От 2020 г. Китай изпревари САЩ и стана най-големият търговски партньор на ЕС по отношение на търговията със стоки. Тази интензивна икономическа връзка обаче не е равнопоставена и предполага европейски зависимости, особено по отношение на експортния пазар, изходящите инвестиции, веригите за доставки и критичните ресурси.
Ето защо Европейската комисия публикува доклад, чиято цел е да идентифицира сред тези зависимости онези, които могат да се считат за стратегически зависимости поради връзката им с критични производства. ЕК изготви списък на зависими от внос продукти, който включва 137 продукта, определени като силно зависими, като суровини или химикали. Наистина, част от внесените материали, и особено от Китай, са много важни за крайната употреба, екологичните и цифровите цели на ЕС или европейските производствени мощности. Според този доклад ЕС внася 52% от своите зависещи от чужбина продукти от Китай. Тези предварително идентифицирани продукти представляват около 6% от общата стойност на стоките, внасяни от ЕС.[1]
Стратегически зависимости от Китай
ЕС установи, че някои от идентифицираните стратегически зависимости, които могат да доведат до уязвимости, са последиците от силната концентрация на глобалното производство в Китай.[2]
Критични суровини
Технологичният напредък, който ще определи способността на ЕС да постигне своя зелен и цифров преход, е свързан с достъпа му до критични суровини (CRM). В тази област ЕС в момента е изправен пред много зависимости от Китай (виж фигурата), най-големият глобален производител на CRM.
По-конкретно, редкоземните елементи (REE), група от 17 специални метала (включващи скандий, итрий и 15-те лантанида), са особено важни за ключови продукти и технологии в широк спектър от области от електроника до производство на енергия, здравеопазване, космос и защита. Например, те се използват за производството на постоянни магнити, които са необходими компоненти в електрическите двигатели. Всъщност ЕС е зависим от Китай, който представлява 98% от неговия внос и 86% от световното производство на REE.[3]
Държавите, които представляват най-големия дял от доставката на CRM в ЕС
Източник: Европейска комисия
Активни фармацевтични съставки
Фармацевтичната верига на доставки в ЕС е силно засегната от концентрацията на производството на генерични активни фармацевтични съставки (API) в Индия и Китай, които събират 66% от световното производство.[4] Всъщност Китай държи дял от 45% в общия обем на вноса извън ЕС, което представлява 53% от общата стойност на вноса на API в ЕС.[5]
Химикали
В тази област бяха идентифицирани шест основни химикала като преобладаващи във веригите за доставки и стойност за екологичния, цифров и устойчив преход, включително съхранение на енергия, производство на храни, производство на ядрен материал, производство на полупроводници или производство на космически ракети и ракетни дюзи. Тук Китай е основният доставчик на ЕС за около 25% от идентифицирания внос на химически продукти.[6]
Слънчеви фотоволтаични панели и технологии
Според Европейската комисия постигането на целите на Европейския зелен пакт предполага трикратно увеличение на производството на слънчева енергия до 2030 г. и почти десетократно увеличение до 2050 г. Освен това слънчевите фотоволтаични (PV) технологии са критични за интересите на ЕС в светлината на космическото пространство и отбраната. Въпреки това, за разлика от вятърния сектор, където ЕС индустрията има силна позиция, фотоволтаичната индустрия в ЕС е по-зависима от международните вериги за доставки и стойност.
В тази много важна област Китай е водещ във всички етапи на веригата на доставки за фотоволтаично производство и представлява 63% от вноса в ЕС през 2019 г.[7], което създава стратегическа зависимост, която може да повлияе на бъдещото внедряване на слънчеви технологии в ЕС. Освен това, 54% от производството на полисилиций (ключов компонент на слънчевите модули) се намира в района на Синдзян[8], политически чувствителен регион.
Технологии и възможности за киберсигурност
Неотдавнашното нарастване на глобалното напрежение, включително заплахи, свързани с кибератаки, повиши необходимостта ЕС да засили своята устойчивост в кибернетичното пространство. Въпреки това ЕС остава зад САЩ и Китай в иновациите и инвестициите в киберсигурността.[9] Това включва областта на отбраната, където повечето хардуер и софтуер са разработени в САЩ и произведени в Китай. Тези слабости създават сериозни опасения в ключови области, като управление на лични данни или отбранителни технологии. Това подчертава рисковете за ЕС да стане зависим от чуждестранни доставчици на най-съвременни технологии в тези чувствителни области.
Заключение
Всички тези зависимости излагат ЕС на потенциални ограничения за износ, наложени от трети държави, на скокове на цените, прекъсвания на веригата за доставки, както и на рискове от недостиг. Например зависимостта на ЕС от Китай за цялата верига на стойността на редкоземните елементи води до подчертаване на неговата уязвимост спрямо способността на Китай да определя цените.
_______________
[1] Европейска комисия, Стратегически зависимости и капацитет на ЕС, 2021 г., стр. 23
[2] Европейска комисия, Стратегически зависимости и капацитет на ЕС: втори етап на задълбочени прегледи, 2022 г., стр. 2
[3] Европейска комисия, Проучване на списъка на ЕС с критични суровини, 2020 г., стр. 1
[4] Европейска комисия, Стратегически зависимости и капацитет на ЕС, 2021 г., стр. 62
[5] стр. 64
[6] Европейска комисия, Стратегически зависимости и капацитет на ЕС: втори етап на задълбочени прегледи, 2022 г., стр. 32
[7] Европейска комисия, Стратегически зависимости и капацитет на ЕС: втори етап на задълбочени прегледи, 2022 г., стр. 40
[8] Министерството на труда на САЩ, Проследено до принудителен труд: Слънчеви вериги за доставки, зависими от полисилиций от Синдзян, 2020 г.
[9] Европейска комисия, Стратегически зависимости и капацитет на ЕС: втори етап на задълбочени прегледи, 2022 г., стр. 49
