Производителността на труда намалява с 1,6%
БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ
През третото тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт (БВП)[1] възлиза на 31 676 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 16 196 млн., като на човек от населението се падат 2 338 евро. Сезонно изгладените данни показват спад от 5.2% на БВП през третото тримесечие на 2020 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и повишение от 4.3% спрямо второто тримесечие на 2020 година.
Трето тримесечие на 2020 година
По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт през третото тримесечие на 2020 г. възлиза на 31 676 млн. лв. по текущи цени (табл. 1 от приложението). На човек от населението се падат 4 572 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.6741764 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 18 920 млн. долара и съответно на 2 731 долара на човек от населението.
Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност[2] през третото тримесечие на 2020 г. възлиза на 27 288 млн. лв. по текущи цени.
През третото тримесечие на 2020 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката увеличава равнището си спрямо същото тримесечие на предходната година с 0.2 процентни пункта. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 1.7 процентни пункта до 27.5%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в най-големия сектор на икономиката - този на услугите, намалява до ниво от 66.0% при 67.9% през съответния период на предходната година.
За крайно потребление1 през третото тримесечие на 2020 г. се изразходват 76.7% от произведения БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал2) формират 17.0% от произведения БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е положително.
Тримесечни изменения
Според сезонно изгладените данни през третото тримесечие на 2020 г. БВП1 нараства спрямо предходното тримесечие с 4.3% (табл. 2 от приложението). Брутната добавена стойност в икономиката нараства с 3.9%.
По предварителни данни за третото тримесечие на 2020 г. крайното потребление нараства с 3.2%, а бруто капиталообразуването - с 12.9%. Износът на стоки и услуги повишава равнището си
спрямо предходното тримесечие според сезонно изгладените данни с 2.0%, а вносът на стоки и услуги - с 20.8%.
Годишни изменения
БВП намалява с 5.2% през третото тримесечие на 2020 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година според сезонно изгладените данни (табл. 2 от приложението).
През третото тримесечие на 2020 г. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност се понижава с 4.6%. Спадът на брутната добавена стойност се определя от регистрираното намаление при: Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - 12.9%, Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинствата като работодатели; недиференцирани дейности на домакинствата по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби - 7.6%, Добивна промишленост; преработваща промишленост, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване - 7.1%, Операции с недвижими имоти - 5.9%, Селско, горско и рибно стопанство - 4.7%.
По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически спад има бруто капиталооблазуването - с понижение от 9.6%, и износът на стоки и услуги - с намаление от 20.8%. Вносът на стоки и услуги намалява с 4.3% в сравнение с третото тримесечие на 2019 година.
Вижте графики и таблици ТУК.
_______
ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА
По предварителни данни през третото тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает намалява с 1.6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година.
Заетите лица в икономиката са 3 588.8 хил., а общият брой отработени часове е 1 441.7 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през третото тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на 2019 г. показва увеличение на относителния дял на аграрния сектор.
На едно заето лице се падат 8 826.2 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки зает създава средно 22.0 лв. БВП за един отработен час.
Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през третото тримесечие на
2020 г. намалява реално с 2.3%. БДС за един отработен човекочас също намалява реално с 2.3%.
По предварителни данни за третото тримесечие на 2020 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 8 427.5 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 20.2 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 7 874.4 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 19.8 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 2 614.7 лв. БДС на един зает и 6.7 лв. за един отработен човекочас.
Вижте графики и таблици ТУК.
______________
[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:
- БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните икономически дейности на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите. БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.
- БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентните институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.
- БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода“ (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).
[2] Брутната добавена стойност (БДС) по базисни цени е балансираща позиция в състава на производствената сметка, изчислявана като разлика между произведената брутна продукция по базисни цени и междинните производствени разходи по цени на купувач.
1 Разходите за крайно потребление включват разходите на резидентните институционални единици (домакинства, нетърговски организации, обслужващи домакинствата, държавно управление) за продукти и услуги, използвани за индивидуално потребление на населението и за колективно потребление на обществото. В съответствие с принципите на националната концепция разходите на домакинствата за индивидуално потребление включват разходи за продукти и услуги на територията на страната и в чужбина.
2 Бруто образуването в основен капитал се състои от придобитите минус отписаните дълготрайни активи от резидентните производители през определения отчетен период. Дълготрайните активи могат да бъдат материални и нематериални активи, произведени в процеса на производството или от внос, които се използват многократно в производствения процес за повече от една година.
1 Сезонното изглаждане на статистическите показатели в НСИ се провежда по хармонизирана европейска методология, описана в „Ръководство на Европейската статистическа система за сезонно изглаждане“. Процедурата се осъществява с помощта на софтуерния продукт JDemetra+, при което се прилага алгоритъмът TRAMO/SEATS. Прилага се директен метод за сезонно изглаждане, при който агрегираните показатели и техните компоненти се подлагат на самостоятелно изглаждане.
