През следващите по-малко от 15 месеца България трябва да създаде работеща система за разделно събиране на стари дрехи и обувки като от всеки гражданин - възрастен или дете, се очаква да предаде поне 1.5 кг. Това предвижда евродиректива, към въвеждането на която в страната все още няма приета нормативна уредба. За да престане изхвърлянето на текстилни отпадъци по сметищата и горенето им за отопление, са необходими първоначално над 50 млн. лв. - за контейнери, транспортиране, сортиране и преработка. Те ще дойдат от продуктова такса, която пък ще трябва да бъде начислявана в цената на продуктите и ще ги оскъпи, в някои случаи - значително.
До този момент е изготвен само проект за нова наредба, внесена от бившия министър на околната среда Борислав Сандов, чийто срок за обсъждане изтече през август. Нормативният документ, който по замисъл трябва да синхронизира българските разпоредби с европейските, получи куп забележки от бизнеса и до този момент не е влязъл в сила. Планът за влизането му в действие е доста амбициозен, доколкото, по експертни оценки, в момента в страната се преработват повторно до 2% от текстилните отпадъци.
Намерението е да се забрани износените и ненужни дрехи, обувки, чаршафи, завеси да се изхвърлят в общите контейнери, да се забрани и горенето им за отопление и изхвърлянето им на сметища. Те ще се изхвърлят или в специални контейнери, каквито сега има за опаковките от пластмаса, стъкло и хартия, или ще могат да се връщат в магазините, от които са купени.
Планът е до тези стойности да се стигне постепенно:
- 2023 г. - по 1.5 кг на жител
- 2024 г. - по 2 кг на жител
- 2025 г. - по 4 кг на жител
Финансирането ще дойде от продуктовата такса, която производителите и дистрибуторите (вносителите включително) ще плащат на държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Количеството отпадък, за чието събиране и извозване ще отговаря даден производител или дистрибутор, ще се определя от пазарния му дял.
Стойността на продуктовата такса за нови обувки и текстил се предвижда да зависи от размера им.
Твърде общо в проекта е казано, че за "малки текстилни артикули" таксата ще е 1.3 лв., за малко спално бельо - 1.93 лв., а за малък чифт обувки - 1.75 лв. За артикулите със "среден размер" таксите ще са 2.88 лв. за дреха, 2.92 лв. за спално бельо и 3.58 лв. за обувки. За "големи артикули" продуктовите такси ще са 3.24 лв. за текстилно облекло и 4.5 лв. за спално бельо. Предвижда се при втора употреба текстилът да се облага с такса отново, а сумата ще се изчислява по формула, включваща вече платеното и теглото на продукта.
Бизнесът: Не са ни питали
Наредбата и предвиденото в нея обаче среща възражения у бизнеса, който работи в тази област. Представителите на компаниите и браншовите организации недоволстват, че тяхното професионално мнение не е потърсено предварително, че се тръгва от събирането на пари, а не от създаването на условия системата да заработи, че не са възприети добри чужди практики.
Председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на текстил (БАПИОТ) Радина Банкова нарече пред "Дневник" текстовете "абсолютно безобразие". Причината според нея е, че първо се започва от събирането на парите (от продуктова такса), без да е направен регламентът за депониране на отпадъците. По думите й наредбата не може да влезе в сила преди държавата да е регламентирала местата за депониране, кой и как ще ги управлява, как ще стане събирането. "Проблемът с т.нар. постконсуматорски текстилен отпадък и обувки виси като дамоклев меч над общините от 7-8 години, защото няма къде да се депонира и се задръстват регионални и местни депа с дрехи и парцали, изхвърлени от граждани. Много общини нямат сепарираща инсталация", каза тя.
Председателят на асоциацията изрази недоволство и от предлагания размер на продуктовата такса и предупреди, че тя ще се отрази непропорционално и на крайната цена на дрехите и обувките.
От Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба посочиха пред "Дневник", че са били изненадани от факта, че не са били потърсени за консултация предварително. "Предложили сме доста корекции, защото според нас има много неточности и некоректни термини. Много е важно тази наредба да бъде синхронизирана с европейското законодателство", подчертаха от асоциацията. В интервю за "Капитал" председателят й Севдалин Спасов предлага да има насърчения и облекчения за ателиетата за поправки на дрехи и обувки, чиято дейност замря покрай "бързата мода". "Защо за електрическите автомобили да се запазват най-добрите паркоместа в моловете, а за ателиета за поправка и магазини за повторна употреба да няма предимства. Нали и двете са екологични?" казва Спасов.
