На 15 октомври София ще бъде домакин на международната конференция "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организирана от Dir.bg и 3еNews. Един от акцентите в Европейския зелен пакт е да се даде тласък на чистия транспорт и електромобилността. В това отношение България постигна известно развитие в последните десетина години, но продължаваме да изоставаме в сравнение с повечето членове на ЕС, а и спрямо други държави извън Общността. За да коментира забавеното развитие на електрическата мобилност у нас, проблемите пред него, начините за разрешаването им, какво трябва да направят държавата и общините и по други въпроси потърсихме мнението на председателя на Управителния съвет и изпълнителен директор на Националната браншова организация "Индустриален клъстер "Електромобили" Илия Левков.
Макар и бавно, електромобилите вече набират популярност и у нас. В правилната посока ли се развива този пазар?
България и българските потребители на електрически превозни средства (ЕПС) леко изостават от съседите ни, поради липсата на системен подход за въвеждане на стимули за ползването им. Примери има достатъчно в интернет и социалните мрежи. От ИКЕМ сме предлагали система от стимули на нашите правителства при всяка промяна в състава им. За съжаление, резултатите не са тези, които очакват българските потребители.
Необходимо ли е въвеждането на още и нови стимули за популяризирането на е-мобилността сред гражданите? И трябва ли да има отделни стимули за бизнеса?
Да, необходими са и биха били все още навременни, ако се приложат. От една страна има подходящи финансови стимули - покриване на първа вноска по лизинга или дългосрочния наем на електрическо превозно средство, признаване на възможността за приспадане на ДДС, премахване на доказването за ползване през почивни и празнични дни от служители и собственици на компании и учреждения, ползващи парк от ЕПС, възможност за данъчни облекчения - до 20% от годишния данък общ доход да може да се ползва за възстановяне.
От друга страна има възможности и за нефинансови - ускорена и улеснена процедура по инсталиране на зарядна станция, освобождаване от такса паркиране /в градовете, където все още не са освободени от такава/, предимство при регистрация на електромобили за таксиметрови услуги...
Ще бъде ли пречка пред развитието на електрическата мобилност, ако високите цени на електроенергията на свободния пазар в Европа и у нас станат трайна тенденция?
Всяка промяна в посока увеличение на която и да е стока или услуга води до нейното забавено позване или покупка. В случая, при сегашните цени на електроенергията в България, цената на зареждане - особено през нощта /както е в повечето случаи/, няма да окаже сериозно влияние. Нека тук мислим в посока на цялостната финансова картина - колко ще ми струва ЕПС да го притежавам или ползвам, за което постоянно агитирам.
Адекватна ли е според броя и разпределението на електромобилите у нас зарядната мрежа?
В пазарните отношения принципът, че търсенето определя предлагането, важи с пълна сила и за разпределението на електрическите превозни средства и зарядната инфраструктура. Пропорцията от 10 зарядни станции за 100 електромобила се е наложила в страните с голям брой ЕПС. Това е процес, който ще продължава да се развива в тази пропорция, а някъде ще има дори изпреварващи темпове на изграждане на зарядни станции, с оглед на разични маркетингови, имиджови и социално отговорни причини и политики.
Какво е необходимо да се направи още по нея и в какъв хоризонт трябва да се гледа?
Има сериозна нужда от унифициране на процедурата за поставяне на зарядна станция. И по-конкретно в общинските наредби за преместваемите обекти.
Има ли готовност страната ни да започне да изгражда зарядни пунктове по републиканската пътна мрежа на всеки 150 км, каквито изисквания залага Брюксел?
Не само, че има, а процесът е започнал преди Брюксел да "ни каже"! Можете да заредите на няколко места по магистралите "Тракия", "Хемус", "Струма", така, че да стигнете от София до Бургас, Варна, Кулата - почти безплатно.
Редица държави в ЕС вече взеха решение за забрана на продажбите на автомобили с ДВГ дори и по-рано от заложената от ЕК дата 2035 г. Трябва ли България също да предприеме такива законодателни мерки?
