Служебното правителство подготвя законопроект за приемане на еврото, който да внесе в следващото Народно събрание. Надеждите са той да бъде дискутиран и одобрен до началото на 2023 г., за да върви по план приемането на единната европейска валута, предвидено за 1 януари 2024 г. Това обяви вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов, който с решение на правителството днес стана част от координационния съвет за влизане на България в еврозоната.
Приемането на т. нар. „Закон за еврото“ е практика, която започна с влизането на прибалтийските страни във валутния съюз. Нормативната рамка урежда конвертирането на националната валута в евро по сметки, обменянето на национална валута в евро в кеш, както и сроковете, евентуални цени и максимален размер на въпросните действия.
На практика законът ще обхване точките, изписани и в проекта на Плана за приемане на еврото.
Припомняме, че Хърватия прие закона през май тази година, а от 1 януари 2023 г. става пълноправен член на еврозоната. Тя и България влязоха заедно във валутно-обменния механизъм ERM-2, но успя да извърши нужните реформи по-бързо.
Перспективата за присъединяването на България към еврозоната става още по-мъглива с прогнозата на финансовия министър Росица Велкова за влизането на страната в процедура по свръхдефицит, което би нарушило критериите за влизане в еврозоната.
“Трябва да се направят някои стъпки по отношение на фискалната политика, така че тя да бъде устойчива дългосрочно. Такива сигнали чувстваме в цял свят – общото послание на срещата в Джансън Хоул миналата седмица бе за водене на рестриктивна парична политика, но и рестриктивна фискална политика ще бъде нужна за овладяване на инфлацията“, коментира темата Пеканов.
Той потвърди, че служебната власт запазва целта от 1 януари 2024 г. за влизане във валутния съюз.
