18.11.2021

BusinessEurope представи позицията си относно законодателния пакет предложения „Подготвени за цел 55“ („Fit-for-55“). 

Становището е разработено с помощта на експертите в специализираните по отделните теми и политики общности на BusinessEurope, включително и със съществения принос на представителите на БСК в областите "Индустриални отношения", "Вътрешен пазар",  "Енергетика и околна среда" и др.

Представяме основните акценти в документа:

  • Пакетът законодателни предложения „Подготвени за цел 55“ значително задълбочава и разширява декарбонизацията на европейската икономика. Чрез тях се цели постигането на неутралност по отношение на климатичните емисии до 2050 г. BusinessEurope подкрепя Европейския зелен пакт и се ангажира с прехода към неутрална по отношение на климата икономика до средата на века. Европейската индустрия има готовност да поеме своя дял от отговорностите, както и да предложи съответни решения. Очаква се преходът да има положителен ефект, включително върху ръста на пазара на чисти технологии.
  • В същото време решимостта за преследване на неутрална по отношение на климата икономика не е причина да се пренебрегват предизвикателствата и разходите за осъществяване на прехода. С голяма вероятно те ще бъдат значителни и следователно трябва да бъдат оценени задълбочено и да им се обърне съответното внимание, така че да се сведат до необходимия минимум. Амбицията за постигане на климатичните цели е необходимо да се разглежда съвместно с индустриалната конкурентоспособност и да включва решения за нулеви и нисковъглеродни емисии. За да може да се предоставят подходящи условия за прехода е необходимо да бъде налична и икономически изгодна постоянна и непрекъснатата наличност на възобновяема и нисковъглеродна енергия на конкурентни цени, както и поддържаща съответна инвестиционна програма. Затова е необходимо да се подобрят общите условия за инвестиции, да се премахнат тесните места пред тях и да се ускорят инвестициите в промишлените сектори.
  • Предложеният документ представя препоръките на BusinessEurope относно десет от законодателните предложения в пакета „Подготвени за цел 55“, представени през юли 2021 г.
  • Докато СТЕ на ЕС (системата за търговия с емисии) следва амбициозната климатична цел до 2030 г., тя се нуждае от подобрения в редица ключови аспекти. По-конкретно, увеличеното ниво на ангажимент трябва да бъде съпроводено с достатъчна защита от изтичане на въглерод за преки и непреки емисии. Участието на нови сектори (сгради и автомобилен транспорт) следва да бъде рационално обосновано, особено за по-малките доставчици на горива.
  • „Социалният фонд за климата“ се нуждае от внимателна оценка, по-специално по отношение на избягване на дублиране със съществуващите механизми за финансиране на ниво ЕС. За да може фондът да има най-дълготрайно въздействие, е важно финансираните мерки да представляват добър баланс между пряката подкрепа на доходите и инвестициите, като в дългосрочен план е вероятно да успеят да защитят уязвимите групи от населението.
  • Механизмът за контрол на въглерода на границите (Carbon Border Adjustment Мechanism, СВАМ) е възможно да се окаже подходящия инструмент за преодоляване на изтичането на въглерод и изравняване на условията за бизнес. Осигуряването на съвместимост с правилата и условията за свободна търговия на СТО и избягването на ответни мерки от страна на търговските партньори е от ключово значение не само за секторите, които са засегнати от изтичането на въглерод, но и за индустрията на ЕС като цяло. Механизмът не трябва да се разглежда като алтернатива на настоящата система от квоти, а трябва да ги допълва, докато механизмът не докаже способността си ефективно да предотвратява изтичането на въглерод и да изравнява условията за бизнес.
  • Предложението за замяна на настоящата структура на облагане на енергийните продукти, базирана на обема, въведена чрез Директивата за облагане на енергийните продукти (Energy Tax Directive, ETD) със система, базирана на енергийноjf съдържание, е положителна стъпка напред за увеличаване на инвестициите в по-екологични енергийни алтернативи. Въпреки това силна загриженост предизвикват предложените мерки, които ще нанесат значителни вреди върху конкурентоспособността на енергоемките индустрии. По-малко благоприятното третиране за тези сектори ще направи намали привлекателността на необходимите инвестиции, което е необходимо да се осъществят, включително и в светлината на постигане на мерките от енергийния преход.
  • От решаващо значение е възобновяемата и нисковъглеродната енергия да станат по-евтини и по-широко достъпни. Необходимо е да се оцени дали предложените цели за потребление на енергия от възобновяеми източници в промишлеността, както е предложено в Директивата за възобновяемата енергия, са правилният подход. Стъпка в положителната посока е концентрирането на вниманието върху ускорените процеси за издаване на разрешителни, трансграничното сътрудничество и споразуменията за закупуване на електроенергия.
  • Директивата за енергийната ефективност следва да се съсредоточи върху енергийната интензивност, вместо да ограничава потреблението на енергия, тъй като това по този начин се повишава риска да се ограничи потенциала за промишлена декарбонизация. В настоящия момент иновативните технологии за декарбонизация могат да бъдат много енергоемки. Одитите, предвидени от директивата, не следва да се преплитат с разпоредбите на СТЕ на ЕС.
  • Целта за 100% намаление за емисиите на CO2 от леки и лекотоварни автомобили към 2035 г. е изключваща и не е в съответствие с принципа на технологична неутралност. Това обезкуражава инвестициите във важни технологии като течни нисковъглеродни и възобновяеми горива.
  • Целите за разширяване на инфраструктурата за алтернативни горива трябва да бъдат по-амбициозни, така че да се подпомогне намаляването на емисиите (според целите на законодателния пакет), по-специално за автомобилния и морския транспорт. Регламентът за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива следва да бъде допълнен от по-ясни разпоредби за прилагане.
  • Предложенията в Регламента за въздухоплаването ReFuelEU следва да осигурят достатъчна гъвкавост. В същото време тя следва да бъде съпътствани с подкрепящи мерки, които гарантират, че веригата на доставки за устойчиви авиационни горива се развива в съответствие с търсенето.
  • Стандартът за интензитет на емисиите, предложен в Регламента за горивата в морския транспорт FuelEU, трябва да бъде по-гъвкав, както и да припознае алтернативните производства и възможности за горивата за корабоплаване. Тъй като законодателното предложение надхвърля рамката и параметрите, установени чрез Международната морска организация (IMO), ЕК би следвало проактивно да се ангажира с търговските партньори, за да се избегнат нежелани реакции, както и потенциалните възможности за изтичане на въглерод.

 

Дата: 18.11.2021

Източник: BUSINESSEUROPE

Прочетено: 455