На редовната си пленарна сесия Икономическия и социален съвет на РБ прие становище на тема „Подходи за изготвяне на план за действие за насърчаване на колективното трудово договаряне в България“.
Становището е разработено по собствена инициатива и е част от плана на съвета за първото полугодие. Разработването на становището бе разпределено на Комисията по труд, доходи, жизнено равнище и индустриални отношения и Комисията по европейски политики и европейски процес.
В него се констатира, че България попада сред държавите, които нямат 80% покритие чрез Колективни трудови договори, което не съответства на чл. 4, §2 от Директивата за адекватните минимални работни заплати. В този смисъл ИСС счита, че е необходимо да се подготви план за действие за насърчаване на този тип договаряне и не бива да се допуска приемане на законодателни текстове, които по своята същност и философия вредят на колективното договаряне.
В становището се посочва, че според данните на НСИ в България при наетите, обхванати от КТД, средната брутна часова заплата е с 8,3% по-висока, средната брутна месечна заплата - с 18,6% по-висока, а средната брутна годишна заплата - с 22,4% по-висока от заплатите на лицата, които не попадат в тази категория.
ИСС счита, че съществуващата в Кодекса на Труда правна рамка на колективното договаряне е изчерпала първоначалния си стимулиращ ефект и в момента има задържаща роля.
Мнението на Съвета е, че в системата от правни норми, уреждащи колективното договаряне, следва да се заложи разширяване на възможностите за договаряне, като особено внимание трябва да се отдели на неправните и правните спорове, свързани със сключването и изпълнението на колективните трудови договори и тяхното уреждане, вкл. и на определението на института “колективен“ трудов спор, които на този етап непълно и не в съответствие с развилата се практика се уреждат от приетия през 1990 г. Закон за уреждане на колективни трудови спорове.
На пленарната сесия беше прието и становище на тема „Европейската стратегия за полагането на грижи – насоки за приложението ѝ в България“.
Пълните текстове на документите могат да бъдат открити на: https://esc.bg/