В България има системен проблем със стария автопарк. Замърсяващите, пушещи превозни средства, следва да бъдат спрени от движение. Тук визирам тежкотоварни камиони, строителната техника, земеделската също. За какво биоземеделие говорим, когато го обслужваме с трактори на по 20 и 30 години?! Ами строителните машини - колко от тях покриват евро 6?!
Свидетели сме на отвратителни пушещи натоварени до безумие камиони с дървесина?! Да давам ли още примери? Да, България трябва и вече сериозно закъснява с въвеждането на такива мерки!
А как това би се отразило на пазара на електромобили и развитието на зарядната инфраструктура предвид ниските доходи на огромна част от населението?
Отново повтарям и няма да спра - ЕПС е нов начин на придвижване и е услуга, а не собственост. И следва да се заплаща само времето, през което е ползвано и не е необходимо да бъде закупуване, за да стои 5 дни в седмицата на улицата, каквато е сегашната практика?! Докога ще плащаме цената на замърсяването със здравето си?
Трябва ли по някакъв начин зарядната инфраструктура да бъде обвързана с възобновяемите енергийни източници?
Това е една от възможностите и за енергийната ни система - в посока производство и баланс на системата ни за електроразпределение. ВЕИ са решение за места, където няма възможност да се изгради зарядна инфраструктура и ще бъде добра политика и практика, ако това бъде стимулирано, за да може ЕРП-тата да инвестират в такива системи. Има такива пилотни модели, които тепърва ще се появяват на пазара.
Развитието на електромобилността неминуемо ще изисква повече електроенергия. В същото време ТЕЦ-овете в ЕС нямат още много време.
Възможно ли е замяната на все повече бензинови и дизелови автомобили с електрически да доведе до дефицит на ток?
Цифровизацията в електрическата мобилност е решението и умното управление на цялия процес - от производството на електроенергия до зареждането на ЕПС, ще даде възможност това да не доведе до дефицит. Изисква се също активност от всички участници в процеса - държавата в лицето на министерствата на енергетиката, на транспорта, на икономиката, на регионалното развитие. И тази активност трябва да бъде основно системна и умна.
В последно време все по-активно се говори за трансформация и модернизация на електрическите мрежи предвид развитието на зарядната инфраструктура. Време ли е и България да започне да мисли в тази посока?
ЕРП-тата не само мислят, но и инвестират в цифровизация на разпределителните си мрежи и тяхното управление. Две от тях са наши членове (на ИКЕМ - бел.ред.) и имаме поглед върху процеса.
Българската държава следва да подкрепя този процес, като намалява админстративната му тежест и излишната формалност. За активност все още не можем да говорим, но има наченки.
Очаквате ли събития като предстоящата конференция "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", чрез събирането на едно място на държавни и местни власти, бизнеси, НПО-та, независими експерти и др., да помогнат за по-лесното намиране на начините и инвестициите за бъдещите трансформации, продиктувани от развитието на електромобилността?
Да, на такива събития се виждат не само идеи, а и решения, пилотни модели и посоката на развитие в тази област. Надявам се, че ще видим стратегическите възможности пред България и бизнеса, както и пред нас, като граждани и потребители. Очаквам с нетърпение това събитие!
Тук е мястото да поздравя организаторите за организирането на това престижно и навременно събитие!
Първото издание на събитието "Зеленият преход-решения и предизвикателства за България" ще се проведе хибридно на 15 октомври в Интер Експо Център и на: https://greentransition.bg/.
Събитието има за цел за първи път да събере в България европейски лидери, ключови фигури от българската политика, водещи експерти, неправителствени организации и медии, които да обсъждат решенията, възможностите и предизвикателствата в светлината на Зеления преход за българското общество, икономика и бизнес. Време е дазапочнем този важен обществен разговор, за да бъде Зеленият преход справедлив, разбираем и успешен за България. Нека решим заедно как ще изглежда България след 20 години.
