07.12.2020

Чрез Българската стопанска камара (БСК), ИКЕМ внесе своите предложения по Проект на Национален план за възстановяване и устойчивост 2021-2026 г.

Водещa област 3:  Транспорт. Зареждане и презареждане — Насърчаване на ориентирани към бъдещето чисти технологии, за да се ускори използването на устойчив, достъпен и интелигентен транспорт, на станции за зареждане и презареждане и разширяване на обществения

Електрическа мобилност и алтернативни горива (Националната браншова организация за електрическа мобилност ИКЕМ).

Описание на националната ситуация:

Съществуват множество отговорни институции, имащи компетентност в сферата на електрическата мобилност и алтернативните горива. Това възпрепятства хомогенен подход и единна политика.  Инфраструктурата трябва да намали зависимостта от нефт и да смекчи въздействието върху околната среда, по-специално за сухопътния и воден транспорт. Планът следва да подкрепя единен пазар за инфраструктура за алтернативни горива в рамките на градската среда райони и възли и основната мрежа на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Пет години след приемането на директивата, пазарът на инфраструктура за алтернативни горива в България е все още е на доста ранна фаза на развитие. Въпреки растежът в последните 2 години, общият пазарен дял на алтернативните горива и автопарк все още е сравнително нисък.

Последните политически инициативи изискват ускорено усвояване на превозни средства с ниска и нулева емисии и кораби, задвижвани от алтернативни горива: европейските законодатели имат договорени нови стандарти за емисиите на CO2 за автомобили и микробуси, както и за тежкотоварни камиони за 2025 и 2030 г. Следвайки амбицията на политиката, заложена в Европейската Зелена сделка, изграждането на широко разпространена, надеждна и лесна за използване алтернативна инфраструктура е важен фактор за прехода към въглеродна неутрална икономика. Европейската Зелена сделка прави ясна препратка да има поне 1 милион обществено достъпни пунктове за презареждане и зареждане до 2025 г. Отбелязва се необходимостта от задължение на акостирали кораби, които да използват електричество на брега, което позволява ефективно да се намали въздействието на корабите върху местното замърсяване на въздуха в пристанищните градове.

Необходимо е България да определи като  приоритет и да ускори внедряването на инфраструктурата за алтернативни горива, която да допринесе за общата цел на ЕС за значително намаляване на емисиите на CO2 от транспорта. Необходима е достатъчно гъста мрежа от инфраструктура за презареждане и зареждане с гориво, която е лесно достъпна, надеждна и лесна за използване. В момента такава инфраструктурна мрежа не съществува.

•Проблем № 1: Няма достатъчно пунктове за зареждане. Планирането в национален мащаб не отговаря на очакваните нужди от обслужване на превозни средства с алтернативно гориво и амбициите по Зелената сделка.
•Проблем № 2: Няма цялостна мрежова свързаност на отделните мрежи. Точките за презареждане и зареждане са разпределени неравномерно.
• Проблем № 3: Потребителите на пътно превозно средство с алтернативни горива често са изправени пред проблемни условия за използване на тази инфраструктура, особено при излизане от техния модел за зареждане / зареждане в домашни условия. Това е особено важно в областта на електрическата мобилност, където липсва съгласуваност и прозрачна информация за потребителя относно наличността, достъпността и използваемостта на презареждащите станции като както и голямо разнообразие от подходи за използване и плащане на тези станции.
•Проблем № 4: Настоящите мрежи не са добре оборудвани, за да гарантират адекватното интегриране на бързо увеличаващ се парк от електрически превозни средства в електрическите мрежи, което се очаква да създаде пречки за презареждане на превозни средства и проблеми с приемането на потребителите. Потребители и предприятия също възприемат неравномерното развитие на различни алтернативни презареждане и зареждане с гориво гари като бариера при придобиването или инвестирането в превозни средства, задвижвани от алтернативни горива.

