Инфлацията, високите цени на природния газ и липсата на адекватно субсидиране в сектор Плодове и зеленчуци изправя през тази година браншът на преработвателите и производителите на консерви пред нови въпроси и нови цени на продукцията им. С риск от разваляне на договори са много от поръчките от Западна Европа и САЩ, където търсеното увеличение на крайните стойности на родните производители се оценява като неприемливо.
„Високата цена на природния газ се отразява и на нашата промишленост, но той не е основно перо в нея“, коментира за A zona Стойко Кировски, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци (СППЗ). „Той е застъпен в себестойността на консервите между 5 и 10% в зависимост от вида консерва“, допълни той. „Поскъпването на газа ще ни се отрази, но не като при други производства, като например, стъкларските заводи, където природният газ е до 70-90% от разхода за производство на един буркан“, коментира още Кировски. Според него обаче увеличението на разхода за амбалаж неизменно ще се отрази и на стойността на консервите. „Бурканите в последната една година поскъпнаха с около 85%. Сега, ако се повиши газът, поскъпването на бурканите няма да е малко, сигурно в рамките на 30-40% ще има увеличение на цената“, прогнозира председателят на СППЗ.
Производството на суровини се свива с 20-30% всяка година
Малко хора останаха да гледат зеленчуци, които да захранват преработвателните предприятия у нас. Това е генералният извод, който се налага през последните години и твърде устойчива тенденция на намаление на площите всяка година.
„Обезпечеността с българска суровина за преработка не е достатъчна, никога не е достатъчно, защото много малко хора гледат, особено зеленчуци. Поради лошата политика на нашата държава в това отношение, субсидирането, производството се свива всяка година с 20-30%, особено при тези хора, които гледат зеленчуци с много работници. Голяма част от производителите дори се отказват. Например, производството на пипер през тази година ще намалее с поне 30%“, коментира Стойко Кировски.
Затова и все повече преработвателни предприятия търсят начин да се справят по своя рецепта – някои от тях се заеха и с производството на плодове и зеленчуци, които да обезпечават преработката им, а други внасят от съседни на нас държави.
Най-често се работи с Гърция, Македония, Сърбия, Турция, които са близки дестинации, защото суровината трябва да е прясна. „За съжаление, в Турция проблемът е това, че тя не е в ЕС и там имам много разрешени препарати, които в ЕС са забранени. Контролът по границата, ако не е много сериозен, на пазара влизат продукти, които не са с много чист състав. Надявам се държавата да взима мерки в това отношение“, каза още Кировски.
Пазарът става все по-несигурен
„Младите хора не искат вече да си правят консерви вкъщи и голяма част от тях си купуват. Има отлив от това всеки да си приготвя зимнина, но при нас се появи един много голям проблем през тази година. Става дума за експорта. Поради факта, че в България инфлацията е много по-голяма от инфлацията в Европа и в САЩ, на практика нашите продукти с високата си себестойност вече не са конкурентни на европейския и на американския пазар“, сподели председателят на СППЗ Кировски.
„Повечето американски фирми се отказват да работят с български производители на първо място, заради високата цена на самата консерва, и второ, заради скъпия транспорт. Един контейнер от тук до Америка, зависи на кой бряг е, струва около 8-10 хил. долара, а пък от другата страна на континента, откъм Калифорния, стана 12 хил. долара контейнера, което натоварва изключително много цената на самата стока и американците започват да си купуват консерви от Южна Америка или където е по-близо, или държави, които субсидират износа на консерви, като Турция, например“, коментира Стойко Кировски.
Тъй като сезонът е все още в разгара си, реалните щети върху бизнеса ще станат ясни напролет, но експортът на консерви ще загуби много през 2022 г, прогнозира Кировски. По думите му заради високите цени около 40% от износа на консерви е спрял. Очаква се и предприятията, които са предимно с експортна насоченост през този сезон да отчетат по-лоши резултати в края на годината.
В Европа пък традиционно действащи от години вериги и договори вече са развалени, тъй като потребителите зад граница не могат да поемат подобно увеличение на стойността на продукта. „В Европа могат да приемат едно увеличение на цената на нашите консерви от 8 до 10%, но ние искаме да ги вдигнем с 30-40%, защото не ни излиза иначе сметката при тези стойности на опаковки, на труд, на всичко“, категоричен е Стойко Кировски.
Българските потребители обаче не могат да се лишат от родната консервна продукция и въпреки негодуванието в промяната на етикета, продължават да купуват и при новите цени.
Работната ръка се превръща в сериозен фактор
Според Стойко Кировски работната ръка се превръща във все по-голям проблем в хранително-вкусовата промишленост. „Огромен проблем е с работната ръка в момента. Там много неща не са изчистени, особено с тези еднодневни договори. Не може днес да имаш 200 души сезонни работници и на всеки да правиш договор. Безсмислици!“, категоричен е Кировски и допълва: „На младите хора не им се работи в земеделието. Средната ръка липсва, няма училища, които вече да дават средни кадри. В Пловдив има едно училище по ХВП, което подготвя средни кадри за бранша и в края на учебната година написах писмо до всички випускници, които завършиха, че предлагаме работа, че пътят им на развитие може да продължи в нашите предприятия, да се явят на интервю, да си кажат интересите. Не получихме нито един отговор. Това говори, че средното образование изобщо го няма. Да си намериш в днешно време електротехник или стругар, или шлосер, или човек, който да поддържа определени машини, това е пълен абсурд!“, допълни още председателят на СППЗ.
Добре ли са земеделците и ние сме добре
Правилното субсидиране в земеделието е един от начините за преодоляване на кризата не само в преработката, но и в производството на зеленчуци, категорични са от бранша на консервната промишленост. „Правилното субсидиране в земеделието е от основно значение, защото когато земеделците са добре и ние сме добре. Не може 1 дка жито и 1 дка корнишони да се субсидират по един и същи начин, при положение, че от 1 дка жито се вадят няколко стотин лева, а от 1 дка корнишони няколко хиляди лева, бих казал 1:10 и да ги субсидираш по един и същи начин е много неразумно. Оттук трябва да се започне“, категоричен е Стойко Кировски за решенията в сектора.
