Председателят на БСК Добри Митрев и зам.-председателят на Камарата Мария Минчева участваха в проведеното днес, в Пловдив, Общо събрание на Съюза на производителите на плодове и зеленчуци. Г-н Митрев представи пред участниците в заседанието позицията и предприетите действия от БСК за по-бързото нормализиране на бизнес средата в страната и овладяване на здравната и енергийната кризи.
В изказването си председателят на БСК подчерта, че от пролетта на 2020 г. до днес БСК следи внимателно обществено-икономическите процеси, свързани най-вече с корона-кризата, и се стреми в рамките на възможностите си да участва активно с позиции и предложения в обществения диалог по актуалните проблеми на икономиката.
„През последните 20 месеца екипът ни е силно мобилизиран и няма да преувелича, ако споделя, че сме практически на денонощно разположение на нашите членове. Особено тежко беше в първите месеци на пандемията, когато имаше твърде много неизвестни и всички се лутахме в търсенето на най-правилните и оптимални решения, при това нещата се случваха в условията на спешност и необходимост от светкавична реакция“, сподели Добри Митрев.
Той бе категоричен, че преодоляването на проблемите, генерирани от пандемията, е задача от първостепенна важност за БСК и Камарата няма намерение да се отказва от битката за спасяване на българския бизнес, тъй като той е най-силно засегнат от всички „здравни“ мерки. „Всъщност, дълбокото ни разбиране е, че здравето на икономиката е не по-малко важно от здравето на нацията – това са скачени съдове и не следва да се приоритизира едното за сметка на другото. Смятаме, че подходът по управление на кризата беше грешен от самото начало и, за съжаление, с течение на времето грешките се мултиплицират, а не намаляват“, каза Добри Митрев. Той припомни, че още в самото начало на кризата БСК настоя, освен здравен щаб, да има и икономически щаб, който да балансира между медицинските и икономическите решения, така че да се съхрани жизнеспособността на икономиката. Многократно изискахме от управляващите да представят анализ на ефективността на прилаганите мерки и, на тази база да се прилагат всякакви нови ограничения.
„Докато останалите развити страни прилагаха активни подкрепящи политики за своите икономики, българският бизнес получи обидно незначителни компенсации, при това въпросните компенсации бяха силно закъснели и недостъпни за голяма част от икономическите оператори. Озовахме се в ситуация, при която „спасяването на давещите се е дело на самите давещи се“. В резултат на това, бизнесът прави (не)възможното, за да спаси работните места и пазарните си позиции, вкл. чрез адаптиране на разходите, трансформация на производството, използване на цифровите технологии, развитие на онлайн продажби, дистанционна работа, гъвкаво работно време, отпуски и оптимизация на персонала“, каза Добри Митрев. Според него, ковид-кризата създаде недостиг на оборотни средства у почти 80% от предприятията. Това, в комбинация със съществуващите от години проблеми с бюрокрацията, регулаторната и административна тежест, нестабилната нормативна среда, корупцията и неефективното правораздаване, води до тежка преса върху всяко бизнес начинание.
„На този фон, от лятото на тази година ни сполетя нова криза – енергийна. Цените на енергоносителите полетяха нагоре, а държавата отново се оказа неспособна да овладее ситуацията. И отново бизнесът пое (и продължава да поема) големия удар! Намираме се в ситуация, в която конкурентоспособността и съществуването на предприятията са поставени под въпрос. През 2021 г. цените на ел.енергията за промишлените потребители нарасна неколкократно, едновременно с нарастване на ценовите нива на квотите за въглеродни емисии – повече от два пъти, от 30 до 65 евро за тон, като фючърсите към края на годината достигат нива от 85 евро за тон. Съответно, това налага прилагането на адекватни мерки на национално и общоевропейско ниво“, посочи председателят на БСК. Той информира за утвърдените от УС на БСК основни мерки, които Камарата настоява да бъдат предприети с цел запазване и подкрепа на конкурентоспособността на българските предприятия, а именно:
В краткосрочен план:
- Прилагане на компенсаторен механизъм към предприятията, като минимум 50% от сумата, която надвишава прогнозно определената от КЕВР за мегаватчас, да бъде под формата на компенсации за стопанските потребители. Мярката е необходимо да се прилага за пълния период на екстремни и извънредни ценови нива на енергоносителите.
- Използване на възможностите на чл. 107 и 108 от Договора за създаване на ЕС, както и съществуващите правила на временната рамка за мерки за държавна помощ.
В средносрочен и дългосрочен план:
- Да се предприемат подходящите и необходими мерки и действия за реформиране правилата и изискванията за провеждане на търгове на Българската независима енергийна борса по отношение на дългосрочност на договорите - възможност за организиране на търгове за продажба на бандов (базов) товар с дългосрочен характер.
- Да се приемат дългосрочни, последователни цели, срокове и изпълними планове за преминаване към нисковъглеродна икономика от гледна точка на поетите до момента от Българската държава ангажименти.