Вероятно икономическо въздействие:
1. Напълно развитата, оперативно съвместима инфраструктура за алтернативно гориво вероятно ще увеличи конкуренцията между операторите и по този начин ще се намаляват разходите за презареждане / зареждане с гориво в полза на потребителя. Това най-вероятно ще увеличи продажбите на превозни средства с алтернативно зареждане, но има и разходи и финансови рискове, съобразени с инсталирането и експлоатацията на инфраструктура за алтернативни горива, особено в ситуации на нововъзникващи пазарни изисквания. Като цяло общите изисквания за удобна за потребителя инфраструктура в някои случаи може да доведе до първоначални въздействия върху разходите, но като цяло и по-дългосрочни ползи.
2. Очаква се търсенето на превозни средства с алтернативно гориво и тяхната инфраструктура да се увеличи в световен мащаб през следващите десетилетия. Българската индустрия може да спечели конкурентно предимство, също чрез засилване на R&I дейности.
3. Вероятно растежът на сектора ще даде значителен импулс за растеж на строителния сектор и е вероятно положително въздействие върху заетостта в дългосрочен план.
4. Новите технологии за зареждане / презареждане се очаква да ускорят развитието на услугите за цифрова мобилност. Те могат да стимулират МСП и да създадат допълнителни работни места, които да компенсират възможните загуби на работни места поради намаляване броя на традиционните превозни средства с двигатели с вътрешно горене.
5. Ще се наложи повишаване на квалификацията и преквалифицирането на работната сила. Ще се ускори процеса на въвеждане на нови професии, образователни модели и др.
6. Преминаването от изкопаеми горива към алтернативни горива в транспорта ще има редица положителни условия за околната среда, включително намаляване на емисиите на CO2, намаляване на местните емисии, особено в PM и NOx и намаляване на шумовите емисии.

Инвестиции:
Предложения на  Националната браншова организация за електрическа мобилност ИКЕМ
1. Продължаване на политиката за преки стимули за закупуване на транспортни средства, използващи алтернативни горива, или изграждане на инфраструктура.
2. Продължаване на подкрепата (в т.ч. и по линия на оперативните програми) за закупуване на електробуси в големи градове
3. Подкрепа за разгръщане и производство.
Навлизането на водородните технологии в транспорта ще се реализира чрез внедряване и производство на зелен водород. Внедряването ще започне със закупуване на автобуси за градския транспорт и изграждането на съответната инфраструктура на водород. България няма централизирано производство на водород, който е необходим за зарядна инфраструктура на водород. Най-голямото разстояние в България е около 500 км, което прави разумно изграждането на няколко инсталации за производството му, за което вече има интерес от производители на възобновяема енергия. В момента се прави оценка на Общата цена на собствеността за определяне на подходящи места и подготовка на финансови механизми за изграждане на инсталациите (включително подкрепа от Европейската инвестиционна банка).

Реформи:
Предложения на  Националната браншова организация за електрическа мобилност ИКЕМ
1. Определяне на ресорно министерство/а и структура за координиране на националната политика в сферата на електрическата мобилност и алтернативните горива.
2. Изготви национална стратегия за развитие на електрическата мобилност и алтернативните горива. Да бъдат идентифицирани отделните участници с необходимия експертен потенциал на секторно ниво, за подготовка, организация и изпълнение на необходимите мерки.
3. Да се насърчи развитието на образователния модел „ССЕМ“ за връзка между бизнеса и образованието в сектора, към Националната браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ и МОН.
4. Да се ангажират браншовите организации в сектора в процес на създаване на национална платформа – Bulcharge.

Очакван принос към постигане на целите на ЕС:

Политическа цел 2. По-зелена, нисковъглеродна Европа.

Връзка с Европейския семестър:

Принос към специфична препоръка 3 (2019):  Да насочи икономическата политика, свързана с инвестициите, към научните изследвания и иновациите, транспорта, по-специално към неговата устойчивост, водите, отпадъците и енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, като отчита регионалните различия и подобрява бизнес средата.

Дата: 07.12.2020

Източник: ИКЕМ

Прочетено: 2593