Днес BusinessEurope публикува своя нов документ „Отворена стратегическа автономия – Как търговската политика може най-добре да подкрепи европейската конкурентоспособност“. Той е насочен към някои от най-важните геополитически предизвикателства и предизвикателствата по отношение на конкурентоспособността, пред които са изправени европейските компании: смекчаване на риска и увеличаване на устойчивостта на веригите за доставки, създаване на нови пазарни възможности, насърчаване на по-устойчиви стандарти в световен мащаб, зачитане на базирания на правила ред и осигуряване на равни условия.
Генералният директор на BusinessEurope Маркус Й. Байрер заяви:
„Трябва да направим Европа по-конкурентоспособна, по-привлекателна за инвестиции. Една амбициозна и динамична търговска политика е от основно значение за запазване на конкурентоспособността в Европа и за укрепване на Европа в света. За да смекчим геополитическите рискове и да направим нашите вериги за доставки по-устойчиви, трябва да диверсифицираме вноса си, трябва да отворим нови пазари чрез ратификация и ефективно прилагане на търговски споразумения.
Икономическата сигурност е проблем, но новите мерки трябва да бъдат внимателно оценени, за да се избегне отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на Европа. Ние подкрепяме увеличаване на координацията и обмена на информация относно контрола върху износа на европейско и международно ниво. Ние призоваваме за предпазливост по отношение на ограниченията върху изходящите инвестиции. Ако се вземе предвид, само в изключителни случаи, когато сериозни опасения за сигурността са ефективно доказани като последна мярка и обстойно обсъдени с бизнеса.“
Прочетете позицията тук.
Ключови послания
Търговската политика в продължение на десетилетия играе ключова роля в подкрепата на конкурентоспособността на ЕС и влиянието върху инвестиционните решения в Европа. Трябва да подновим ангажимента си към търговската политика, за да допълним и подкрепим други важни политики на ЕС в областта на климата, цифровите технологии, иновациите и индустриалната политика, като постигнем следните цели: повишаване на устойчивостта чрез диверсификация на вноса; създаване на пазарни възможности за европейски компании; подобряване на сигурността и смекчаване на геополитическите рискове; насърчаване на по-устойчиви стандарти и осигуряване на равни условия. По подобен начин другите политики на ЕС също трябва да вземат предвид въздействието си върху търговията. Действието също е от решаващо значение на световно ниво и ЕС трябва да работи със своите търговски партньори, за да поднови споделения ангажимент за основан на правила търговски ред, за да се справи ефективно с предизвикателствата, пред които сме изправени днес.
Не може да има стратегическа автономия без откритост. ЕС следва да продължи да следва положителна търговска програма, която има за цел да увеличи достъпа до пазара в трети държави. Търговските споразумения на ЕС с Нова Зеландия, Чили, Мексико и Меркосур трябва да влязат в сила по време на този институционален цикъл, докато текущите преговори с Австралия, Индия и страните от АСЕАН трябва да се ускорят и евентуално да приключат. Следва да се обърне по-голямо внимание на гарантирането на ефективно прилагане на вече влезли в сила споразумения, включително по-добро възприемане и използване на тези споразумения от предприятията. Съществуващите търговски споразумения следва да останат ефективни и да издържат изпитанието на времето чрез непрекъсната работа за посрещане на предизвикателствата на декарбонизацията и цифровизацията на икономиката и за гарантиране, че в бъдеще няма да възникнат търговски бариери. ЕС трябва спешно да работи за намаляване на разходите за правене на бизнес със САЩ и да осигури балансирани отношения с Китай, които отчитат нарастващите рискове, като същевременно остават ангажирани.
ЕС трябва да оцени въздействието върху конкурентоспособността, преди да въведе допълнителни ограничения за износ на определени стоки и критични технологии. Ограниченията за износ следва да се приемат за всеки отделен случай. Следва да се осигури координация между държавите-членки и ключови международни съюзници, както и консултации с частния сектор, за да се избегне фрагментацията и да се гарантира правна сигурност за компаниите. ЕС трябва да определи начини за увеличаване на европейската и международната координация и обмен на информация относно контрола върху износа, за да се избегне не само разпокъсването на пазара, но и отклоняването на търговията и потенциалните конкурентни предимства за тези страни, които приемат по-малко строги мерки. Правната рамка за проверка на преките чуждестранни инвестиции може да бъде добър ориентир в това отношение.
С оглед на настоящия геополитически контекст ЕС трябва да се присъедини или да насърчава неформални съюзи, отворени за други държави, които са еднакво ангажирани и споделят целите, по въпроси, при които не е възможно разработването на глобални правила. Неформалните съюзи на ЕС трябва да бъдат отворени за развиващите се страни, където акцентът върху по-високите стандарти ще върви ръка за ръка с подкрепа за изграждане на капацитет и финансови схеми, които биха могли да улеснят страните да постигнат Целите за устойчиво развитие.
ЕС следва да извърши оценка на механизмите за скрининг на инвестициите на европейско и национално ниво, преди да обмисли приемането на по-строги условия за скрининг на входящите преки чуждестранни инвестиции. Следва да се даде време на вече въведените инструменти да бъдат задълбочено приложени и тествани, преди да бъдат предложени нови механизми за контрол, особено за да се избегне допълнителното натоварване на предприятията в ЕС с допълнителни изисквания за докладване. Освен това BusinessEurope принципно не подкрепя въвеждането на ограничения върху изходящите инвестиции. Само в изключителни случаи, когато са ефективно доказани сериозни опасения за сигурността, това може да бъде последна мярка. Следва да се проведе консултация с частния сектор, за да се гарантира, че приетите мерки са ефективни, като същевременно се запазва напълно глобалната конкурентоспособност на ЕС.
ЕС трябва да продължи да насърчава целите за устойчивост, като свързва либерализацията на пазара с изпълнението на определени критерии за устойчивост или чрез въвеждането на „минимални стандарти за устойчивост“, основани на измерими, прозрачни и добре установени международни конвенции, които трябва да бъдат изпълнени от търговските партньори по време на преговори, като Парижкото споразумение и основните конвенции на МОТ.
ЕС следва да продължи да подкрепя изцяло многостранната система, основана на правила, като същевременно използва възможностите за гъвкавост, предвидени в правилата на СТО, когато е уместно и за всеки отделен случай. ЕС не следва да изключва априори многостранни споразумения, които не са НОН, в ключови области, например тези, свързани с устойчивостта или държавните субсидии, където резултатите не са постижими в рамките на СТО и компаниите, конкуриращи се в световен мащаб, не могат да разчитат на равни условия.
ЕС следва да подкрепи европейската икономика, основана на иновациите, чрез а) насърчаване на ефективна защита на интелектуалната собственост както двустранно, така и многостранно и б) приемане на амбициозни политики за цифрова търговия, които насърчават законното и сигурно движение на данни през границите, както и справяне с цифровия протекционизъм, включително чрез двустранни споразумения. Освен това, мораториумът върху митата върху електронното предаване трябва да стане постоянен на срещата на министрите на СТО, планирана да се проведе през 2024 г.
