РАДОСВЕТ РАДЕВ: КАБИНЕТЪТ ДА ДЕЙСТВА, ЧАКАМЕ ЛИКВИДНИ МЕРКИ

• Кърпим старите гуми, вместо да ускоряване растежа с нови - за Формула 1
• Наядохме се с политическата манджа, трябват експерти във властта
• Бизнесът оцеля въпреки държавата
• 60/40 да бе равно несправедлива - и за тези, които нямат и за тези, които имат
• Всички работещи в Албена са ваксинирани, това е професионална отговорност
• Лято 2020 приключи, умните компании правят договорите си за догодина

- Оцеля ли бизнесът в коронакризата, г-н Радев, и ако да – с помощта на държавата или въпреки нея?

- Бизнесът оцеля. Това е точната дума. В няколко отрасъла и подотрасъла се вижда ускоряване на стопанската активност – ръст на приходите, ръст на експорта. Ако си дадем сметка, че България е сред страните, които са на опашката на Европа в класацията за адекватна държавна помощ, на практика отговорът на въпроса Ви е оцеля въпреки държавата.

- Как се съпоставя държавната помощ у нас спрямо тази в Европа?

- Цялата помощ във всичките й прояви и форми като мерки за насърчаване на заетостта, ликвидната подкрепа и т.н., не надхвърля маргиналните 2,5% от БВП. Докато за държавите в Европа този процент е 6, а на някои места и 9%. Бизнесът оцеля заради самия себе си. Заради онази имунна система, която разви – да оцелява независимо от идиотщините, които му се случват.

- Безспорно думата на 2021 г. е възстановяване. От кои сектори трябва да започне възстановяването на икономиката?

- Има сектори, които вече се възстановяват. Вакуум в пазарната икономика няма. Затова е пазарна, защото е свободна и се прави от свободни предприемачи. Естествено, че най-добре е да се възстановяват отрасли, които са с много силна и активна подкрепа от множество по-малки компании, работещи за големия локомотив, който дърпа конкретен сектор. Но в България нямаме индустрия, която да произвежда краен продукт – автомобил или хардуер, например. Нямаме отрасли, които са локомотиви на икономическото възстановяване. От България продължават да излизат полуфабрикати. Нещо, което е започнато тук, и е свършено с много малка добавена стойност, отива при нашите партньори, които асамблират полуфабрикатите от България, Румъния, Гърция, Португалия и най-високата добавена стойност остава там, където се прави завършеният продукт.

- Кои сектори вече се възстановяват?

- Основно машиностроенето. Добивната промишленост пък въобще не спря. Това е свързано и с ръста на борсовите цени на металите.

- В края на миналата седмица имахте среща с вицепремиера Гълъб Донев. Кои от мерките в подкрепа на бизнеса трябва да продължат и под каква форма?

- В последния ден на май изтекоха всички мерки по начина, по който бяха дефинирани от редовното правителство. Вероятно промисълът е бил, че България ще се възстанови и на 1 юни ние ще излетим икономически.

Една от най-важните препоръки на Европейската комисия е мерките да не се оттеглят рязко. Това трябва да става плавно. Второ - да действат поне до края на календарната година.

Мерките за подкрепа в България бяха малки като размер, за сметка на това пък се случваха бавно, тромаво и отложено във времето. В момента задача на служебното правителство е да изиграе някакъв сюжет на фокусника в цирка, за да извади от празния цилиндър зайчето.

В момента ситуацията е такава: спрени мерки, ограничена законова компетентност за създаване на нови мерки, защото няма действащ парламент, неактуализиран бюджет и едновременно с това стопански субекти, които продължават да изпитват тежките удари на кризата. В момента ситуацията с българския предприемач е най-пъстрата, откакто наблюдавам частния бизнес. Толкова пъстра никога не е била.

- Защо?

