Миксирайки добрите практики в света, председателят на Стопанска камара - Благоевград Иван Вълков и брат му Стоян успяват да направят уникален за България биозавод, за какъвто винаги са мечтали
Завод за производство на биозеленчуци с напълно затворен цикъл и енергийна независимост изграждат край Благоевград, в полето край Зелендолско шосе под "Метро", двама братя, израснали в къща до градската градина в центъра на областния град. 44-г. Иван Вълков, който миналата година оглави Стопанската камара в Пиринско, и по-големият му брат Стоян са амбицирани да направят оранжерии, каквито още няма в България, прилагайки световния опит и добри практики, като основната цел наред със зеленчукопроизводството е и разработка на продукти за автоматизация, роботизация и софтуер за контрол на оранжерии.
Двамата са със солиден опит в чужбина в различни сфери. Иван Вълков е възпитаник на ПМГ – Благоевград и инженер по робототехника от ТУ – София. "Излязох много млад навън и съм работил на много места – Англия, Шотландия Ирландия, Исландия, САЩ, Япония…", разказва той. Със зелена карта заминал за Щатите, работил в сферата на строителството, като сервитьор и управител на заведения. Късметът "кацнал на рамото му" на остров Кий Уест, на 60 мили от Куба, където купонът течал постоянно, а той бил мениджър на ресторант със 150 места. Среща със случаен клиент преобърнала живота му. Бил сърбин, инженер в софтуерна компания, и бил на острова с приятелката си рускиня. Като разбрал, че Иван е инженер по робототехника, му предложил да му уреди явяване на интервю. След няколко теста и интервюта българинът получил предложение за работа с възможност да избира къде – в Шарлот, Чикаго или Лос Анджелис. Избрал централата на фирмата в Лос Анджелис, последвали ангажименти във всички щати и в Япония, и живот в куфар и по хотели. Когато се уморил от постоянното пътуване, решил да се прибере в България и станал техен представител за Югоизточна Европа. Сега поддържа софтуерно-цифрови машини на над 400 производствени фирми в страната и чужбина.
Иван Вълков показва краставиците, сравнявайки размера им от снимка преди месец Стоян Вълков старателно премахва страничните израстъци от всяко стебло Излишната вода се събира в контейнер, в който се слагат добавките от шараните и торфения чай Бактериите и торфените червеи Четири пчелни кошера имат братя Вълкови за апробация на патентите си
Пандемията умножила работата им, тъй като разрушила традиционните методи на търговия и комуникация, намалели посещенията на място и това изисквало доставката на повече специализиран софтуер. Оказали се сред хората, спечелили от нея.
"При прекъсването на транспортните връзки по света Европа се усети и вече иска да прави не офшор, а ниършор производство, т.е. близко производство с автономни заводи, изкуствен интелект, роботизация и автоматизация, защото на европееца не му се работи. Наред с ангажимента ни в машиностроенето видяхме негативните ефекти на пандемията и върху доставките на храни. Това ни наведе на мисълта да построим умни оранжерии, в които можем да вложим досегашната ни компетентност в разработката на софтуер, роботизацията, автоматизацията и сензориката, и за каквито оранжерии винаги съм мечтал. Липсата на знания в отглеждането на зеленчуци се допълва с много четене и помощта на професионален агроном", отбеляза Иван Вълков и разказа за най-новата съвместна инициатива с брат му Стоян:
"Оранжериите ни са модерни, геодезично-куполни, и са тествани по метода на крайните елементи, който произхожда от методите за анализ на механичните напрежения в конструкции, т.е. максимално къси свързани елементи, при които натоварването се разпределя навсякъде равномерно. Сферичната им форма придава изключителна термодинамика, като позволява движение на въздуха подобно на това в белите дробове. Тези оранжерии са и опитно поле за разработката на нови продукти за цялостен контрол на климата в оранжерия, роботизирано бране, плевене, превенция и борба с болести и вредители, изнасяне и пакетиране на зеленчуците", пояснява Иван Вълков.
Уникалното за България, което двамата с брат му стартират, е отглеждане на зеленчуци в среда на трици и кокос, убедени в качествата на двата материала, които са напълно органични и безвредни, задържащи влага и притежаващи подходящ алкално-киселинен баланс.
