Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи прогнозата си за икономиката на България за тази година, но я повиши леко за следващата 2022 г. Според последния доклад на банката Регионални икономически перспективи икономиката на страната ще се разшири с 4,2% тази година, което е с 0,3 процентни пункта по-ниско спрямо предишната прогноза от юни.
Що се отнася до следващата година, очакванията са ръстът на икономиката да достигне 4,4%. За сравнение, предишните прогнози бяха за разширяване от 4,0%. Съгласно доклада доходът на глава на населението в страната е достигнал нивата от четвъртото тримесечие на 2019 г. през второто тримесечие на 2021 г.
Банката отбелязва, че макар през първата половина на 2021 г. БВП да се е разширил с 3,1% на годишна база, инерцията на възстановяване се е забавила през второто тримесечие. Частното потребление се е ускорило през вторите три месеца на годината на фона на облекчените мерки около пандемията и силния ръст на заплащането. В същото време обаче възстановяването на инвестициите остава слабо, на около 7% под предкризисните нива.
Износът на стоки най-накрая се е възстановил до по-голяма степен през второто тримесечие на 2021 г. след скромни данни за същия период година по-рано. Износът на услуги бележи силно представяне през периода, увеличавайки се с 45%, което обаче не е било достатъчно да се затвори разликата с предкризисните нива.
Според доклада рисковете пред страната са свързани с ниските нива на ваксинация и продължаващата политическа криза.
Регионални перспективи
Като цяло за 37-те страни в региона, който покрива ЕБВР, банката повишава прогнозата си за 2021 г. до ръст от 5,5%. Това представлява възходяща корекция от цели 1,3 пр.п. спрямо прогнозата от юни и се дължи на силното представяне през първото полугодие, но въпреки това банката предупреждава, че предстоят сериозни рискове.
„Макар тези развития да са окуражителни, възстановяването има горчив привкус“, заяви главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик. „Високите цени на природния газ, петрола и други суровини натежават на търговския баланс на енергийните вносители, най-вече в южното и източното Средиземноморие“.
Високите цени на енергията са засилили инфлационния натиск, който се изостря от затегнатите пазари на труда в някои страни като Латвия, Словения и Румъния, се казва в доклада, цитиран от Ройтерс.
Инфлационният натиск вече накара някои централни банки в региона да повишат лихвите си, в много случаи с повече от очакваното. В сряда централната банка на Полша прие най-голямото си увеличение на лихвите от 2000 г. насам и не изключи допълнително затягане.
Междувременно затягането на политиката в развитите икономики може да оскъпи обслужването на дълговото бреме, което се е повишило средно с 13 пр.п. от БВП от края на 2019 г., показват изчисления на ЕБВР.
В сряда Федералният резерв на САЩ обяви, че ще започне да свива програмата си за изкупуване на активи от този месец.
На ниво страни ЕБВР повиши прогнозата си за растежа на Турция до 9% за тази година благодарение на възстановяването след блокадите и бума в износа, подкрепен от слабата лира. Перспективите за 2022 г. обаче бяха понижени до ръст от 3,5% с предупреждението, че рисковете пред макроикономическата стабилност са се увеличили.
Очаква се икономиката на Русия да се разшири по-бързо спрямо предишните прогнози с темп от 4,3% тази година, тъй като по-високите приходи от суровини са помогнали за финансирането на социални програми. Прогнозата за 2022 г. се запазва без промяна на ниво от 3,0%.
За Гърция банката очаква БВП да се увеличи с цели 7,0% през тази година, което е с 3,0 пр.п. по-високо от прогнозата през юни. За следващата година обаче перспективите са рязко занижени с 1,6 пр.п. до ръст от 3,9%.
Очакванията за Румъния за 2021 г. също са подобрени спрямо предишния доклад - икономиката ще се разшири с цели 7,2% (6,0% през юни). За 2022 г. обаче и тук има низходяща корекция - с 0,6 пр.п. до растеж от 4,4%.
Сред регионите, които банката покрива, югоизточните страни от ЕС и Западните Балкани бележат най-бърз ръст тази година и са с най-големи възходящи корекции в прогнозите спрямо тези от юни.
Очакванията за повечето страни за следващата година обаче до голяма степен остават без промяна или са леко занижени.
Яворчик заяви, че колебанието за ваксиниране срещу Covid-19 в много страни, което е довело до бавни темпове на покритие и невъзможност да се прекъсне връзката между увеличаващия се брой заразени и нарастващите нива на смъртност, също крие рискове в бъдеще.
„На хоризонта се събират облаци“, добави тя.
