Нови закони ще задължават дружествата от ЕС да оповестяват информация, която да позволява на служителите да сравняват заплатите и да съобщават за разлики в заплащането на жените и мъжете.
-
Жените в Европейския съюз печелят средно с 13% по-малко от мъжете за един и същ труд
-
Край на поверителността при заплащането: работниците ще имат право на информация за заплащането в тяхната категория труд
-
Възпиращи санкции, в т.ч. глоби, за работодатели, които не спазват правилата
-
Дружествата ще трябва да реагират, ако разликата в заплащането между половете при тях е над 5%
Съгласно правилата, приети в четвъртък на пленарното заседание на Парламента с 427 гласа „за“, 79 гласа „против“ и 76 гласа „въздържал се“, структурите на заплащане за сравнение на равнищата на заплащане ще трябва да се основават на неутрални по отношение на пола критерии и да включват неутрални по отношение на пола системи за оценка и класификация на работните места. Обявите за свободните работни места и длъжностите ще трябва да бъдат неутрални по отношение на пола, а процесите на набиране на персонал да се провеждат по недискриминационен начин.
Ако отчитането на заплащането показва разлика в заплатите на жените и мъжете от най-малко 5%, работодателите ще трябва да извършат съвместна оценка на заплащането в сътрудничество с представителите на работниците си. Държавите членки ще трябва да въведат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, например глоби, за работодателите, които нарушават правилата. Работник, който е претърпял щети в резултат на нарушение, има право да поиска обезщетение. За първи път в обхвата на новите правила бяха включени междусекторната дискриминация и правата на небинарните лица.
Забрана на поверителността при заплащането
Правилата предвиждат, че работниците и техните представители ще имат правото да получават ясна и пълна информация за индивидуалните и средните равнища на заплащане, групирани по пол. Поверителността при заплащането ще бъде забранена; не следва да има договорни условия, които да ограничават работниците да оповестяват възнаграждението си или да търсят информация за същата или други категории възнаграждения на работниците.
Прехвърляне на доказателствената тежест
По въпроси, свързани със заплащането, доказателствената тежест ще се прехвърли от работника към работодателя. В случаи, когато работникът счита, че принципът на равно заплащане не е приложен и сезира съда, националното законодателство следва да задължи работодателя да докаже, че не е имало дискриминация.
Цитати от докладчиците
Самира Рафаела (Renew, Нидерландия) от комисията по правата на жените и равенството между половете (FEMM)заяви: „Приоритетът ми беше да гарантирам най-приобщаващите и ефективни мерки за прозрачност при заплащането на работниците. Ние не само най-накрая разполагаме с обвързващи мерки за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете, но и всички граждани на ЕС са оправомощени, признати и защитени срещу дискриминация в заплащането. Небинарните хора имат същото право на информация като мъжете и жените. Горда съм, че с тази директива за първи път определихме междусекторната дискриминация в европейското законодателство и я включихме като утежняващо обстоятелство при определянето на санкциите”.
Кира Мари Петер-Хансен (Зелените/ECA, Дания) от комисията по заетост и социални въпроси (EMPL) заяви: „Това законодателство ясно показва, че не приемаме никакъв вид дискриминация в заплащането на жените и мъжете в ЕС. В исторически план женският труд е подценяван и нископлатен и с тази директива предприемаме важна стъпка, за да осигурим равно заплащане за труд с равна стойност. Много се гордея с факта, че Парламентът успя да разшири обхвата, да засили ролята на социалните партньори и да гарантира силни индивидуални и колективни права.“
Следващи стъпки
Съветът ще трябва официално да одобри споразумението, преди текстът да бъде подписан и публикуван в Официален вестник на ЕС. Новите правила ще влязат в сила двадесет дни след публикуването им.
Контекст
Принципът на равно заплащане е залегнал в член 157 от ДФЕС. Въпреки това на територията на Европейския съюз в заплащането на жените и мъжете продължава да съществува разлика от около 13%, със значителни различия между държавите членки; тя е намаляла само минимално през последните десет години.
