През 2021 г. най-много средства ще получат областите Благоевград (782 хил. лв.), Враца (621 хил. лв.), Видин (619 хил. лв.) и Монтана (606 хил. лв.).
Основните усилия и средства ще се насочват към директното създаване на заетост, а не в стимулиране на безработните да търсят работа, пише Зорница Славова
Министерството на труда и социалната политика публикува новия План за действие по заетостта 2021 година. За първи път от 2014 г. средствата за активна политика са с 10 млн. лв. повече и през 2021 г. ще достигнат 83 млн. лева, пише в статията на Зорница Славова от екипа на Института за пазарна икономика.
Какво ново
Като цяло има увеличение на средствата в почти всички програми, проекти и мерки. Още повече, че през 2021 г. приключва Националната програма "Предоставяне на грижи в домашна среда", която беше най-скъпоструващото перо през 2020 г. – 16,6 млн. лева. Най-голямата част от освободените средства и новите такива са насочени към регионалните програми за заетост (7,4 млн. лв.), които ще достигнат 12,2 млн. лв. през 2021 година.
Тези средства се разпределят по области според равнището на безработицата и броя на безработните и не финансират обучения, а са изцяло за заетост на 2500 безработни (при 1000 миналата година).
През 2021 г. най-много средства ще получат областите Благоевград (782 хил. лв.), Враца (621 хил. лв.), Видин (619 хил. лв.) и Монтана (606 хил. лв.). Това разпределение е логично предвид традиционно високата безработица в Северозападна България и сериозния удар върху пазара на труда в Благоевград през изминалата година.
Голямо повишаване на средствата има и при:
- Програма "Старт на кариерата" – средствата ще достигнат 7,2 млн. лв. (с 3,4 млн. лв. повече или ръст от 88%) и 915 заети (с 404 души повече или ръст от 79%);
- Насърчаване на работодателите да наемат дългосрочно безработни, безработни до 24 г., безработни с основно и по-ниско образование и такива над 50 г. (по чл. 51, ал. 1 от ЗНЗ) – средствата се увеличават с 1,8 млн. лв. до 3,1 млн. лв. (142% увеличение) и очакванията са да създадат заетост за 1131 безработни (102% увеличение);
- Насърчаване на работодателите на наемат безработни младежи до 29 г. (чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ) – средствата ще достигнат 1,6 млн. лв. (382% увеличение) и ще осигурят работа на 296 младежи (185% увеличение);
- Насърчаване на микропредприятията да разкриват работни места, като се субсидират първите 5 разкрити работни места (чл. 50 от ЗНЗ) – ще се изхарчат 2,4 млн. лв. (увеличение от 1,2 млн. лв. и 104%) и ще се осигури заетост на 660 лица (ръст от 96%).
Очевидно държавата се опитва бързо да компенсира (поне частично) спада на заетостта в следствие на пандемията, двата локдауна и удара върху пазара на труда през последната година.
Поради тази причина и петте мерки, при които увеличаването на средствата е най-високо, са именно такива, които осигуряват директна заетост (а не обучения, повишаване на квалификация и преквалификация).
В същото време, заради постоянното повишаване на минималната и средната работна заплата, всеки нов зает по План струва все по-скъпо на данъкоплатците.
За ударното увеличение на средствата в петте програми изхарчените пари ще се повишат с 15,2 млн. лв. или 133% (до 26,5 млн. лв.), а заетите с 2990 души или 119% (до 5502 души).
И още от старото
Делът на средствата по програмите за осигуряване на заетост от общите средства в Плана остава около 73%, около 7% са за обучителни мерки, а 20% - за комбинирани. Почти същото е разпределението и през изминалата година. През 2021 г. ще се осигури работа на 5502 души (с 12% повече спрямо 2020 г.) и обучение на 11 599 души (с 2% по-малко спрямо 2020 г.).
През годините наблюдаваме почти едно и също харчене – 73 млн. лв. годишно, с изключение на тазгодишното увеличение до 83 млн. лв., почти един и същ брой на включените в обучение – около 11-12 хил. души, и намаляващ брой на включените в заетост заради непроменения размер на средствата и постоянния ръст на минималната и средната работна заплата.
Така отново основните усилия и средства през 2021 г. ще се насочват към директното създаване на заетост, което се е доказало като неефективно и противоречи на практиката в ЕС, а не към създаването на умения и консултирането, за да могат безработните да намерят сами работа на първичния пазар на труда.
Все пак похвално е, че през последните години се наблюдава пренасочване на средства, макар и не чак толкова значително, към насърчителните мерки и обучения (общо 26% през 2021 г. в сравнение с 17% през 2014 г.) за сметка на харченето на средства по програми за заетост и обучение (с дял от 74% през 2021 г. в сравнение с 83% през 2014 г.).