- Когато по-рано имаше криза – всички бяха в криза. Когато имаше възход – всички бяха във възход. Сега има компании, които растат, други, които са си на същото ниво, и трети, които продължават да са на дъното. Това сочи и анкетата на Българската стопанска камара от края на април и началото на май. И в тази шарения го няма онова нещо, което да хванеш и да кажеш: „Ето, тук ще налеем“. Затова, според мен, правилният подход, което между другото на тази среща бе заявено, е да се идентифицират точно онези отрасли, точно онези предприятия, които продължават да са в затруднено положение заради кризата, с ясната мисъл, че средствата са ограничени. От тази гледна точка, не може да се допусне онова, което в известна степен се случи - 60/40 да бъде равно несправедлива за тези, които нямат, и за тези, които имат, защото и те получаваха. При този лимитиран ресурс голямото майсторство е да насочиш ресурс точно там, където има нужда от помощ, а не да правиш незаслужено богати онези, които така или иначе си работят.

- Това ли се има предвид под „точково напояване”, както поискахте четирите работодателски организации - помощ 75/0 или 70/0, но само за предприятията, които са спрели или имат над 20 на сто спад в производството?

- Да, това е позиция на Асоциацията на българските работодатели. Това е разумният подход. Друг е въпросът дали в момента това правителство с тези екипи, особено с мидъл мениджмънта на министерствата има капацитета да направи тази изключително сложна идентификация на субектите, които имат нужда наистина от точкова подкрепа.

- Изтече мораториумът върху кредитите от банки. Бизнесът в състояние ли е да си плаща задълженията или ще последват масови фалити?

- Пак ще се позова на изследването на БСК, защото това бе един от въпросите. Деветте месеца на мораториума върху главниците беше ползван от 14 000 компании. Експозицията на банките към точно тези 14 000 компании беше около 9 милиарда лева. Половината компании казват, че нямат нужда повече от мораториума, за тях той си е свършил работата и е бил полезен. Винаги съм твърдял, че това е може би една от най-прагматичните и най-полезните мерки. Лошото е, че другата половина от фирмите не са готови. 1/3 от тях казват, че ще обявят фалит, други ще търсят някакви решения, въпреки че те са останали само на тежестта на плещите на банковите мениджъри и на съответните мениджъри на търговските дружества. Тоест тук е умението да преговаряш, да защитиш индивидуално някаква по-олекотена форма на плащане на главницата и т.н. От Асоциацията на търговските банки знам, че по това се работи. Звучи доста логично и навреме заявката да се обмисли една от новите мерки да бъде за повишаване ликвидността на компаниите. Нещо, по което в момента работи икономическият блок на служебното правителство.

- Има ли пари в държавата за това?

- Финансовият министър каза, че в хазната има малко над 2 милиарда, но те са разпределени по пера, които са били ценност от гледна точка на управлението през 2020 г., когато бе приет бюджетът. Най-лошата ми прогноза се сбъдна. Миналата година казах, че текат успоредно три кризи – политическата от протестите на жълтите павета, здравната, която всички усетиха, и икономическата, за която казваха: „Те ще се оправят“. Сега политическата криза не е решена, но е пред разрешаване, здравната почти се решава и отива в архивите, но при стопанската има захлупване на няколко процеса. От една страна, необходимостта от възстановяване на докризисните нива, от друга - създаване на възможност за новата българска икономика на 21 век. За това обаче няма време. В момента лепим гуми, а не произвеждаме нови, които да са яки – за Формула 1. А на България това й трябва.

Новата икономика 4.0, за която се борим, продължава да възниква спонтанно. Питал съм предприемачи в областта на биотехнологиите, нанотехнологиите, стартъп икономиката – сектори, които работят здраво и растат с десетки проценти, как така се случи развитието им. А те отговарят: „Държавата не ни забелязва, не ни регулира и ние имаме пълната свобода. Ако дойдат да ни регулират, значи – край“.

Много е сложно да вървят едновременно двата процеса – единият (социално приемлив) на възстановяване, съживяване, стабилизиране, съхраняване на българската икономиката във вида, в който е съществувала до 2020 година, и другият по създаването на новата икономика. Казват, че миналото в нощта си ражда бъдещето. Е, това много се забави. Няма такава бременност.

