Oценка на BusinessEurope за включването на заинтересованите страни в процеса.
От почти четвърт век по-доброто регулиране е една от водещите теми и принципи в работата на Европейската комисия. В работата на всяка Комисия е ясно откроим определен акцент по отношение на по-доброто регулиране: от доброто управление като етично изискване (1999-2004), през приоритизиране на оценяването на регулациите и намаляване на бюрократичните изисквания за насърчаване на конкурентоспособността (2004-2014), до регулиране „голямо за големите и малко за по-малките“ (2014-2019). През 2021 г. са публикувани стандартизирани насоки и инструментариум (представен по раздели и инструменти), които се прилагат при подготовката на законодателни инициативи и оценяването на действащото законодателство.
ИНСТРУМЕНТА, ПО РАЗДЕЛИ И ИНСТРУМЕНТИ
BusinessEurope в свое писмо сподели със заместник-председателя на ЕК, отговорен за междуинстуционалните отношения и перспективи, оценката си за последните тенденции при прилагането на инструментариума за оценка и практиките при включване на заинтересованите страни и гражданското общество в процеса на по-добро регулиране. И по-специално в писмото се отбелязва:
„Ние обаче сме все по-загрижени, че наличните инструменти се използват твърде неравномерно в службите на Комисията, или се превръщат просто в формалност и жертва на „практиките на поставяне на отметки“, което застрашава основните принципи на по-добро законотворчество. Негативните тенденции придобиват системен характер, което се отразява върху качеството на законодателството, неговата приложимост и цялостната бизнес среда в ЕС. BusinessEurope споделя загрижеността си относно някои от конкретните мерки, при които наблюдаваме тези негативни тенденции. Тя е тясно свързана с Годишното проучване на административната тежест за 2021 г.“
Годишното проучване за 2021 г.
Някои от основните отклонения, които са забелязани, се отнасят до:
- Съкращаване на стандартния период, в който заинтересованите страни могат да представят коментари и предложения;
- Подбор на периода на провеждане на консултациите (почивни дни, летни ли зимни отпуски и др.);
- Насочващи в определена посока въпроси и/или подготвени варианти на отговори във въпросниците на обществените консултации.
BusinessEurope отбелязва, че “Се превръща в модел да не се обръща нужното внимание на това как да се организират консултациите така, че да се осигури смислено участие на заинтересованите страни, а гледните точки на бизнеса - като ключова обществена заинтересована страна – предимно се игнорират. В крайна сметка възприемането на резултатите от консултациите със заинтересованите страни е все по-дисбалансирано. Тези негативни тенденции засягат особено МСП. За съжаление по-голямата част от препоръките на BusinessEurope относно обществените консултации от 2018 г. продължават да са валидни.“
Препоръките на BusinessEurope относно обществените консултации от 2018 г.
Представени са примери за някои от консултациите, проведени в последно време от ЕК, които отстъпват от принципите и насоките за по-доброто управление или ги изпълняват само формално:
- Законодателен акт за киберустойчивост (Cyber Resilience Act), който е със значително въздействие върху уреждането на търговската дейност в единния пазар;
- „Техническо“ законово изменение на Регламент 1025/2012 като част от пакета Стратегия за стандартизация, което въпреки, че е определено като техническо, по своята същност е политически значима промяна в управлението на европейската стандартизация;
- Проекта на Инструмент за извънредни ситуации на единния пазар (вж. становище на БСК от 26.10.2022 г.), представляващ значима законодателна инициатива с огромно въздействие върху баланса между частния и публичния сектор.
СТАНОВИЩЕ на Българска стопанска камара
Обърнато е внимание на несъответствие в изводите, представени в „Годишното проучване за административната тежест за 2021 г.“ и резултатите от работата на платформата „Готови за бъдещето“ (F4F):
„В Годишното проучване на административната тежестта за 2021 г. се посочва, че работата по опростяването в трите приоритетни области (цифровизиране/опростяване/етикетиране, разрешителни и процедури за издаване на разрешителни) е напълно завършена от Платформата и в повечето случаи вече е отразена в инициативите на Комисията. BusinessEurope би искала да сподели няколко примера, при които заключението в проучването може да не е толкова очевидно, особено относно предложенията за опростяване, където нашият делегат в Платформата беше докладчик.
- Публикуваното преработено предложение за Директивата за промишлените емисии (IED) не отразява огромното мнозинство от предложенията на платформата Fit4Future, приети на 17 ноември 2021 г., което вместо това води до по-сложна и обременяваща инициатива.
- Платформата все още работи върху становището си относно ДДС, подходящо за цифровата ера, съгласно графика, определен от Комисията, но Комисията реши да публикува предложение в това отношение (планирано е за 7 декември 2022), като така е трудно да вземе предвид становището на Fit4Future платформата, което ще бъде прието на 5 декември.“
Бизнесът напомня, че ефективно прилагане на принципа за отмяна на предишни тежести при въвеждането на нови регулации („1 in - 1 out”) се очакваше да се приложи към законодателните инициативи на Комисията през 2021 г. и не вижда значим напредък в тази област. И по-специално „Изглежда, че общите разходи за съответствие се оценяват в анализа на оценката на въздействието само за предпочитания вариант, което по някакъв начин ограничава сравненията и опциите от прилагането на принципа. Виждаме също така тенденция за пренасочване на прилагането на принципа за отмяна на предишни тежести при въвеждането на нови регулации към търсене на обосновки за дългосрочните ползи от новопредложеното законодателство, вместо оценка на разходите за съответствие и нуждите от компенсиране.“
По отношение на делегираните актове BusinessEurope и нейните федерации-членки отбелязват, че „много често делегираните актове правят регулаторните рамки по-малко сигурни и бизнес средата като цяло по-малко предвидима, вместо да правят обратното, както изисква Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество“. BusinessEurope изгражда набор от примери от този вид, при които гореспоменатите предизвикателства са значими и изискват корекции, което е отразено и в официална позиция по темата.
По-доброто регулиране е от ключово значение за осигуряването на бизнес среда, в която предприятията могат да бъдат конкурентоспособни на международно ниво, като BusinessEurope ще продължава да работи в тази насока.
