21,7% от младежите нито учат, нито работят
Образователна структура на населението
Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование е 1 560.0 хил., или всеки четвърти (25.5%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5.9 процентни пункта. Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 31.2%, то в селата е 10.2%, или три пъти по-малко. В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в област София (столица) - 43.6%, следвана от областите Варна (30.7%) и Пловдив (25.2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14.0%), Търговище (15.5%) и Разград (15.7%).
Към 7 септември 2021 г. 2 695.8 хил. лица са със завършена най-висока степен на средно образование. От тях 33.6% са завършили общообразователни (гимназиални) програми, а 66.4% - професионални програми, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална квалификация, или еквивалентните в миналото техникуми и средни политехнически училища (СПТУ). Професионалното средно образование е по-разпространено при мъжете (57.2%) отколкото при жените (42.8%). Програми за професионално обучение след средно образование (IV степен професионална квалификация) са завършили 78.9 хил. лица, а 103.8 хил. лица са със завършен първи гимназиален етап на средното образование. В регионален аспект най-нисък е делът на лицата с начално и по-ниско образование в областите Габрово (7.4%), Перник (8.0%) и София (столица) (8.1%), а най-висок е в областите Сливен (20.4%), Кърджали (14.6%) и Силистра (14.3%).
Грамотност на населението
Грамотността се дефинира като умението да се чете и пише и е традиционен въпрос в преброяванията на населението. Докато през 1893 г. 80.1% от населението на 9 и повече навършени години е било неграмотно, то този дял спада до 1.3% през 2021 година. Спрямо 2001 г. намалението на дела на неграмотните е 0.4 процентни пункта. Делът на неграмотното население е по-висок в селата (2.3%) отколкото в градовете (0.9%). Най-висок е относителният дял на неграмотните в областите Сливен (5.0%), Кърджали и Ямбол с по 2.6%, а най-нисък е в област София (столица) - 0.4%.
Участие във формално образование
Към 7.09.2021 г. 951.6 хил. лица, или 14.6% от населението на страната, са били записани във формалната образователна система за придобиване на образователна степен и/или степен на професионална квалификация. Извън участие в образователния процес са 24 913 деца в задължителната училищна възраст (7 - 15 години).
Икономически характеристики на населението
През наблюдавания период в страната има 2 953 937 икономически активни лица на възраст 15 и повече навършени години, или 45.3% от населението на страната. От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни. Броят на икономически активните лица нараства до 1985 г., когато достига и най-високата си стойност - 4 686 140 души. През следващите години той намалява, за да достигне 2 953 937 души към 7 септември 2021 година. Спрямо 2011 г. броят на икономически активните лица намалява с 376 хил. души, или с 11.3%. С най-висок коефициент на икономическа активност е област София (столица) - 78.6%, следвана от Габрово - 73.5%, и Перник - 72.1%. Най-нисък е този показател в областите Кърджали - 54.1%, Силистра - 60.6%, и Сливен - 61.1%.
Продължава тенденцията на повишаване на образователния статус на заетите лица. През наблюдавания период с висше образование са 1 001 хил. души, или 39.3% от заетите. Спрямо 2011 г. този дял се увеличава с 6.6 процентни пункта. Образователният статус на заетите жени е по-висок в сравнение с този на заетите мъже. Делът на жените с висше образование от всички заети жени е 47.5%, съответно 31.4% при мъжете. През наблюдавания период най-много лица са заети в икономическите дейности „преработваща промишленост“ - 474 хил. души, или 18.6%, „търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 418 хил., или 16.4%, и „държавно управление“ - 202 хил., или 7.9% от заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години.
Налице са различия по пол между заетите в отделните икономически дейности. Мъжете преобладават в икономически дейности като „строителство“, „добивна промишленост“ и „транспорт, складиране и пощи“, а жените преобладават в икономическите дейности „дейност на домакинствата като работодатели“, „образование“ и „хуманно здравеопазване и социална работа“.
Най-висок е делът на безработните със средно образование - 50.6% от всички безработни, следван от тези с основно (24.1%), висше (15.9%) и начално и по-ниско (9.4%). Най-висок е делът на безработните жени сред висшистите - 57.0%, а най нисък при лицата със средно образование (40.2%).
Коефициентът на безработица е най-нисък в областите София (столица) - 4.6%, Габрово - 7.4%, и Пловдив - 8.1%, а най-висок е във Видин - 20.1%, Силистра - 18.1%, и Търговище - 17.7%. В седем области този показател е по-нисък от средния за страната.
Младежка безработица
През наблюдавания период незаетите и неучастващи в образование и обучение от населението на възраст 15 - 29 навършени години са 185 хил. души, или 21.7% от населението на същата възраст. От общият брой незаети и неучащи 44.1% са на възраст 25 – 29, 37.5% на възраст 20 -24 и 18.4% на възраст 15 – 19 навършени години. Преобладават лицата със завършено средно (48.2%) и основно образование (25.4%). Завършилите висше образование сред незаетите и неучастващи в образование и обучение са 14.3%.
В регионален аспект делът на лицата на възраст 15 - 29 навършени години, които не са заети и не участват в образование и обучение, е най-висок в областите Сливен (37.6%) и Силистра (33.3%), а най-нисък - в област София (столица) - 10.6%. Общо в 19 области този показател е над средния за страната.
