Слабо законотворчество, липса на диалог между държавата и частния сектор, противоречиво прилагане на нормативната база и бавно правораздаване са сред основните пречки пред бизнес средата в България. Това показва анкета на Сдружението за модерна търговия (СМТ), проведена в периода юни-юли 2021 година сред членовете на Сдружението Billa, Deichmann, dm, Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage, ПроМаркет, T MARKET, Фантастико и Хиполенд.
Бизнес климата в страната е оценен с 3,2 по скалата от 1 до 6, където "1 - силно неблагоприятен", а "6 - отличен". Като един от основните проблеми анкетираните посочват несигурната и непредвидима среда. Пример за това е практиката да се налагат административни промени в движение и в много кратки срокове, без дългосрочна перспектива и без оценка на последствията върху бизнеса, с което управляващите предизвикват непланирани и неоправдани разходи.
На въпроса "Как оценявате качеството на законодателния процес по отношение на бизнеса в България?" анкетираните са дали средна оценка от 2,7 по скалата от 1 до 6, където 1 е изключително ниско, а 6 - отлично. Като основни недостатъци са посочени липсата на диалог и предварителна оценка на въздействието при приемане на важни нормативни актове. Като примери в това отношение са посочени Наредба № Н-18 и последните промени в Закона за защита на конкуренцията.
В първия случай бизнеса бе натоварен с разходи значително надхвърлящи разчетите на държавата. Във втория случай съществуват основателни опасения, че КЗК от регулатор се превръща в инструмент за унищожаване на бизнес. Анкетираните са особено притеснен и от популистки инициативи като ПМС №70 на МС от 2020 г., заради което бе започната и наказателна процедура от страна на Европейската комисия срещу България.
Работата на администрацията по отношение на бизнеса получава оценка - 1,7 по скалата от 1 до 6 като причините за това са комплексни. Заради неясни нормативни текстове съществува разнородна и противоречива интерпретация на закони от страна на регионалните звена на различни регулатори (БАБХ, Инспекция по труда, КЗП и др.). В резултат на липсата на централизираност и единност на проверките се засилва административната тежест върху изрядните компании.
Ефективността (бързина и справедливост) на правораздавателната система в България по отношение на бизнеса е оценена с 3,2 по скалата от 1 до 6. Като основни слабости се посочват липсата на специализация по дела, натовареността на ключови съдилища, нуждата от уеднаквена съдебна практика. В резултат често се стига до противоречиво произнасяне по сходни казуси, което създава несигурност и непредвидимост.
Според членовете на СМТ текстовете на нормативните документи трябва да са по-ясно и качествено написани, да кореспондират с бизнес действителността и да се изработват с дългосрочна визия. Така ще се избегне възможността за противоречиви интерпретации на регулативни текстове, а предвидимостта ще създаде за бизнеса по-добри условия за планиране и съответно за развитие.
Членовете на СМТ посочват няколко области по отношение на законодателния процес, които се нуждаят от чувствително подобрение. Първата е качеството на нормативните документи - закони, постановления и наредби. Според резултатите от анкетата в голямата си част те са некомпетентно написани. Редица актове се приемат без задълбочена предварителна оценка на въздействието и обсъждане и без съобразяване с разумни и аргументирани предложения от заинтересованите страни.
Втората област, в която има чувствителна нужда от подобрение, е предвидимостта, тъй като нормативната база у нас се променя твърде често. Закони и наредби се приемат без задълбочени анализ и обсъждане и с популистки аргументи, в резултат на което не кореспондират с бизнес действителността. Според участник в анкетата: "Законодателството в страната ни е твърде често изменяно, без да се взимат предвид в дълбочина предложенията на бизнеса и да се изследват в достатъчна степен негативите от нормативните промени.
Според компаниите, законодателният процес в България ще стане много по-качествен, ако преди приемането на закони, касаещи бизнеса, бъде изготвена задълбочена оценка на въздействието им и те бъдат подложени на обществено обсъждане с участието на представители на реалната икономика.
Според компаниите въвеждането на електронно правителство и разработването на единен портал, на който да са достъпни различни административни услуги би довело до намаляване на административната тежест и би улеснило съществено бизнеса. Друг важен фактор за растежа на икономиката е и премахването на корупцията. Участниците в анкетата се обединяват и около позицията, че е важно да се осигурят и условия за "Повишаване на качеството на образованието и привеждане на средното и висшето образование към нуждите на бизнеса".
В заключение членовете на СМТ заявяват своята готовност да бъдат активен партньор на държавата и да подкрепят с опита и експертизата си действия, които биха довели до подобряване на бизнес климата в България. Компаниите очакват и подкрепа от правителството за бизнеса, който е прозрачен в своята дейност.
