25.05.2021

Говори Радосвет Радев: за мерките, за политиката, за бъдещето и за живота на „този клетник – българския предприемач“

Господин Радев, говорим си около година и половина след началото на световната пандемия и икономическата криза, която тя донесе със себе си. Оцеля ли българският бизнес? 

- Да, за оцеляване – оцеля. Трябва да се знае, че България е на опашката по подпомагане на бизнеса в целия Европейски съюз. Общо взето, с всички мерки, които бяха предложени през тази една година, общо те не надхвърлят 2-2,5% от БВП на България. Средният стандарт за Европа е над 6%.

Тоест, ние с по-малко от половината финансови средства се опитахме да се закрепим. Времето, в което не беше важно единствено и само да подпомогнеш предприемачите и да съхраниш заетостта, другите държави едновременно с това вече ковяха собствената си нова конкурентоспособност. Докато ние загубихме, защото в крайна сметка стопанските субекти нямаха достатъчно ликвидност, нямаха възможност за нови инвестиции и отваряне към нови пазари и нови продукти. На практика всички наши съседи, които получиха по-щедра подкрепа от държавата, се наместиха на това място. И не само съседи.

Иначе тези, които са възпитаници на Харвард, обичат да говорят за "шейпове" (б.р. – форми) във възстановяването и голямата мечта е да е V, но са забравили, че има и L-shape и U-shape. За мен ние сме още в U, тоест още вървим по дъното и качваме нагоре. 

Можем ли да кажем, че оцеляването не бе заради, а въпреки държавата? Преди дни предишната администрация се похвали за пореден път, че в пандемичната година е събрала всъщност повече данъци от предните плодотворни години. Това нормално ли е? 

- Нормално е, защото така бяха направени мерките. Те бяха точно такива. Примерно, толкова рекламираната 60/40, която не е идеално лоша, но тя така е композирана, че не спираш да плащаш осигуровки и данъци. Погледнете кои са увеличените приходи в хазната - от плоския данък върху доходите. Това е много естествено, защото качиха минималната заплата и горницата веднага стана облагаема.

Отделно се получи същото с възнагражденията в администрацията - 30% нагоре. В година, в която те нищо не изработиха. Така че има обяснение. 

Успя ли през това време частният сектор да вдигне заплатите? Въпросът е: усеща ли бизнесът все по-голяма конкуренция от държавата в перо "заплати"?

- Не. Има някои сектори, в които има дублиране на стопански субекти, които ги има и като 100% държавна собственост, и като частни. Такъв пример са медиите. Има държавно радио и държавна телевизия. Зад едното стои субсидия - от 40, 50, 60 млн. лв., докато другото оперира на този конкурентен пазар и от приходите, които получава, плаща данъци и издържа най-големия си конкурент. Има такива случаи.

Това обаче става за сметка на по-високата производителност. Например, в БНР работят 2100 души и произвеждат 72 часа радио-програма на денонощие. В "Дарик Радио" работят 120 души и произвеждат 140 часа програма на денонощие. Но все пак това не е тревогата. Плюс това, в много малко частни компании някой ще даде 38 000 лв. на изпълнителния директор заплата, нали?

Вие в БСК имате ли някакви очаквания за развитието на проблема с фалитите. Приключи мораториумът върху кредитите и повече анализатори участват бум на несъстоятелността на фирмите, които не успяха да се справят?

- Да, имаме такива очаквания и те бяха потвърдени първо от нашата анкета сред нашите членове в края на април. Мораторираният дълг е около 9 млрд. лв. - експозицията на банките към компании, които са взели за 9 месеца правото да плащат само лихви без главница. Анкетата сред тях показа, че 49% от тях нямат проблем да възстановят плащанията си от времената преди мораториума. Тоест - над 50% нямат тази възможност.

Сега сметнете - 14 000 компании с 9 млрд. лв. дълг, това означава, че около 7000 компании ще имат проблем с изплащането на главницата от техния дълг. 4,5 млрд. лв. са това. Вероятно е да се случи бум на фалитите. 

Вие сте се занимавал доста дълго време с туризъм. Той е един от ключовите сектори за икономиката, очаквате ли някакво сравнително добро темпо на възстановяване, особено сега за летния сезон? Положението там наистина ли е толкова тежко?

- Тежко е и тук мога да Ви кажа, че държавата го направи още по-тежко. Ще Ви дам един пример, който е от Северното Черноморие с основен контингент българи и румънци. Както знаете, румънците са също източноправославни и Великден и Гергьовден за тях са също големи празници, каквито са за нас. На 29 април, когато е последният работен ден преди Великден, Министерство на здравеопазването прие нова наредба за влизанията и излизанията от и в България. Този режим беше по-либерален от досега действащия, но МЗ направи невероятната глупост за "Гинес" да напише, че наредбата влиза в сила от първи май. И пътуващите, които вече си бяха букнали хотелите, при този държавен идиотизъм си канселираха почивките. Половината хотели останаха затворени.

