Регулаторите в ЕС спорят кой каква роля да има при прилагането на регламентите
Европа почти приключи с пренаписването на своя дигитален правилник. Сега идва трудната част: кой да го наложи.
В четвъртък страните от Европейския съюз (ЕС) одобриха Закона за цифровите услуги и Закона за цифровите пазари – знакови предложения, насочени към ребалансиране на онлайн света в полза на потребителите, които същевременно държат големите технологични фирми по-отговорни за това, което се публикува онлайн, и за конкуренцията с по-малки компании, пише Politico.
Лидерите на ЕС се надяват да финализират тези правила със своите колеги в Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП) през първата половина на следващата година. Вече обаче има някои въпросителни - кои регулатори ще имат право да налагат огромни глоби - между 6 и 10 процента от годишните приходи на компанията, за потенциални нарушения.
От една страна, някои искат Комисията да поеме по-голяма роля в наблюдението на дейността на Facebook, Google и Amazon, след като усилията за прилагане на стандартите за поверителност на блока, Общият регламент за защита на данните (GDPR), попаднаха в капана на споровете между националните регулатори кой носи отговорност.
От друга страна, други искат отделните страни членки да запазят важни правомощия. Този лагер включва национални агенции, особено органите за конкуренция.
Брюксел заложи репутацията си на дигитален полицай на Запада на тези нови предложения, като се надява да подтикне собствените си страни членки и съюзници като САЩ и Великобритания да последват примера му, като ограничат потенциални нарушения предимно на гигантите от Силициевата долина. Новите правила обаче ще бъдат толкова добри, колкото и начина, по който се прилагат, а политиците са разделени относно ролята, която Комисията трябва да играе спрямо националните органи.
Тези различия сега трябва да бъдат преодолени през следващите шест месеца, преди европейският цифров правилник – обхващащ както антитръстовите, така и законите за социалните медии, да стане закон в целия блок от 27 държави, най-вероятно до 2023 г.
"Това е революция за големите технологии. Това е революция и за Европа, що се отнася до интеграцията", казва Александър де Стрийл, ръководител на външна експертна група, която помага на Комисията с предложения, свързани с онлайн икономиката.
"Прилагането ще бъде изключително сложно. Мисля, че Комисията е подценила задачата", допълва той.
Битката за това колко контрол ще има Комисията върху обновеното цифрово законодателство на Европа се различава между Закона за цифровите услуги (DSA) и Закона за цифровите пазари (DMA). Според първоначалните предложения за DSA, който регулира политиките за модериране на незаконно съдържание в социалните медии и сайтовете за електронна търговия, Брюксел се очакваше да играе втора цигулка пред националните регулатори.
В съответствие с правната традиция в блока, националните надзорни органи щяха да бъдат най-важните правоприлагащи агенции, освен ако проблемите не обхващат няколко държави, което изисква да се намесят служители на ЕС.
През последната година на преговори това се промени. Плановете, одобрени от националните правителства, ще превърнат Комисията в единствен регулатор за най-големите технологични компании като Facebook и Google, като поверят на Брюксел правомощието да налага глоби за милиарди, ако тези компании не противодействат достатъчно на незаконното съдържание в своите платформи. Националните регулатори ще контролират по-малките платформи.
Този 180-градусов обратен завой произтича от опита в рамките на европейските правила за поверителност, които изискват една агенция — предимно ирландския или люксембургския орган за защита на данните, да бъде единственият регулатор, отговарящ за американските технологични гиганти, тъй като тези фирми имат седалища в двете страни заради по-ниските данъци.
Петима служители на Комисията коментират пред медията, че ограниченията на тази система, включително липсата на ресурси на националните регулатори в сферата на неприкосновеността на личния живот, за да наложат правилата, и споровете между агенциите на различните държави относно това кой трябва да ръководи разследванията, са подтикнали политиците да се обърнат към Брюксел, а не към националните столици за прилагането на Закона за цифровите услуги.
Очакваната нова роля на Брюксел в правоприлагането не идва без предизвикателства. Малко, ако изобщо има такива, агенции все още са натоварени с толкова фундаментална роля за регулиране на социалните медии и електронната търговия. Тези правомощия включват надзор на оценките на риска на компаниите от потенциално вредна дейност в техните мрежи, гарантиране на достъп до вътрешни данни на външните групи от тези фирми и разследване на потенциални нарушения.
Тази задача вероятно ще поеме Генерална дирекция "Комуникационни мрежи, съдържание и технологии" на Комисията (DG Connect), която няма опит. Предложението първоначално предвиждаше 50 служители на Комисията да работят по надзора на Закона за цифровите услуги.
Трима отделни служители на ЕС казват пред медията, че макар някои в това звено на Комисията да искат да поемат ролята, липсата на експертен опит и ресурси може потенциално да попречи на това. Един от тези служители предполага, че различни части от изпълнителната власт на ЕС ще трябва да помогнат с херкулесовата задача да контролират подобни на Facebook, докато други ще преговарят с политиците на ЕС да обмислят обмислили практическите аспекти на разчитането на неизпитан регулатор на Комисията, за да пазят хората в безопасност.
Когато става въпрос за Закона за цифровите пазари, въпросът не е дали Брюксел ще има достатъчно власт. Става дума за това дали няма да му се даде твърде много власт.
Съгласно предложения, одобрени от министрите на ЕС в четвъртък, антитръстовото звено на Комисията, или Генерална дирекция "Конкуренция", ще запази правомощията си да налага новите правила, включително ограничения за това как технологичните компании могат да се разширят, ако подобни дейности могат да навредят на конкурентите или потребителите. Националните регулатори трябва също така да информират Брюксел, когато предприемат разследвания, въпреки че има възможност за известна координация между ЕС и националните регулатори.
Тази промяна в политиката, очертана в Закона за цифровите пазари, към действие преди, а не след потенциални нарушения, представлява дълбока промяна в прилагането на правилата за конкуренцията.
Националните регулатори на конкуренцията, особено в Германия и Франция, дадоха ясно да се разбере, че искат да запазят властта над дигиталните антитръстови дела. Берлин прие нови правила в началото на 2021 г., които дадоха на Федералната картелна служба на страната подобни правомощия. Досега Андреас Мунд, шефът на тази агенция, е използвал тези правомощия, за да започне разследвания на компании от ранга на Facebook, Amazon и Apple.
Говорейки пред Германската адвокатска колегия през октомври, Мунд изрази загриженост, че ако на Комисията се даде еднолично правомощие за прилагане на Закона за цифровите пазари, може да няма достатъчно ресурси за разследване на всички потенциални онлайн злоупотреби.
Германия, Франция и Нидерландия изпратиха колективно отворено писмо до Комисията през септември, в което призоваха за споделяне на правомощията по прилагане между Брюксел и националните столици. Тези страни искат служителите на ЕС да дадат пространство на местните регулатори да преследват собствените си дела, дори ако са отишли по-далеч от това, което е заложено в правилата за целия ЕС. Тази връзка между правоприлагащите органи на Комисията и националните регулатори ще трябва да се изглади.
Комисията вече създаде работна група за Закона за цифровите пазари, която в крайна сметка може да изиграе инструментална роля в прилагането на новите правила. Засега Брюксел се стреми да гарантира, че антитръстовите предложения ще бъдат одобрени в началото на новата година.
