Прага поема руля на Съвета в момент на енергийна криза, в разгара на война и пред риск от икономическа катастрофа
Чешкото председателство, което започва на 1 юли, трябва да преведе Европейския съюз (ЕС) през енергийна криза, галопираща инфлация и война в Украйна – всичко това с малък бюджет.
То може да бъде определено и като кризисно председателство, пише Politico.
В разгара на война и нарастваща икономическа криза, малката централноевропейска държава ще има задачата да гарантира, че ЕС осигурява трайни доставки на енергия, като същевременно не пропуска плана си за декарбонизиране на икономиката.
Друга важна тема са правилата за изкуствения интелект, новите търговски споразумения и финализирането на сделка за постепенно премахване на двигателите с вътрешно горене до 2035 г.
Чешките официални лица признават, че при толкова много събития някои политически цели може да отпаднат.
Пълнене на европейските хранилища на газ
Чехия ще има деликатната задача да се увери, че ЕС разполага с достатъчно природен газ, за да издържи прекъсване на руските доставки. Същевременно страната трябва да балансира това със зелената енергия, като гарантира, че ЕС в дългосрочен план ще се отърси от зависимостта си от изкопаеми горива. Това означава улесняване на сделките с алтернативни доставчици на газ и приемане на задължителни минимални изисквания за съхранение на газ.
Чешкото председателство ще трябва да разработи и правилата за пазара на водород и зелено финансиране, за да се избегнат скрити емисии. Поддържането на цените на енергията на достъпни цени и ускоряването на сроковете за инсталиране на възобновяеми енергоизточници също ще е важно за председателството.
Блокът вече пропусна целта си за 2022 г. за намаляване на зависимостта от руския газ с две трети. Очаква се да започнат тристранни разговори относно правилата за налагане на капацитет за съхранение на газ и съвместни покупки на газ от ЕС, които вероятно ще приключат бързо.
Истинското предизвикателство ще бъде да се осигури одобрението на Парламента през юли за етикетирането на ядрения и природния газ като зелени инвестиции, както и намирането на общ език относно правилата за водорода. Основен риск е да не се намери консенсус за по-високите цели за енергийна ефективност и внедряване на възобновяеми източници.
Има широко съгласие относно необходимостта от диверсификация от руската енергия, но битката за ролята на газа в европейската икономика ще е тежка. Страните от Централна и Източна Европа ще настояват природен газ и ядрена енергия да могат да се ползват за производство на водород и да се считат за устойчиви инвестиции. Коалицията от антиядрени страни, които имат доста възможности за възобновяема енергия - Ирландия, Испания, Португалия, Австрия и Люксембург, изисква обаче по-строга дефиниция. Повечето страни са против повишаването на ефективността и възобновяемите енергийни цели.
Въпросът не е дали ще бъде постигнат напредък, а дали произтичащите споразумения ще се разглеждат като жертва на дългосрочните цели за климата в полза на краткосрочните опасения за енергийната сигурност. Прага ще бъде под натиск, за да гарантира, че нивата на съхранение на газ в целия блок ще достигнат 80 процента до ноември, както е планирано, както и да предпази страните от загуба на време, като ще ги накара да споделят тежестта.
Свободната търговия
Чехия ще трябва да работи и по множеството забавени сделки за свободна търговия. Сключването на търговски сделки стана трудно за ЕС, който не успя да ратифицира редица споразумения през последните години. Нахлуването на Русия в Украйна, съчетано с прекъсвания на веригата на доставки, подклажда призивите за отваряне на търговията с останалия свят, за да се диверсифицират източниците на всичко - от природен газ до слънчогледово олио.
При френското председателство този въпрос беше труден за преговори, тъй като президентът Еманюел Макрон не искаше да разстройва френските фермери в разгара на изборната кампания. Защитниците на свободната търговия на ЕС възлагат надеждите си на предстоящото чешко и шведско председателство, две страни от ЕС, които твърдо вярват в ползите от свободната търговия.
Северните страни настояват за либерализиране на търговията след Brexit. Испания и Португалия традиционно подкрепят повече търговски сделки със страни от Латинска Америка, като търговския блок Меркосур, докато Франция традиционно е по-колеблива.