Какво да ви кажа повече? А ние очакваме държавата да бъде онзи защитник на индустрията туризъм...

Добре, как си го обяснявате? Некомпетентност или нещо друго?

- Некомпетентност, тук е това. Не може да си такъв садистичен вредител, за да причиниш умишлено това. Това си е обикновена идиотия. 

Като говорим за туризъм, възможността да не дойдат тази година руските туристи, ще окаже ли такова тежко влияние?

- Вижте, руснаците започнаха да не идват отпреди 6-7 години. Това се усещаше плавно, но много назад са годините, когато те бяха номер едно. Трябва да се знае обаче, че руският турист не е само организираният турист.

Преди година някой ги беше преброил - около 300 000 са тези, които имат имоти. Те не могат да дойдат. Разбирате ли, тези, които имат на Св. Влас къщи, именийца и апртаментчета, и те не могат да дойдат. А те вече са похарчили инвестиционния си капитал и така на практика са добавили още едно гърло, което се храни и яде български домати, пие руска водка, прави го в България. В този случай излизаше така, че все едно туристическа България е 15 милиона население, а сега, ако се вдигнем, един-два милиона ще е окей. 

Гърция обяви, че ще запази строги мерки дори на плажовете си. В същото време по Е-79 е пълно с автомобили, влачещи зад себе си джетове, лодки, малки яхти. Защо продължаваме да избираме Гърция пред България?

- Може би това е българската носталгия към неостаналото в границите й крайбрежие на Бяло море. Между другото, точно такава е носталгията на румънците към Южна Добруджа. 

Миналата година беше нещо подобно, когато можеше да стигнеш до българското Черноморие за 4 часа безпроблемно или да висиш 7 часа в задръстване между Благоевград и Сандански... Благодаря, но това не е моята почивка!

В крайна сметка това искахме - да бъдем свободни в поведението си, да имаме избор. Узото и на Халкидики, и на Златни пясъци е узо - може да си го пиеш навсякъде. Да не говорим, че в момента работещите в туризма са толкова мотивирани да доставят удоволствено преживяване на клиентите си, че аз не бих се отказал да се възползвам от този бонус. 

Хайде сега да поговорим по малко по-актуални теми. Кажете ми - нормално ли е 8 големи компании да вземат огромни кредити от ББР, която би трябвало да се занимава с МСП. Не питам дали е законно, а дали е нормално?

- Вижте, общественият гняв е заради това, че всички знаят кои са собствениците на тези компании. Иначе бих Ви казал, че е нормално. В кредитната експозиция на една банка трябва да бъде представено и малкото, и микропредприятие, както и средното, и голямото. 

Друг е въпросът, че по замисъл и ДНК ББР възникна като "Насърчителна банка". Тя, в първия си статут, въобще отряза големите предприятия. Там ги няма въобще. И изведнъж, когато се еманципира до търговска банка с пълен лиценз, която може да прави всякакви операции, стана това. Никой не може да каже, че е незаконно. Има си управително тяло, което гледа дали е законно, и то наистина изглежда така. Но ББР е нещо, което за мен не изпълнява функцията си. 

В началото на управлението на Борисов тази банка беше, ако си спомняте, инструментът, с който беше национализиран 7% от доходът на частния капитал в България, защото тези фирми били изпълнявали обществени поръчки, спечелени по времето на Станишев. Тогава един изключителен финансист Симеон Дянков измисли, че ако искаш да си получиш парите, които вече си си изработил, ще ти ги сконтира ББР със 7%. Това е национализация. И отгоре на всичко, банката беше супер капитализирана с тези пари. 

Тоест, проблемите в банката започват още от първото правителство на Борисов?

- Общо взето, много са неблагополучията на тази организация. Един път беше ползвана като сконтов инструмент, после беше въртяна между финансовото и икономическото министерство. После - вижте колко е неубедително това, което правят в момента - 800 млн. лв. бяха паркирани в ББР, за да могат да подкрепят бизнеса.

Как точно? Тези пари станаха гаранционна сума, за да могат няколко търговски банки да отпуснат на този клетник – българския предприемач, кредит, като му искат 20% от стандартното обезпечение, защото 80% е от ББР. От тези пари знаете ли колко са потребени? 220 млн. лв.! Тоест ти си предложил една скопена, ялова мярка за подкрепа. Ако е много готина, всички ще се наредят да я ползват. А тези 580 млн. лв. остатък са още паркирани там. 

Няма предприемачески дух явно...

- А, той си отиде много отдавна. Той агресивно се унищожава. Защото ти, ако направиш добър бизнес, имаш два пътя - или бързо да го продадеш, или ще ти го купят, но при местни условия. 

Имаме ново служебно правителство с чисто нов екип във финансовото и икономическото министерство. Мислите ли, че техните идеи могат да помогнат на бизнеса да се възстанови и оттам да издърпат цялата икономика нагоре? 