Българската стопанска камара (БСК) в становище също изтъкна, че разпоредбите не са консултирани с хората, които извършват тази дейност и подчерта, че разчетите, върху които стъпва наредбата, са по данни за морфологията на битовите отпадъци от 2012 г., и не отразяват значителните промени в средата оттогава. Пренебрегнат е и опитът, който имат редица страни, между които събиране от врата на врата. "Не бива да се забравя, че събирането от врата на врата придобива все по-широко приложение от общините, а и в случая с текстилните отпадъци може да бъде създадена специална общинска услуга, така както се практикува с обемните битови отпадъци - мебели и др.", препоръчва работодателската организация.
Какво вече се прави в България?
Преработката на този вид отпадъци е и бизнес с потенциал - голяма част предадените дрехи са годни за повторна употреба или стават суровина за индустрията. Няма обаче официални данни каква част се текстилния отпадък се преработва, каква - изхвърля на сметищата или се изгаря.
Компаниите, обединени в Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, са с годишен оборот над 180 млн. лв. и са разкрили 5000 работни места. През 2021 г. от нейни членове са обработени 34 хил. тона дрехи втора употреба и текстилни отпадъци, но от тях в България са събрани едва 2000 тона.
Търговският директор на веригата за текстил и кожени изделия втора употреба "Мания" (MANIA) Цветелина Томова съобщи пред "Дневник", че от началото на 2019 г. осъществяват инициатива под наслов "Дрехите не са боклук" с контейнери за ненужен текстил, дрехи и обувки във всички техни магазини. От началото на кампанията са събрани 340 тона. Те преминават сортиране и подготовка за повторна употреба в сортировъчен център.
"Добрата новина, е че повече от 50% от събраните дрехи са пригодни за повторна употреба, лошата е, че тяхната запазеност и модерност е с ниско качество и затова те се изнасят основно за страните от Африка и Азия. Остатъкът от текстилния отпадък се рециклира или пренасочва като памучни парцали за промишлеността. Едва под 2% от целия третиран от нас материал се депонира на сметището", уточнява Томова.
Изтъква, че до момента този процес е на загуба за магазини "Мания", тъй като качеството на материала, събиран в България, е изключително ниско. Проектът обаче продължава благодарение на европейско финансиране. "Предвид, че целият процес е на загуба, най-вероятно след приключване на европейските средства ще се наложи да го преустановим, ако не му се намери друго финансиране. Проблемът идва от там, че почти всички операции по оползотворяване на отпадъка се извършват на ръка, а трудът в България става все по-скъп", подчертава Цветелина Томова.
От проекта за събиране и оползотворяване на ненужни дрехи Texcycle посочиха пред "Дневник", че има сериозен интерес от страна на гражданите и общините да събират разделно този вид отпадък. През 2021 г. са събрали 1 758 т стари дрехи и обувки. Уточняват, че събраните количества през 2021 г. надвишават тези през 2020 г., но това се дължи основно на увеличаването на броя на контейнерите и обхванатите общини. От началото на събирането в България през 2018 г. досега Texcycle са събрали над 5 300 т.
Обясниха, че събраните количества преминават през подготовка за повторна употреба, което е "най-екокогичният начин за управление на отпадъците". Част от негодните се рециклират в парцали за индустрията. Друга част се предават за рециклиране на инсталации извън страната, като Texcycle е в процес на изграждане на такава инсталация в България. Част от отпадъците, за които към момента няма ефективни технологии за рециклиране, се предават за енергийно оползотворяване. Не достигат до сметище.
"Системите за разделно събиране на текстил, изградени от нас, са пилотни и обхващат предимно големите градове или други локации, в които използваме своя логистика. Дейностите по подготовка за повторна употреба се извършват в сортировъчния ни център, който има дългогодишен опит в сортирането на такива отпадъци събрани в Западна Европа и мащаб, който позволява ефективност на процесите", съобщи Сирма Желева, която е мениджър устойчиво развитие в Texcycle. Поради тези причини тази дейност не носи значителни загуби, но не позволява разрастването и в страната, без това да доведе до такива, допълва Желева.
Какво още планира държавата?
Ако България успее да изпълни евродирективата в срок, през 2023 г. на територията на страната би трябвало да има 2 933 контейнера на стойност 6 452 115 лв. (средно 2200 лв. на контейнер). Към всяка от общо 53-те Регионални системи за управление на отпадъци (РСУО) ще има площадка за събирането на отпадъците, а разходът за обособяването им възлиза на над 21 млн. лв. Извозването до площадките, съхраняването и предварителното третиране са оценени на близо 27 млн. лв. за количествата, които ще се съберат през идната година.