"В днешно време дъждовете са силно киселинни, а в последните 80-100 г. земята толкова много е торена с изкуствени торове и пестициди, че почвата е заразена и практически няма как да се изчисти. След оранта за следващата година тя трябва и да се дезинфекцира, а най-екологичният способ за това е с висока температура, но изисква много енергия и е скъп. Доколкото знам, в България го е правил само един човек, при това само веднъж, за да види как ще се получи. На практика цялата дезинфекция на почвата преди сеене се прави с химия, а тя впоследствие отива в растенията", обяснява шефът на Стопанската камара в Пиринско и разкрива:
"Затова ние отглеждаме растения в контейнери с дървени трици или кокосови влакна, което ни изолира от нежелани болести и вещества, които не можем да контролираме. Правим тестове върху хидропоника, аквапоника и вермопоника. Хидропониката е наука за отглеждане на растения без почва, използвайки хранителен разтвор. Капково подаваме хранителни добавки, повечето от тях органични вещества, които купуваме или сами произвеждаме, и са неща, които могат да се намерят и в шкафчето на една домакиня – английска сол, индийска сол и т.н. Хранителният разтвор за растенията има същия минерален състав, както хапчето с витамини, минерали и микроелементи, което пием сутрин под формата на хранителна добавка. Животът на земята има нуждата от едни и същи елементи. Приликата в ДНК на човек и ДНК на банан е 50%. Като разказвам на някого за хидропоника, реакцията най-често е: "Слагате химия!", но на полето химията е умножена по 100. Ние слагаме точна доза елементи в разтвора, а с професионални уреди мерим тази дозировка, електропроводимост, киселинност, общо разградени частици в обем вода и т.н. Занимаваме се с т.нар. пермакултури, или вечноделие, т.е. продуктивни земеделски системи, максимално доближаващи се до естествените на земята. 2/3 от почвите в света са деградирали, но производителите продължават да тъпчат земята с химия, за да изкарат добре изглеждаща на пазара продукция за сметка на здравето на хората.
Някои биоферми за почвена среда използват органични материали – торф, кокос, трици, или неорганични – перлит, чакъл и др. В България масово се ползва перлит, но ние решихме да го изключим, защото той по същество е една вулканична скала, която, докато излезе на повърхността, е взела още множество елементи, които на нас не са ни нужни. По японски способ започнахме да използваме трици. Те са борови, температурно обеззаразени и обезпрашени, каквито се дават за храна на зайци и хамстери. В оранжериите си пресъздаваме азотния цикъл в природата – с помощта на бактерии, които сами отглеждаме и които участват в азотификацията. Опитваме се да направим това в една 100% контролирана среда.
Хидропониката има своите негативи, тъй като в момента се ползват няколко неорганични добавки. Затова следващата ни стъпка е аквапониката, т.е. включваме и рибата в този цикъл. Рибата отделя амоняк, той се разгражда от две бактерии на нитрати и нитрити и с тази вода поливаме растенията. Микроелементите, които липсват, пък набавяме чрез вермипоника, т.е. от калифорнийски червеи. Измиваме торфа от червеите и се получава торфен чай, който включваме във водата за поливане. Рибата яде от торфа на червеите и самите червеи, те пък ядат изпражненията от рибите и получаваме една цикличност без добавяне на химия. Стартирахме с хидропоника в първата оранжерия, във втората включваме аквапоника и в третата искаме да се завърти пълният цикъл с червеите, но тази симбиоза отнема време.
Отделно в оранжерията и в почвата, и в атмосферата сме сложили сензори за всичко: за влажност, за въглероден двуокис и т.н., за да ги управляваме. Не сме направили прозорци, както правят във всички оранжерии, а сме сложили вентилатори и сензори, които автоматично ги включват при промяна на влажността, количеството въглероден двуокис и др.
Оранжериите се причисляват към най-висок клас – напълно автоматизирани. При тях намалява нуждата от човешка ръка, което е търсен ефект поради липсата на работна ръка в тази сфера", отбелязва Иван Вълков. Той разкри още, че използват много от добрите практики в света. "Например индианците в Северна Америка от хиляди години правят подземни оранжерии, наречени "уолипини", а с подобни оранжерии в Монголия отглеждат зеленчуци при -30 градуса. Причината е, че под земята температурата остава постоянна зиме и лете", разказа Иван Вълков.
