С ползотворни теми и дискусии премина Националната кръгла маса за финансиране на инвестиции за енергийна ефективност в България. Събитието се проведе на 29 ноември в София в рамките на проект BeSMART, изпълняван по програма "Хоризонт 2020", в който Камарата на строителите в България (КСБ) е партньор и активен участник заедно с координатора на проекта – Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект" и партньорите – Столичната община (СО), Българската стопанска камара (БСК), Агенцията за устойчиво енергийно развитие, общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия.
Представители на БСК и Българската банка за развитие, както и експерти от Министерството на иновациите и растежа (МИР) и СО запознаха аудиторията с с примери на добри практики за финансиране на проекти за устойчива енергия, както и възможности за отговор на предизвикателствата на енергийната криза.
"Необходима е по-голяма прозрачност и осъзнаване на функцията на обществените консултации за оптимално използване на публичните средства като инструмент за привличане на частни инвестиции", отбеляза Драгомир Цанев, изп. директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект".
Председателят на УС на БСК Добри Митрев даде рамка на обсъждането какво е необходимо, за да се отговори на енергийната криза през погледа на бизнеса. "Предизвикателствата ни правят устойчиви и по-гъвкави, а човешкият капитал е най-ценен. Независимо дали сме готови или не, трансформацията е неизбежна", заяви Митрев. Той изтъкна, че спестената енергия е единствената евтина енергия и че всички търсят варианти как с по-малко енергия да се създаде повече, което от своя страна е гаранция за конкурентоспособност. Като положителен аспект в този контекст той отбеляза, че има напредък в комуникацията между бизнеса и администрацията и подобряване на диалога, което е съществена база за обединяване на усилията в подкрепа на бизнес развитието и повишаване на икономическите показатели.
Участници във форума споделиха успешни практики и бариери при прилагането на специализирани финансови продукти, които не само привлякоха вниманието на аудиторията, но и предизвикаха експертен диалог.
За предизвикателствата пред местната власт говори представител на Столичната община, който разказа за новата програма "Слънчеви градове" (SolarCities), финансирана от Европейската инициатива за климата. Нейната основна цел е да насърчи процеса по изпълнение на проекти в сферата на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Същественото на тази инициатива, по която СО работи, е, че е насочена пряко към гражданите.
През следващата година подкрепа ще бъде осигурена за 2000 здания в столицата, за които ще се обезпечи въздушно заснемане, проучване и оценка на разходите, дигитална платформа с информация за спестените емисии и производството на електроенергия след поставянето на соларните инсталации на жилищните сгради. В допълнение бе уточнено, че целта на програмата не е да предостави безвъзмездна помощ на домакинствата, а да подготви обектите за кандидатстване, тъй като първоначалната оценка е значителен разход.
Сред водещите теми, които експертите обсъдиха, бяха и финансовите инструменти в подкрепа на енергийната ефективност и ВЕИ в предприятията. Експерт от ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" в МИР обясни, че програмите, които институцията ще управлява, възлизат на почти 7 млрд. лв., които са насочени за иновации в предприятията, интелигентна и икономическа трансформация. Интерес предизвика представеният финансов инструмент, който ще подпомага бизнеса със 146 млн. лв. по програма за ВЕИ и локално съхранение на енергия за собствени нужди. Очаква се финансовият инструмент да заработи до края на годината както за малки и средни предприятия, така и за големи компании и физически лица.
Доста въпроси бяха поставени по презентираните от София Касидова, директор "Стратегически анализи и развитие" в Българската банка за развитие, водещи програми за устойчива енергия на ББР – Програма за чиста енергия и Програма "Енергийна ефективност на МСП".
По тях ББР може да финансира изграждането на фотоволтаични активи до 1 MWp, като самоучастието е 5%, а срокът на финансиране – 15 г. В отговор на запитванията тя увери присъстващите, че банката се стреми да осигури не само добър финансов ресурс за микро-, малките и средни предприятия, но и достатъчно разнообразен и лесен достъп за финансиране като цяло за бизнес развитие.
Дискусиите продължиха в две паралелни сесии. В първата "Съществуващи финансови инструменти в подкрепа на енергийната ефективност и ВЕИ в предприятията" се включиха представители на някои от най-големите български търговски банки. Експерти от УниКредит Булбанк и Първа инвестиционна банка потвърдиха, че финансовите институции се адаптират към новите предизвикателства и са склонни да отпускат кредити при по-гъвкави условия и при по-дълги срокове на погасяване. Изтъкнато беше, че кредитите са все по-атрактивни, включително за "зелена" енергия за собствено потребление: 100% финансиране и сезонен погасителен план с дълъг гратисен период до пускане на инсталацията в експлоатация.
Втората паралелна сесия се фокусира върху дискусия по темата "Системи за управление на енергията в предприятията". В нея участие взеха представители на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Алиансът за енергийна ефективност, ЕкоЕнергия, Националния доверителен Екофонд, Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници", доставчици на енергийни услуги, финансови институции, специалисти и др. Вторият презентационен панел бе насочен към намиране на решения за декарбонизация и нискоемисионно градско развитие. Експерти от Енергийна агенция – Пловдив, представиха разработки за: въвеждане на градски нискоемисионни зони за подобрение на качеството на въздуха; монтирането на покривни PV инсталации със системи за съхранение на енергия в социални домове за справяне с енергийната бедност; инициатива за подобряване качеството на въздуха. Основните изводи бяха, че замяната на въглищата за отопление с климатици не е решението за "зеления" преход. Необходима е интегрирана трансформация в домовете, ориентирана към чиста енергия. Сложната декарбонизация или намаляване на емисиите на въглероден диоксид се очаква да дойде не от другаде, а от жилищата.
Обновяването на жилищните сгради се очаква да допринесе за 85% от енергийните спестявания и намаляване на CO2 емисии в България.
Националната кръгла маса отрази значимостта на темата енергийна ефективност и ВЕИ за всички нейни индустриални и неиндустриални потребители, като също така в рамките на нейното провеждане бяха анонсирани ценни за строителния бранш новини и за всички участници в процесите. Форматът на събитието предостави платформа за обмен и координация между националните власти, представители на бизнес асоциации и финансови институции.
