Инфлацията се очаква да продължи да се ускорява през първото полугодие, след което да се забави до 7.5% в края на 2022
През 2022 очакваме растежът на БВП да се забави слабо до 3.6%, което ще се дължи предимно на значително по-слабия растеж на частното потребление и в по-малка степен на понижението на правителственото потребление, докато нетният износ и инвестициите ще имат положителен принос за икономическия растеж. Това предвижда Българската народна банка в най-новата си макроикономическа прогноза.
През 2023 БНБ очаква растежът на БВП да се ускори до 4.5% най-вече поради прогнозираното значително увеличение на публичните и частните инвестиции в съответствие със заложения в прогнозата времеви профил на усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. "Същевременно очакваме нетният износ да има негативен принос за изменението на БВП поради по-силен растеж на вноса спрямо износа".
Годишната инфлация се очаква да продължи да се ускорява през първото полугодие, след което да се забави до 7.5% в края на 2022. Възходящата динамика на потребителските цени ще отразява най-вече повишените разходи за производство и транспорт на фирмите вследствие на същественото поскъпване в края на 2021 на електроенергията за стопански потребители и на други основни енергийни суровини, както и допусканията за продължаващ верижен растеж на цените при някои от тях през първото тримесечие на 2022. Нарастването на цените на храните на международните пазари, увеличението на разходите за труд на единица продукция и широко - обхватното ускоряване на растежа на потребителските цени в еврозоната и в други основни търговски партньори на България ще бъдат други фактори с проинфлационно влияние. "Очакваме темпът на нарастване на потребителските цени да се забави до 3.4% в края на 2023 най-вече поради техническите допускания за понижаване на цените на основните енергийни суровини на международните пазари", отбелязват от Централната банка.
"Прогнозираната висока инфлация през 2022 в условията на повишаващ се недостиг на работна ръка ще има основен принос за ускоряването на растежа на заплатите в частния сектор", посочват от БНБ.
"През периода 2022–2023 очакваме известно забавяне на кредитната активност, което отчасти ще отразява предвижданото забавяне в темпа на растеж на частното потребление в реално изражение. Допълнителни фактори, които се очаква да имат потенциален ограничаващ ефект върху растежа на кредитите от страна на предлагането, са обявените от БНБ увеличения на антицикличния капиталов буфер от 0.5% на 1.0%, в сила от 1 октомври 2022, и от 1.0% на 1.5%, в сила от 1 януари 2023, както и въвеждането на нови регулаторни мерки, свързани с минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения на кредитните институции. Същевременно прогнозираната висока инфлация през текущата година в съчетание с все още ниските лихвени проценти по кредитите и с продължаващото повишение на цените на жилищата ще стимулират търсенето на кредити от страна на домакинства", коментират от Централната банка.
"При кредита за нефинансови предприятия очакваме запазване на тенденцията към плавно ускоряване на годишния растеж в съответствие с прогнозираното нарастване на частните инвестиции. Предвиждаме депозитите на неправителствения сектор в банковата система да продължат да нарастват през прогнозния хоризонт, но да следват тенденция към постепенно забавяне. Тази динамика ще отразява въведените от част от търговските банки такси за съхранение на парични средства над определен размер, както и отрицателните реални лихвени проценти по депозитите. В условията на продължаващо повишение на доходите, но и на цените, очакваме част от ликвидните средства да се използват за потребление или да се търсят алтернативни на депозитите възможности за инвестиране", подчертават от БНБ.