С брат му започнали проекта си със стандартни надземни оранжерии, в които сега през лятото постигат нужната температура с вентилатори, мъгла и засенчване. Токът им е от фотоволтаици, като се опитват да са 100% енергонезависими. Зимата смятат да опаковат отвътре оранжерията с бабъл фолио, което ще образува въздушна възглавница за повишаване на температурата, и употребата на топлина от гниенето на торфени ями. Найлонът, който са използвали, е израелски, 200 микрона, антикапка и с UV защита. Храненето чрез напояване на растенията е изцяло капково. Излишната вода се оттича и влиза в контейнер с помпа, която я качва в друг контейнер. В отделни бидони са шараните и биогенераторът, в който са двете бактерии за разграждане на амоняка. Помпите са малки и почти нищо не харчат. Цялата оранжерия е върху площ от около 150 кв.м. За да се осигурят необходимите на растенията в нея микроелементи, на тон вода ще са достатъчни 25 кг шарани. Ентусиастите новатори вече развъждат и калифорнийски червеи, които хранят с брашно, утайка от кафе, трици и биологичен торф от мочурищата в Балтика. За зимата имат и друга идея – да слязат под земята, и за целта в съседство вече има голям изкоп.
"Ориентирахме оранжериите изток-запад и нямаме никакво засенчване една на друга. На ръка е колтученето на краставиците, за да се оформи едно основно стъбло. Когато то стигне до върха на конструкцията, се прекършва и се пускат обратно две, за да се получи т.нар. чадър. Така се държи първокласна краставица около основното стъбло", показват Иван и Стоян Вълкови. Колтученето отнема на човек по 4-5 часа на ден, но двамата братя на шега го приемат като вид медитация. Срещу вредители, за да не ползват химикали, са поръчали специални бръмбари.
В края на проекта си са планирали да имат биозавод за зеленчуци – краставици, домати, маруля, всичко отгледано по способа на хидро и аквапоника, с минимален брой работници. "Може би двама души ще се справят", предполага Иван Вълков и обяснява: "На таблета ще следят състоянието на системите и показателите и ще се намесват при необходимост. Брането ще става сутрин рано, докато не внедрим роботизация, която се надявам да е готова до 3 г. Закъсняхме да кандидатстваме към фонд "Научни изследвания", но има и други програми за съфинансиране, крайният продукт няма да е скъп, предполагам около 20 000-30 000 евро, което не е много за такъв робот. Инвестицията е доста солидна в началото, но на финала продукцията излиза с много по-ниска себестойност, отколкото да я отглеждаш със стандартно земеделие, защото отпадат хората, нервите, скъпи торове и физически труд".
Отвън оранжериите приличат на кадър от научнофантастичен филм
Около 80-100 лв. излиза кв. метър на построената от тях оранжерия, без да се включва автоматизацията й. Семената също са скъпи, по 50 ст. едното, като залагат на проверени устойчиви сортове, препоръчани от агронома, с когото работят. За доматите планират да купят земни пчели за опрашването и максимално да използват естествени методи и процеси.
Фирмата, титуляр на предприятието, вече има и регистриран патент в сферата на пчеларството. За наблюдението на състоянието на пчелна пита в кошер са разположили инфрачервена камера в стъклопакет. Оказва се, че пчелите не виждат в червено и този факт се използва за неинвазивното им наблюдение. Така се контролират процесите и пълненето на питите, без да се налага да се отваря кошерът всяка седмица. След заснемането на рамката изкуствен интелект анализира състоянието или събитието и предлага метод на действие от пчеларя или намесата на автономна система, разположена в самия кошер.
На въпрос защо правят всичко това в България, а не в чужбина, където печалбата им щеше да е многократно по-голяма, Иван Вълков се усмихва широко: "Животът не е, за да трупаш богатство. Накрая какво ще си кажеш: "Станах богат?!". Животът е, за да се радваш и да експериментираш!".
снимка: вестник "Струма"