Чехия се надява да постигне поне малък напредък в търговските сделки, макар и те да не са основен фокус. Очакванията са, че особено при по-чувствителните преговори Чехия ще проправя пътя най-вече на Швеция, която е решена да запали отново двигателя за свободната търговия на ЕС.
Класифициране на неформалните работници
Платформите от споделената икономика вече са неразделна част от ежедневието на много хора. Статутът на куриерите и шофьорите обаче води до сериозна правна несигурност. Разграничението между вътрешна заетост и договори за самостоятелна заетост е от решаващо значение, което може да повлияе на възнаграждението, работното време и гъвкавостта на работниците, както и на бизнес модела на платформите.
През декември ЕС представи директива, за да хармонизира начина, по който страните третират работниците на платформите. Това потенциално може да прекласифицира 4,1 милиона от тях. Въвеждат се критерии за определяне на това дали дадено лице може да бъде преквалифицирано като служител/работник с вътрешна заетост, например контрол на платформата върху работното време на работника или външния вид по време на работа. В момента се работи по законодателство, което може да не се хареса на някои страни членки, направили опит да решат проблема сами.
Испания беше пионер миналата година с прекласифицирането на куриерите за доставка. Белгия също въведе законодателни промени и вече прилага някои от принципите на ЕС. Франция, от друга страна, се опита да постигне компромиси, като използва система за социален диалог с избрани представители на работниците.
Законодателите в Парламента и Съвета ще трябва да водят трудни преговори по темата тази есен, особено дали ЕС не превишава своите компетенции – нещо, за което Швеция вече предупреди тази година. Обхватът на прекласификацията ще продължи да води до разногласия по политически и национални линии, но има широка подкрепа за преразглеждане на защитата на работниците, което прави постигането на компромис осъществимо.
Първите правила за изкуствения интелект в света
В надпреварата за овладяване на важната технология ЕС може да стане първи в света с глобални стандарти за регулиране на изкуствения интелект. Предложеният през 2021 г. европейският правилник би могъл да обуздае лицевото разпознаване, социалното оценяване и алгоритмите за определяне на социалните придобивки и наемането на работа.
Big Tech харчи огромни суми, за да се превърне в лидер в сферата на изкуствения интелект. Правителствата също увеличават използването на алгоритми, за да вземат решения относно имиграцията, правосъдието и правоприлагането.
Новите правила биха могли да защитят по-добре гражданите от непроверени технологии. ЕП се опитва да увеличи задълженията на правителствата и компаниите с изкуствен интелект, за да гарантира по-голям човешки надзор върху рисковия изкуствен интелект, вкл. в здравеопазването и изборите. Парламентът иска и забрана на противоречиви алгоритми, използвани за прогнозиране на престъпления.
Законодателите трябва да вземат решение за окончателния вариант на законопроекта през есента. Чешкото председателство има големи амбиции и ще се стреми да обедини страните от ЕС около една обща позиция след повече от година преговори.
Държавите от ЕС още не са се спрели на дефиниция за това какво е изкуствен интелект, кои приложения на изкуствения интелект да бъдат забранени и как ще се съблюдават правилата. Междувременно се очакват още противоречиви битки, тъй като редица евродепутати се стремят към пълна забрана на лицевото разпознаване.
Забрана на двигателите с вътрешно горене
Чешкото председателство ще трябва да започне процес по преразглеждане на законодателството за стандартите за емисиите въглероден диоксид на превозните средства. Законът установява мандат за нулеви емисии от 2035 г., като ефективно насочва автомобилната индустрия да произвежда само напълно електрически модели след тази дата. Целта е до 2050 г. страните от ЕС да премахнат замърсяващите автомобили от пътищата си, или с други думи – край на двигателя с вътрешно горене.
Законодателството е критична част от пакета от мерки за смекчаване на изменението на климата. Европейският парламент вече подкрепи плана за 2035 г. Остава Съветът да го одобри.
Най-важното е, че Германия подкрепя плана. Чехия обаче, голяма страна производител на автомобили, е против определянето на дата за поетапно премахване на автомобилите с двигатели с вътрешно горене сега. Въпросът е дали френското председателство, друг скептик за срока до 2035 г., може да събере достатъчно подкрепа, за да промени проекта в оставащите дни до края на юни. В противен случай Прага ще води тристранни преговори с всички институции, които вече са съгласни с този срок.
