, само за да утвърдим челното място на „Албена” като туристическа дестинация - и за българи, и за чужденци. Реализираните нощувки бяха основно на българи и, разбира се, на гости от близката чужбина като Румъния.

Обикновено по това време туристическите комплекси имат сключените договори за цялата следваща година. Ние в момента не знаем как ще изгрее слънцето през април и ще изгрее ли над една Европа, която се е преборила с коронавируса.

За мен за туризъм можем да говорим от 2022 г. 2021 ще е една дълга и продължителна репетиция за, дай, Боже, по-добри времена.

- Като човек, който от години се занимава и с медиен бизнес, как се отрази коронакризата на медиите и адекватни ли са те в предаването на послания по време на пандемия?

- Генерално, медиите, бидейки в края на хранителната верига на икономическите процеси, изключително пострадаха от пандемията. Медийният отрасъл е един от най-засегнатите като икономика. По простата причина, че трябва да си произвел, да си създал продукт и той да стигне до потенциалния му потребител. Но първото нещо, което всички правят в ситуацията като днешната, е да посегнат на рекламните си бюджети, за да спестят. Икономически, проблемите за българските медии са много тежки. Но по отношение на въпроса дали това ги деформира и дали престанаха да бъдат медии, аз съм убеден, че за честта на българската медийна индустрия, с някои изключения, медиите останаха на страната на хората и на обществото. Дадоха и продължават да дават широк достъп до информацията, често изпреварваща, пълноценна, многостранна, плуралистична. За чест на медийните хора кризата не ги промени, не ги направи гадове. Можеше да се появят много фейкове. Не че ги няма, но това поведение не е масово. Българските журналисти се оказаха едни от неспоменаните хора на първа линия, които дават информация, подготвят обществото. Дори обявяването на извънредното положение и извънредната обстановка се случва през българските медии и с тяхна помощ.

Чувствителността на обществата към свободните и независими медии стана причина някои развити европейски държави да гласуват директна подкрепа на медиите още в началото на кризата. През август Австрия подготви и реши за една седмица пакет от десетки милиони за подкрепа на всички медии – от броудкаста, през вестниците, до информационните сайтове. Дори една Румъния подготви 35 милиона евро за подкрепа на медиите. В България, по мой спомен, имаше някаква готовност да се постъпи по този начин, проучваше се опитът на европейските страни, но се появи автоапострофът: ама дали няма да излезе, че купуваме медиите преди изборите. И това умря.