Природен газ
Цената на природния газ на датската ТТF надхвърли 246 Евро за МВтч (или $2900/1000м3), което е два и половина пъти по-високо в сравнение с миналия понеделник. Фючърсите също бележат значителен ръст, например това се 241 евро за МВтч през май до 161 евро за МВтч през декември. В сравнение с текущите цени очакванията за следващата година могат да се оценят като оптимистични, въпреки, че и те бележат ръст спрямо сделки, сключвани преди това. Като пример нарастването в евро за МВтч е следното: първо тримесечие на 2023 г. – 128, трето тримесечие – 74 и четвърто тримесечие – 67.
Суровият петрол Brent се търгува сега при 125 долара за барел, след съобщения, че САЩ водят преговори с европейски страни и Япония за забрана на вноса на руски петрол. Петролът сорт Урал продължава да е с отстъпка от $23/барел или $102/барел.
Газовите хранилища в ЕС са запълнени на 27,7% и се очаква да завършат зимата със запас за съхранение от 256 ТВтч. Средногодишно през предходните години преди пандемията, зимният сезон в страните от ЕС е приключвал със запас от над 300 ТВтч (или общо с около 1/5 повече спрямо сегашната прогноза).
Фокусът постепенно се премества към стратегии и източници за възстановяването на запасите преди следващата зима. Според данните на ENTSO-G ЕС е намалил дела на вноса на газ от Русия от 47% през зимата на 2021 г. на 28% през зимата на 2022 г., като освободения пазарен дял е зает от доставки на LNG от САЩ. Въпросът е на каква цена (според Bruegel при сегашните цени на енергоносителите това би струвало на страните-членки около 70 млрд.евро или почти шест пъти повече спрямо предходните години).
Европейската комисия вероятно ще предложи цел от 80% за ЕС за запълване на хранилищата до 30 септември тази година, което ще трябва да се постигне и осигури от страните-членки. Всъщност от техните правителства, което в някои случаи ще изисква и законодателни промени на национално ниво.
Ежегодно ЕС потребява около 524 милиарда кубически метра газ, от който почти една трета е с източник от Русия. Към момента и в краткосрочен план не съществуват алтернативи за пълното му заместване, което означава, че поне през 2022 г. ще се формира дефицит от 15-20%, който ще се отрази както върху енергийния сектор на ЕС, така и върху промишлеността (потребител на суровина и/или енергия).
По време на заседанието на Съвета на министрите на енергетиката на ЕС (проведено миналият понеделник) се насърчи ускоряване на процеса на свързване на украинската електрическа мрежа с континенталната. Първоначално това събитие бе планирано за 2023 г. От техническа гледна точка провеждането на тази дейност е в рамките на отговорностите на ENTSO-E и те ще представят конкретните дати и периоди за осъществяване на тази дейност.
Какво всъщност означава свързването на електроенергийната система на Украйна с тази на ЕС? Накратко, в случай, че украинската електрическа мрежа е свързана към тази на ЕС, съответно ЕС ще носи отговорност за поддържането на стабилна честота на мрежата в случай на прекъсване на електрозахранването в Украйна.
Санкции и контрареакции
На 01 март министър-председателят на Русия възложи на Министерството на финансите да извърши масово изкупуване на акции на руски компании за сметка на Фонда за национално благосъстояние. Общата сума е до 1 трилион рубли.
Едновременно с това Централната банка на Русия забрани тегленето на дивиденти в чужбина, както и изплащането на лихви по ценни книжа към чужди юрисдикции. Също така Централната банка замрази депозитите на нерезиденти на руския фондов пазар, а Путин забрани изтеглянето на печалби в полза на офшорни компании-майки.
Резултатът - срив на акциите на руски компании на Лондонската борса. Например, от началото на годината цените на акциите на Сбербанк паднаха 16.5 пъти. На 28 февруари една американска депозитарна разписка (4 акции) падна до $0,9.
"На пазара за изкупуване" са не само държавни предприятия (Сбербанк, Газпром, Роснефт и т.н.), но и частни (НОВАТЕК, Северстал, ММК, Фосагро, Лукойл и др.).
В момента акции на руски компании не се търгуват на международните борси, а Московската борса отмени търгуването до 09 март.
Руската реакция включва и приемане на списък с неприятелски държави, сред които са Албания, Андора, Австралия, Канада, Гибралтар, Япония, Лихтенщайн, държави-членки на ЕС, Исландия, Микронезия, Монако, Черна гора, Нова Зеландия, Норвегия, Северна Македония, републиката на Корея, Сан Марино, Сингапур, Швейцария, Тайван, Обединеното кралство (вкл. Британските Вирджински острови), Украйна и САЩ.
Съответно всички сделки и операции на руски компании с граждани и фирми от страни, недружелюбни за Русия, трябва да се одобряват от правителствена комисия за контрол на чуждестранните инвестиции.