Климат
ЕС си е поставил правно обвързваща цел да намали емисиите на парникови газове с 55 процента до 2030 г. Сега трябва да преведе това обещание в действие. Мегапакетът от 55 нормативни акта за климата на Комисията е предназначен да направи точно това. Трябва да започнат и преговори между Парламента и Съвета. В идеалния случай тези преговори трябва да приключат при чешкото председателство, т.е. до края на годината.
Парламентът този месец прие позицията си относно част от пакета. За другата част ще има доклад през есента. Съветът постигна съгласие по някои елементи, но остава в противоречие за други. Има една последна среща на министрите на енергетиката и околната среда в края на юни под френското председателство, която може да доведе до по-голям напредък.
Съветът е разделен наполовина между държави, които искат по-амбициозни действия в областта на климата, и други, които натискат спирачката, но няма ясна разделителна линия. Някои виждат войната в Украйна като причина за засилване на усилията за декарбонизация, докато други казват, че сега не е моментът да се натоварва индустрията с нови цели. Чехия досега не е дала сигнал, че ще даде приоритет на действията в областта на климата, което поражда опасения в някои столици относно вероятния темп на напредък.
Зелено земеделие
Обуздаването на въздействието на интензивното земеделие върху климата и околната среда е от решаващо значение, ако ЕС се надява да постигне целите за климата и да осъществи програмата си "От фермата до масата". Това включва намаляване наполовина употребата на пестициди, стимулиране на биологичното земеделие и подобряване на хуманното отношение към животните.
Тъй като призивите за по-екологично земеделие стават все по-силни, политиците са подложени на натиск да положат основите за нова система за производство на храни, която ще отговори на тези изисквания, като същевременно гарантира, че фермерите в ЕС могат да продължат да се конкурират на световната сцена.
Сривът на продоволствената сигурност, предизвикан от инвазията на Русия в Украйна, е отрезвяващо напомняне, че всички бъдещи хранителни системи трябва да бъдат достатъчно устойчиви, за да издържат на геополитически или климатични сътресения и без да се разпада цялата глобална хранителна верига.
По-голямата част от нужното законодателство въобще не е готово и предложено. Следващият голям законопроект ще бъде предложението за намаляване на употребата на пестициди. Следващата Обща селскостопанска политика на ЕС — която разпределя субсидии и по този начин е най-големият определящ фактор за това как ЕС отглежда своите храни — трябва да влезе в сила през 2023 г., но показателно е, че много правителства на ЕС все още спорят с Брюксел относно това колко стриктно те трябва да следват по-екологичните аспекти на политиката.
Най-ценните данни на Европа
Европейското пространство за здравни данни има за цел драматично да промени начина, по който пациентите, изследователите и политиците имат достъп и използват здравни данни. Ако сметките на ЕК са верни, тази политика ще добави до 11 милиарда евро към икономиката на ЕС през следващите 10 години чрез подобрен обмен на данни в системата на здравеопазването и чрез използването на тези данни в научни изследвания и политики.
Това трябва да има осезаеми ползи за всеки гражданин, като улесни и достъпа до трансгранични здравни грижи.
Комисията представи своето законодателно предложение през май. Чешкото председателство изтъкна пространството за здравни данни като една от ключовите си цели. Преговорите ще бъдат изключително технически предвид важността на крайния резултат, тъй като се отнася до използването (и предотвратяването на злоупотреба) с чувствителни лични данни за хората.
Целта е пространството за здравни данни наистина да се оформи през 2025 г. с осезаеми резултати. Предстои да бъде обявен и пилотен проект за повторно използване на здравни данни за научни изследвания в ЕС.
Страните членки до голяма степен са съгласни с много от централните принципи на пространството за здравни данни, като здравните министри приветстваха предложението на среща на 14 юни. Има обаче двойно предизвикателство: мащабът на амбицията и опасения за неприкосновеността на личния живот.
В момента предложението на Комисията е невероятно широкообхватно и цели осезаема промяна за кратък период от време. Служители, работещи върху здравните данни в страните членки, вече изразиха опасения относно осъществимостта на плана. Здравните министри също отбелязаха чувствителни въпроси, възникващи около сигурността и защитата на данните.
