Какво е smart contract?
С навлизането на блокчейн технологиите (blockchain technologies), увеличението на тяхната популярност и разпространението на крипто (crypto) като средства за разплащания или инвестиции, се появяват множество нови понятия. Едно от тези понятия, което е централно за блокчейн технологията и крипто е т. нар smart contract. Буквалният превод на smart contract е „интелигентен договор“. Същевременно понятието „договор“ е наложено в обществото ни от хилядолетия и е станало неизменна част от ежедневието ни. В този контекст е добре да си зададем въпросът Smart contract-ът всъщност договор ли е, притежава ли всички особености, присъщи на договора.
Понятието smart contract е въведено от Nick Szabo, който е програмист и криптограф. Той прави известното сравнение на smart contract с вендинг машина. Потребителят пуска пари във вендинг машината (т.е. удовлетворява условието на договора) и машината автоматично доставя напитка (т.е. спазва условията на „договора“). Въпреки че терминът „интелигентен договор“ звучи като правен термин, smart contract-ът е компютърна програма, която изпълнява задача, когато бъде задействана от настъпването на предварително определено събитие. Интелигентните договори „живеят“ на блокчейна, който обработва условията на интелигентния договор, като по този начин позволява на интелигентния договор автоматично да изпълни кодираната задача, когато настъпи задействащото събитие.
Според установеното правно схващане договорът е съглашение между две и ли повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Необходимо е между страните да има предложение (оферта), приемане на предложението и респективно престация, която се изразява в размяна на блага под една или друга форма.
Smart contract-ът може да представлява правно-обвързващ договор, ако smart contract-ът съдържа елементите на валидна оферта и приемане, както и размяна на престации (възнаграждение). Според теорията офертата се определя като проява на желание за сключване на сделка, приемането като съгласие с тази оферта, докато престацията означава предмет на задължението с определена стойност, разменена от договарящите страни.
Как функционира smart contract-ът?
За да задейства автоматично изпълнение на функция, интелигентният договор използва „oracle“, за да получава информация от външния свят. Oracle е услуга или софтуер, който позволява на интелигентните договори да имат достъп до външни данни или събития. Smart contract-ите се съхраняват и „живеят“ в блокчейн мрежа. Тъй като съществуват в блокчейн, те не могат да получат достъп до данни или събития извън блокчейн мрежата.
Oracles предоставят начин за smart contract-а за достъп до външни данни, като информация от уебсайт или база данни, или за задействане на събитие на друга платформа, като плащане на друг блокчейн. Това позволява smart contract-ите да се използват в по-голямо разнообразие от приложения, като управление на веригата за доставки, кредитиране и пазари за прогнози. Един oracle може да предостави данни от външния свят за потребление от smart contract-a, живеещ в блокчейна („inbound oracle“) или да позволи на smart contract-a да изпраща данни към външния свят („outbound oracle“). Като пример за за функциониране на последното е заключване с IoT-активация като outbound oracle, когато smart contract-ът задейства автоматично отключване на заключването, ако дадена страна извърши определено плащане през блокчейна.
Действието на oracles може да бъде обяснено нагледно със следната схема
Има различни типове oracles в зависимост от вида на данните или събитието, до които предоставят достъп:
- Софтуерни oracles (software oracle): Софтуерът функционира като oracle, като свързва smart contrac-а с онлайн източници на данни, като температура, цени на стоките и закъснения при транспортиране.
- Хардуерни oracles (hardware oracle): Хардуерните oracles включват части от оборудване, които предават информация от реалния свят на интелигентния договор. Като пример RFID сензори могат да открият промени в заобикалящата ни среда, които се предават към блокчейна, за да задействат даден smart contract.
- Човешки oracles (human oracles): Хората също могат да бъдат oracles – това е в случаите, когато предоставят информация от „живия живот“ на даден smart contract. Най-често се осъществява чрез криптография, за да се гарантира, че правилното лице предоставя информацията. Друг базиран на човека подход е да се използва консенсусен протокол, което означава, че различни хора гласуват за входящите данни, които да предоставят на даден oracle. Следва да се има предвид, че включването на човешки oracle неминуемо генерира потенциал за човешка грешка. Най-често страната, създаваща smart contract-a избира да използва human oracle, когато решението изисква субективност или когато естеството на задействащото събитие затруднява непрекъснатото наблюдение.
Трябва да имаме предвид, че именно oracles могат да бъдат потенциална точка на провал или атака в система на smart contract-a, тъй като те са отговорни за предоставянето на входните данни за smart contract-a, поради което е от голямо значение да имате доверие в дадения oracle и начина, по който е проектиран. За да бъде засилено доверието в устойчивостта на даден smart contract могат да бъдат комбинирани различни oracles за един и същи smart contract.
Smart contract и smart legal contract
Smart contract-ът не трябва да се бъркат с smart legal contract (или още наричан електронен договор). Докато smart contract-ът е компютърна програма, програмирана за осъществяване на резултат при настъпване на задействащо събитие, електронният договор е правно обвързващо споразумение, което е цифрово и може да свързва своите условия и изпълнението на задълженията си с външни източници на данни и софтуерни системи. Въпреки че smart legal contract може да използва smart contract-и чрез блокчейн технология, smart legal contract може да бъде създаден и с помощта на традиционни софтуерни системи без използването на блокчейн и това е една от съществените разлики.
Като извод от гореописаното можем да приемем, че отговорът на въпроса smart contract-ът всъщност договор ли е, не е еднозначен. В определени случаи даден smart contract може да притежава всички реквизити на договор и да бъде приет за такъв, респективно да е правно обвързващ за страните. В други случаи обаче smart contract може да не бъде приравнен на договор, поради липса на някои от присъщите черти на договора. Със сигурност обаче smart contract е технология с огромен потенциал, на чието развитие в различни сфери на обществените отношения тепърва ще станем свидетели.
Материалът е изготвен от Адвокатско дружество “Бенов и Василев” . Дружеството е член на Българска стопанска камара „Бенов и Василев“.
