Не разбирам защо Държавната петролна компания трябва да съществува. Аз бих я затворил. Това каза служебният министър на икономиката Кирил Петков в първата от поредица интервюта на министри с въпроси, зададени от граждани като част от инициативата "Властта говори! Открито". Във видео интервю на страницата на кабинета във Facebook той заяви, че трябва да се направи пълна ревизия на дейността на държавния резерв и да се въведе конкурсно начало, като се потърси фирма, която да го управлява.
Ревизия на Държавната петролна компания
Държавната петролна компания беше създадена в края на управлението на ГЕРБ с идеята да ползва петрола от държавния резерв, като по този начин намали цените по бензиностанциите. От държавния бюджет за тази година за държавната структура бяха отпуснати 50 млн. лева.
Петков недоумява защо на държавата ѝ е нужна такава компания. Той посочи, че ако зависи от него, ще направи ревизия на държавния резерв и реформа в него, така че да има по-чести търгове на гориво, в които да участват повече компании, а „не само две – три, както е сега“.
Инвестицията ПИБ
На въпрос за инвестициите на държавата в Първа инвестиционна банка (ПИБ), Кирил Петков съобщи, че вярва, че държавата трябва ще излезе като акционер от частната банка.
Икономическият министър препоръча държавата да следи борсовите цени на ПИБ и да излезе на пазара с нива на акциите равни или по-високи, като стратегията е държавата да не загуби пари.
Правителствената сграда в София Тех Парк
Кирил Петков разказа за схемата, по която е планирано строителство на правителствена сграда в "София Тех Парк" от 90 хил. кв. метра за 190 млн. лева. Той сравни строителството на държавната сграда с небостъргач, какъвто е виждал само в Дубай.
Икономическият министър нарече странен начина на възлагане на изграждането на сградата. Възложител на обекта е "любимата", по думите му, Държавна консолидационна компания (ДКК).
С вътрешно възлагане (ин хаус поръчка) тя дава 100% аванс за изграждането на "небостъргача" на държавната компания "Монтажи". Двете фирми са под шапката на Министерството на икономиката. От своя страна "Монтажи" дава 50% от получения аванс на трета частна фирма.
Кирил Петков съобщи, че избраният строител проектира, строи и надзирава сам обекта – „три в едно“ и определи това като "безумно", защото на практика строителят ще контролира сам себе си.
Министърът на икономиката смята, че има нарушения по случая и затова подготвя сигнал до прокуратурата, който предстои да внесе.
Кирил Петков е категоричен, че тази поръчка трябва да бъде прекратена моментално.
Големият въпрос обаче е каква част от авансово дадените парите ще могат да се върнат. Министърът на икономиката се надява да може да се върнат всички средства, но предполага, че фирмата ще иска плащане за проектирането. „Така че сега целта е щетите да бъдат минимални“, каза Петков.
Той коментира въпроса какво трябва да се случи с освободените сгради от министерствата, които трябваше да се преместят в „София Тех Парк“ и риторично отговори, че те може би е трябвало да се продадат.
Нула корупция за инвеститорите
„Трябва да изчистим бранда на България от корупцията, призова министърът на икономиката. – България свърши вече с темата корупция. От тук нататък имаме нула корупция в правителството. Абсурдно е при всичките тези неща, които изкарахме наяве, прокуратурата само да стои и да гледа. За мен това не е нормално."
Кирил Петков е категоричен, че не трябва да има директни субсидии към ничии фирми. Той се надява, че с управлението на служебното правителство се слага начало на стимули за инвестиции на стартъпи във високите технологии.
Петков подчерта, че е много важно научните изобретения да бъдат внедрени на пазара. „Да не се харчат пари за изобретения за учените, без да се внедряват“, съветва министърът и смята, че тези стимули не трябва да са само финансови.
За пример даде работата на професора от Харвард д-р Райна Фичорова, която споделила, че в работата си е ангажирана да търси компании, които да инвестират научните иновации, като едновременно с това поддържа нивото си на учен и преподавател, като зависи от оценката на студентите си.
„За фирмите фокусът трябва да е към пазарите и да не се разчита на държавни поръчки. Те трябва да са по-инициативни и сами да търсят университетите, съветва харвардският възпитаник. Той е на мнение, че иновациите трябва да решават реалните проблеми на бизнеса.
В създаването на екосистема Кирил Петков даде за пример образователния министър чл.-кор. проф. д.х.н. Николай Денков, който е ръководил повече от 50 международни проекта, финансирани от чуждестранни фирми, сред които и този на Unilever.
Министърът прогнозира, че Министерството на икономиката ще сложи „под една шапка“ Държавна агенция за научни изследвания и иновации, Българска банка за развитие и БАЕЗ, а в борда на тази структура ще бъдат проф. Райна Фичорова и финансистът Илиян Михов, ректор на сингапурския клон на престижното бизнес училище INSEAD.
Кирил Петков се надява, че пловдивския производител „Макском“ догодина ще ни направи първи в Европа по производство и продажби на електрически велосипеди. „Затова и там заплатите са високи“, обоснова оценката на работната ръка в производства с висока добавена стойност министърът.
Грантове или финансови инструменти
Кирил Петков увери, че ще продължат ангажиментите на управлението да подкрепя малките и средни предприятия в ковид ситуацията. Той напомни, че Министерството на финансите успя да ореже част от разходите на министерствата, за да продължат мерките по програмата 60/40.
Петков обяви, че ще се използва и всяка възможност да продължи гаранционната програма "с реални средства по регламентиран начин".
„Опитваме се да я оптимизираме програмат"а, съобщи министърът и разкри идея на изпълнителния директор на НАП Румен Спецов да се говори с банките и с част от средствата, които ще се отпуснат на компаниите, да се погасят задължения към държавата. Така те ще имат право да кандидадстват, каквото е условието да се подпомагат по мярката 60/40, за да може парите да достигнат до максимален брой фирми.
Икономическият министър потвърди, че финансовият министър Асен Василев ще предложи на Народното събрание да одобри 400 млн. лева нови държавни средства срещу четвърта вълна в помощ за фирмите.
Инфраструктура за инвеститори
„Ще се прави индустриална зона край всеки инвеститор клас А. Това са икономически мерки, влезли в Националния план за възстановяване и устойчивост, с който ще се преодолеят различията в регионите“, оотговори Петков на въпрос какви са шансовете за развитие на Северозападна България.
Той се надява, че със създаването на фонда за подпомагане, Видин, например, може за привлече чуждите инвеститори.
