05.10.2021

Предизвикателствата могат да бъдат решени само с общите усилия на бизнеса, местната власт и държавната администрация, заяви вицепремиерът Атанас Пеканов, който откри конференцията "Бизнесът и регионите – Трансформацията"


Големите български компании са започнали своята устойчива трансформация отдавна и за тях новите инициативи в тази посока са продължение на това което правят, а не някакъв нов процес. Това стана ясно по време на дискусиите в първия панел на конференцията "Бизнесът и регионите – Трансформацията", организирана от Българската стопанска камара и списание BGlobal.

Събитието бе открито от вицепремиера по европейските въпроси Атанас Пеканов, който във видеообръщение, заяви на участниците, че пред българската и европейската икономика стоят много предизвикателства, които могат да бъдат решени само с общите усилия на бизнеса, местната власт и държавната администрация. Според него фокусът трябва да бъде насочен в три направления - регионалното развитие и намаляване на регионалните дисбаланси, политиките за декарбонизация на икономиката и дигитализацията. Той допълни, че за реализирането на целите има достатъчно средства и по Плана за възстановяване и устойчивост и в многогодишна финансова рамка на ЕС, по Споразумението за партньорство и по оперативните програми. Средствата ще дадат възможности за насърчаване на малки и средни предприятия, на създаването на нови предприятия, научноизследователска дейност, повишаване квалификацията на работещите, насърчаване на бизнеса за високотехнологични инициативи и др. "Но за да сме успешни е много важно да водим диалог. Затова и приветствам днешния форум. Важен диалог между големите компании, МСП, местната власт, за да видим именно каква е тази визия, която искаме да изградим, за България на следващото десетилетие. България, която върви в крак с времето на глобалните процеси, и в същото време защитава своите предприятия и работещите в регионите", завърши Пеканов.

Даниела Везиева, министър на икономиката, която също приветства конференцията, отбеляза, че е важно да се засилят експортните възможности на българския бизнес чрез иновациите. "Следващият програмен период дава възможност да развиваме всеки регион. Но всяка община трябва да знае как иска да изглежда и какво иска да прави, не може да се развиват във всички области на стратегията за развитие", посъветва тя.

Председателят на БСК Добри Митрев заяви от своя страна, че малките и средни предприятия действително са гръбнакът на икономиката ни, но нейният локомотив са големите компании, защото те са тези, които първи внедряват политиките за устойчивост, иновации и корпоративна социална отговорност.

"Трябва да изясним как си представяме взаимните си ангажименти, така че трансформацията да се отрази не само на големите компании, а на малките, хората и местните общности. За да може тази трансформация да не е драматична, да знаем социално-икономическата цена, която всички ще платим", каза Добри Митрев.

Преди дискусиите изп. дир. на Института за пазарна икономика Светла Костадинова очерта проблемите пред българската икономика в момента. Те са свързани с високите цени на енергийните ресурси, които ще се задържат поне до следващата пролет, ниското ниво на ваксинация, което се превръща в икономически проблем и политическата несигурност.

По време на първия панел на конференцията "Бизнес модели на устойчива трансформация" бяха представени едни от най-иновативните български компании, които са започнали да внедряват устойчиви практики далеч преди да се заговори за Зелена сделка.

Модераторът Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt България, заяви, че устойчивата трансформация не е еднократен акт, а исторически процес, който се случва ежедневно в заводите, на полетата, в сондажите и градовете и е движен от желанието на човека да живее по-добре.

Илия Гърков, вицепрезидент на "Дънди прешъс металс" и изпълнителен директор на златодобивната компания за България сподели, че за него трансформация означава промяна от едно състояние в друго, а устойчива означава, че няма връщане назад. "Именно това постигнахме ние, когато преди 17 години от едно банкрутирало предприятие, изградихме лидер в иновациите в световната минна индустрия. Преди пандемията над 300 компании от цял свят идваха в Челопеч за да видят какво правим и да го внедрят в техните производства, но за съжаление само 17 български компании ни посетиха с такава цел", обясни Гърков.

Според него скоростта на такава трансформация е впечатляваща, защото в страната няма предпоставки за нея. Той даде пример с Австралия, където за получаване на разрешение за добивна дейност отнема 3 месеца, докато в България този период е 17 години. Въпреки това "Дънди" успя да отвори първия рудник у нас след 40 г. – Ада Тепе край Крумовград. И междувременно внедри смарт център за дистанционно управление на минните дейности, автономен подземен дрон и намали консумацията си на енергия при флотационните процеси 10 пъти. Последната иновация, чийто тестове са завършили наскоро е за автономна 45-тонна машина, която да работи без водач в рудника.

За Доминик Хамерс, изп. директор на групата "Геотехмин", която управлява над 20 дружества с общо 4000 служители, устойчива трансформация е да разбереш как твоят бизнес въздейства върху околната среда, хората и икономиката. И как да направиш така, че бизнесът да продължава да го има. "Нямаме специална стратегия за устойчивост, но балансът между екология, икономика и общество, винаги е бил в центъра на нашата работа. Това не е нещо еднократно, а нещо което се прави постоянно. Може би не трябва да говорим за трансформация, а за устойчив напредък", смята той. Той даде пример с инвестиция направена още през 2009 г. в рудник "Елаците".

Неговата пълна автоматизация намалява с 4300 т емисиите СO2, много преди това да стане приоритет на ЕС. В момента групата инсталира две фотоволтаични централи върху покривите на сервизните бази ProAuto на "Геотрейдинг" АД в София и Етрополе. "Ние не започваме сега да мислим устойчиво. Ще продължим да правим това, което вършим и до момента. Ще дойде момент, в който минните машини ще бъдат електрически, ще трябва сами да произвеждаме енергия от ВЕИ, но това, което е сигурно, че това не е трансформация, а продължение", убеден е Хамерс.

За друга компания, участник в конференцията, собственото производство на електроенергия има съвсем конкретни параметри. Иван Градинаров "Аурубис" заяви, че предприятието си е поставило за цел да задоволява половината си нужди от електроенергия от такава произведена от ВЕИ. Компанията вече изгради фотоволтаичен парк в близост до производствената си база, но той покрива само 2,5% от общата консумация на година.

"Последните месеци цените на тока са доста високи. Тази тенденция ще се запазва, като по отношение на устойчивото развитие на компаниите е много важно те да си осигурят източници. Особена за енерго консумиращо производство, като нашето", допълни Градинаров. Той спомена и провеждащото се в момента експериментално захранване на анодна пещ на компания от групата в Хамбург, която ползва водород за гориво. Ако този опит бъде успешно завършен, то нищо чудно тази технология бързо да се приложи и в България.

Конференцията "Бизнесът и регионите – Трансформацията", която продължава, можете да следите на живо ТУК.

Дата: 05.10.2021

Източник: Bglobal

Прочетено: 1158