Проведе се Ден на отворените врати на Арбитражния съд при БСК
„В международен план арбитражът е предпочитан от бизнеса начин за уреждане на спорове. В отделни държави споровете от цели сектори на икономиката се възлагат за решаване от арбитражни съдилища. Арбитражът осигурява по-ефективно и своевременно възвръщане на средства и получаване на изпълнение в бизнеса, поради своята гъвкава процедура, бързо производство и по-малки разходи в сравнение с държавното производство. Наред с тези предимства, арбитражът дава възможност за запазване на отношенията между бизнес партньорите предвид конфиденциалния характер на процедурата. Всички тези предимства са особено видими в периоди на икономическа криза и рецесия.“ Това каза председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев при откриването на Деня на отворените врати на Арбитражния съд при БСК.
Събитието се провежда за първи път, но ръководството на Съда се ангажира да е регулярна практика, за да се постигне по-висока степен на разпознаваемост на арбитража, като способ за решаване на търговски спорове. Участниците в събитието имаха възможност да разгледат залите на Арбитражния съд, да се срещнат с арбитри и медиатори, и да им зададат своите въпроси.
Арбитражният съд при БСК е независима правораздавателна институция, създадена през 1991 г., която решава имуществени спорове между стопански субекти. „Като възможни извънсъдебни способи за решаване на спорове нашият Арбитражен съд предлага както арбитраж, така и медиация в рамките на предоставената ни от закона компетентност. Надявам се тези процедури да станат все по-често използвани у нас, така както е в цял свят“, сподели председателят на АС при БСК проф. Таня Йосифова. Тя подчерта, че България е страна по Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, което позволява българските арбитражни решения да се признават в чужбина и обратното – чуждестранните решения се признават у нас. Проф. Йосифова представи и някои конкретни казуси от практиката на АС при БСК, като подчерта, че извън компетентността на Арбитражния съд са споровете за вещни права или владение върху недвижим имот, за издръжка, трудови спорове, публичноправни спорове, както и спорове, по които едната страна е потребител.
„За да се ползват възможностите на арбитражното проидводство, необходимо е двете спорещи страни да имат включена арбитражна клауза в договора помежду си. Възможно е такава клауза да бъде включена и постфактум – при възникване на спора. Арбитражното решение има същата сила както съдебното решение и подлежи на съдебен контрол от Върховния касационен съд“, обясни проф. Йосифова и с гордост изтъкна, че в своята над 20-годишна история АС при БСК няма нито едно отхвърлено от ВАС решение.
Албена Пенова, медиатор към АС при БСК, представи пред участниците в събитието медиацията, като извънсъдебен способ за решаване на спорове, като постави специален акцент върху онлайн платформите за медиация. АРС(АDR) - алтернативното решаване на спорове като признат термин и процес датира официално от края на 70-те години на миналия век. В страните-членки на ЕС вече има нормативно уреждане на процедурата по медиация и приложението й в различни видове спорове. „В съвремието, особено след началото на 2020 г. , на дневен ред по света не е въпросът популярно ли е АРС, а как да се създадат и усъвършенстват платформите за ОРС (онлайн решаване на спорове). Първият пилотен проект за онлайн медиация е създаден в САЩ 1999 г.от Ebay в САЩ. Онлайн платформи вече има в целия свят“, уточни Албена Пенова. Тя разказа за проведения през м. май т.г. в Дъблин 21-ви международен форум за ОРС, с участието на юристи, медиатори, адвокати, арбитри, експерти в областта на технологиите и др., където сред водещите въпроси за обсъждане е било мястото в сферата на медиацията и арбитража на блокчейн технологиите и изкуствения интелект. „С нашата дейност в АС към БСК можем да отговорим на изискванията, които новите условия на живот и развитие на бизнеса налагат в сферата на АРС, като създадем и собствени добри практики, наред с утвърдените такива по цял свят“, смята Албена Пенова.
Доц. д-р Маргарита Златарева, арбитър към АС при БСК, представи приликите и разликите между арбитража и държавния съдебен процес. Тя подчерта, че арбитражът не е проява на държавна власт, а по своя воля страните се подчиняват на правораздавателните правомощия на арбитражния състав, подписвайки арбитражно споразумение/клауза в договора помежду си. Друга съществена разлика е, че съдебната власт се упражнява съобразно териториалните и лични предели на подведомствеността на съда, докато арбитражът е транснационален – на него могат да се възложат за решаване спорове без връзка на страната с държавата, в която е седалището му.
