30 конкретни действия и мерки, свързани със справедливия нисковъглероден преход, дигитализацията и заетостта, както и ефективното прилагане на Европейския стълб на социалните права. Това съдържа заключителният документ, приет на проведената днес Национална конференция на КНСБ “Работеща България за бъдещето на труда”.
Форумът, организиран в навечерието на Деветия конгрес на конфедерацията, обсъди задълбочено предизвикателствата пред страната, които произтичат от зелената сделка, цифровият преход – дигитализацията и новите форми на заетост, Европейският стълб на социалните права – като инструмент за социален напредък, преодоляването на бедността и социалното изключване.
Конференцията бе открита от президента на КНСБ Пламен Димитров, вицепремиерът Борислав Сандов, генералният секретар на Международната конфедерация на профсъюзите Шарън Бъроу, зам.-генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Естер Линч, генералният секретар на IndusrtiAll European Trade Union Люк Триангъл. Европейският комисар за иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел поздрави участниците с видеообръщение.
Участие в конференцията взеха и министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков, зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова, евродепутатите Искра Михайлова, Цветелина Пенкова, Атидже Алиева-Вели, Радан Кънев, председателите на парламентарните комисии по енергетика Радослав Рибарски, по електронно управление и информационните технологии Кирил Симеонов, зам.-председателят на комисията по труда, социалната и демографската политика Деница Сачева, лидери на федерации към КНСБ, гости от 23 страни, представляващи синдикални конфедерации. Сред участниците бе и председателят на БСК Добри Митрев.
„Минималната работна заплата не трябва да се решава от политически сили, а между социалните партньори. За нас няма нищо по-скъпо от хората, без тях няма да постигнем нищо. Заедно трябва да преуспяваме като общество“, каза пред участниците във форума председателят на БСК Добри Митрев. Той представи гледната точка на българските работодатели по основните теми на форума.
Нужен е национален план за справедлив зелен и дигитален преход, в който да бъдат комбинирани всички политики и стратегии в околната среда, индустрията, транспорта, селското стопанство – сектори, които ще изпитват много по-силни проблеми, ако не се управляват хоризонтално, подчерта Пламен Димитров в началото на конференцията. Той напомни, че през следващите 5-7 години България има шанс да усвои 25 млрд. евро по линия на ЕС – планът за възстановяване и устойчивост, оперативните програми. Димитров подчерта, че основното предизвикателство, освен войната, за България и региона е именно зелената и дигитална трансформация. През 1990 г. България е емитирала 103 тона въглеродни емисии, през 2019 г. – 43 млн. тона. Т.е. дори към 2019 г. страната има с 60% по-малко генерирани емисии.
Изправени сме пред четири огромни кризи, посочи пък генералният секретар на МКП Шарън Бъроу. Тя отчете криза в здравеопазването, засилена от ковид пандемията. Това показа колко крехък е пазарът на труда, отбеляза Бъроу. По думите ѝ само 40 на сто от хората в света имат сигурна работа, останалите са с несигурни заети места. Колко крехка е световната икономика, показва войната, която наруши доставките на енергийни източници, добави генералният секретар на МКП.
Зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч акцентира върху скандална директива, която се подготвя. Тя предвижда защита на работодателите срещу стагнация. Товаще означава, че компаниите ще бъдат предпазени от стачки, ако са в затруднено положение. Линч призова за противопоставяне и от страна на българските работници.
Вицепремиерът по климатичните промени и министър на околната среда и водите Борислав Сандов акцентира върху проблема с липсата на работна ръка и на добре образовани кадри и посочи, че трябва да бъде обърната тази парадигма. Продължава да стои въпросът с дуалното образование, за да може образователната система да работи в синергия на пазара на труда, коментира той.
Трябва да се разбере колко е важно работната ръка у нас да придобие дигитални умения за месеци, не за години, каза министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. По думите му това може да изтласка България в графика на дигитализацията и се отнася за търговци, банкери, учители. В името на създаване на добавена стойност Министерството на иновациите и растежа вижда като своя мисия подобряване на човешкия капитал у нас, подчерта министърът. В следващия програмен период ведомството ще работи за повече финансови възможности за сътрудничество между бизнеса и БАН. Извън това, широкият набор от инструменти, който ще предложим, включва както безвъзмездно финансиране, така и дялово участие в различни форми на предприемачество, отбеляза Лорер.
Вижте още ТУК.