- Това, което чувам, е онова, което българският бизнес иска. Другият въпрос е дали ще имат времевия вектор, за да го реализират, дали ще имат капацитета от хора, с които да го постигнат, дали ще имат тази свръхбърза проницателност, за да им стане ясно какво е състоянието на държавата. Аз съм с респект от дипломите, които издава Харвард, но да имаме предвид, че със същото тесте дипломи дойде Симеон Дянков и не знаеше, че ДДС-то от януари месец се получава от сделките през декември. Това го научи след шест месеца...

Дано да знаят повече, а не да се учат сега - в министерските си кресла. 

Говорим си от известно време за актуализация на бюджета, най-вече заради онези 50 лв., които старото правителство реши да раздава на пенсионерите. Цялата схема струва над милиард лева. Какво е отношението на бизнеса към този разход, който изглежда най-малкото излишен в тази пандемия? Връщат ли се обратно тези пари в икономиката, както твърдят бившите управляващи?

- Не. Това вече е оценката за ефекта на мярката. Ако тези 50 лв., стигайки до тези 2,1 млн. пенсионери, бяха директно влезли в потребление, то щяха да носят 250 млн. лв. повече от ДДС. А какво стана всъщност - увеличиха се депозитите на населението в банките. Това казва всичко. Живеейки с ясното съзнание, че живееш в криза, ти не потребяваш, а ги приемаш като белите пари за черни дни и ги слагаш там, където им е мястото. 

Старите английски икономисти казват, че човек днес харчи парите на надеждата, утрешните си пари. Тоест ти толкова си уверен в стандарта си, в сигурността в дохода си и тогава с ентусиазъм отиваш и казваш - дайте ми 100 000 лв., за да си купя апартамента, който ми е необходим. Но ти си абсолютно убеден, че можеш да си плащаш сметките.

Тези пари, с цялото ми уважение към възрастните хора, защото наистина са им ниски пенсиите, не доведоха до стимул в икономиката. Големият талант в мениджмънта е да си отговориш честно, че имаш недостиг на ресурс и да избереш онези 2-3 усилия, които да върнат най-добре парите. И правиш онова усилие, което ще максимизира печалбата. 

Планът за възстановяване? Очаквате ли той да бъде, както предположи Томислав Дончев, генератор на настигането на средните европейски стандарти и мотор на икономическата промяна? 

- Аз няма да споря с него, защото съм признал, че те са с феноменални дарования да измислят опаковки на стари вещи. В генезиса този национален план е архаичен. Старата администрация познаваше старите си проекти. И когато някой каза, че сега ще се изсипят едни пари, много бързо някой преведе, че националният план е легенче, в което ще се налеят европейските средства. 

Притоплиха се някакви неслучили се по оперативните програми схеми и това се случи не само в България. Кое е най-бързото за администрацията? Да ги рефрешне точно тези проекти. 2 млрд. лв. от тези пари са за саниране на сгради.

Кое е новото? Аз това искам да разбера - кое е новото? Да, имаме нужда от саниране, животът на панелите е 60 години по БДС. Но да има и някаква последователност. Почваме с най-старите сгради и така бавно и полека с другите. Но тази истерия да ги наливаме в нови блокове, та там има субективизъм. Защо се прави? Пак стиропор...

Изпуснат шанс ли е това?

- Аз съм оптимист и не мисля, че всички шансове са заминали. Това, което не разбират всички е, че времето цъка. Тези пари трябва да се изстрелят ударно тази, следващата и по-следващата година. Хиляда дни. И тук трябва да се работи страшно много. Липсващият капацитет на държавния бюрократ можеше да бъде запълнен от експертизата на работодателите. Опитахме, имахме няколко срещи, изпратиха ни драфт, после на последния вариант нищо не ни и казаха даже. 

В каква среда живее българският предприемач?

Българският предприемач неспирно живее в агресивна среда. Ние наистина плуваме в басейн със сярна киселина. Изключително лоша бизнес среда, изключително лоши бизнес практики. Имаш стопове от всякакъв вид и размер. Ставаш много голям и влизаш в полезрението на икономическа полиция и ти казват - ето, тук един добър чичко иска да те купи, но малко ще намалиш цената. Отнемането на бизнеси…

Единствените защитени в България са чуждестранните инвеститори. Това е така. Нали помните преди години, когато тръгнаха атаките срещу "Алианц", защото застрахова енергетиката на България? Нещо, което беше много харесано от застрахователната компания "Виктория". Няколко много тиражни вестници бяха с глава  - какво прави „Алианц“ и колко са некоректни и т.н. Докато в един ден се стигна до обаждане от кабинета на Меркел до кабинета на Борисов и това приключи.

На мен ми е безкрайно гадно от това положение. Защото първата буква от абревиатурата БСК е „българска“. Плащам си данъците, гледам си хората, опитваме се да вървим напред. И нямаме ден, в който да си кажем „Струваше си, давай!“. Нямаме. 

интервюто взе Йордан Бързаков
 

Дата: 25.05.2021

Източник: КЛУБ "Z"

Прочетено: 1198