Моето разбиране за ролята на държавата е да направи модерните правила. В Холандия и в Гърция оценката на една компания в икономика 4.0 със същите параметри, които има в България, е от 30 до 130 процента по-висока. Парите са едни и същи – и нашият стартъп прави продажби за 3 милиона евро, и техният също. Но само заради благоприятната юридически оформена правилно среда същият стартъп в Холандия и в Гърция получава премия от инвеститорите заради това, че се намира на територията на загрижени държави там да се развие тази нова икономика. Ето това няма кой да го направи. Ясно е, че служебният кабинет няма законодателна инициатива, защото няма парламент. Но могат да се очертаят посоки, в които да се работи. Защото ние продължаваме в момента извън всички стандартни неща да си имаме и специални препятствия, бариери заради некадърно свършена работа на бившото Народно събрание.

- Бихте ли дал пример?

- Имаме един потресаващ случай - недогледан Закон за държавния резерв и „Солвей Соди“. Те не ползват горивото мазут, но съгласно тази норма трябва да имат 44 000 тона мазут на своята площадка. Това е два или три пъти годишното потребление на България. Всички вместимости на територията на България са около 30 000. Ако това условие не бъде изпълнено, санкцията е до 40-50 милиона лева. Каква е тази инквизиция на бизнеса?

- За да се случи това, за което говорите - правила за новата икономика, е нужна политическа стабилност, която сякаш не се очертава от гледна точка на предстоящите избори. Социолозите вещаят повтаряне на резултата в парламента...

- Следващият ще е още по-фрагментиран...

- Което означава още по-трудно съставяне на кабинет.

- Много обичам да давам примера за кралство Белгия, което 591 дни беше без правителство. Но тогава брутният вътрешен продукт на Белгия растеше с 3 процента годишно. Никой не спря да си купува белгийския шоколад, никой не спря да си купува диамантите от Антверпен. Понякога сложните като конфигуриране правителства са по-добри от монолитните. В момента всички казват, че най-голямата им грижа е бизнесът. Ако са честни, точно заради този анонс могат да направят онова доста трудно за постигане, но все пак постижимо съгласие, тези процеси да се движат от експерти. Защото мисля, че се наядохме с манджата на политическите ръководства в чувствителните за бизнеса министерства. Те доведоха до някои от безумията.

- Безспорно, секторът, който пострада най-много от кризата, е туризмът. Заради едно глупаво решение на предишния здравен министър – облекченият режим на влизате в България да бъде с дата 1 май, загубихме румънските туристи за Великден. Какво очаква сега бизнесът от властта?

- 50 процента от резервациите бяха канселирани заради това решение, което бе взето на 29 април, но влезе в сила на 1 май. Глупавото в решението на министъра бе свързано с дефицитите в общата му култура, че румънците също са православни и че при тях Великден също е период, който е по-дълъг. Те имаха основно резервации по Северното Черноморие. Само заради това, че заповедта не влезе в сила на 29 април, а на 1 май, половината резервации бяха отменени. Иначе заповедта бе много позитивна – либерализиране на достъпа до България.

А какво иска бизнесът? На първо място, да има малко по-образовани хора. Както виждате бедите идват от това, че някой не е прочел първите 300 книги в живота си.

Второто е симптом. Вече има интерес, не казвам на запълване на капацитетите, но има интерес към България. В момента страната ни е доста привлекателна дестинация от гледна на това, че има слънце – витамин D, чист въздух – по Черноморието почти навсякъде, и ценова достъпност. Ако политиците и тук, и в Европа не объркат нещата, българският туризъм ще започне леко да се изправя.

- Каква е прогнозата Ви за летния сезон?

- За мен сезон 2021 е напълно приключил. В момента стратегически правилно работещите компании се насочват към сезон 2022. Затова много важно е какви ще бъдат мерките в момента. За да може договорите за следващия сезон да се случат в среда, в която се показва отговорността на българския туристически отрасъл. Давам пример с курорта Албена – всички работещи, които са в контакт с туристите, са 100 % ваксинирани и процесът приключи преди 20 май. Това е акт на професионална добросъвестност, за да могат тези хора и туристите да знаят, че са в свободна от ковид среда.

- Помага ли държавата в рекламата на България като безопасна дестинация?

- Не. Престъпно бездейства. Не са необходими милиони, може да направят много прости неща. Достатъчно е само да покажеш опашката на Промахон, която се минава за 7 часа границата, след като вече си карал 2-3 часа дотам. За тези 7 часа можеш да отидеш до Созопол и да се върнеш. Узото в Созопол е същото като на Халкидики.

Автор: Екатерина Николова, в. Стандарт