След горещи спорове депутатите отхвърлиха предложението минималната работна заплата да се определя в размер на 50 на сто от средната брутна заплата за страната за период от 12 месеца. Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда беше внесен от председателя на БСП Корнелия Нинова и група народни представители.
Парламентът отхвърли на първо четене и предложението на „БСП за България“ минималната работна заплата да бъде определена още от 1 юли т.г, като механизмът за изчисляването й, приет от 48-ото Народно събрание, се приложи леко видоизменен. Това трябваше да стане с промени в Кодекса на труда, но в пленарната зала законопроектът на левицата получи само 22 гласа подкрепа. Против бяха 124 депутати, 31 се въздържаха, предава БТА.
Според гласуваното правило от предишното Народно събрание минималната работна заплата се определя в размер на 50 на сто от средната брутна заплата за страната за период от 12 месеца на база последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година, като механизмът се прилага от 1 януари 2024 г.
Георги Гьоков от „БСП за България“, един от вносителите на сегашната поправка, обърна внимание на безспорната необходимост от подкрепа за работещите и доходите на гражданите заради растящите цени, които реално намаляват определената от служебното правителство минимална работна заплата от 780 лева.
„Ако бъде прието новото предложение, минималната работна заплата от 1 юли 2023 г. ще стане около 850–890 лева, т.е. увеличението ще е около 100 лева, докато при прилагане на механизма от 1 януари 2024 г., размерът би надхвърлил 1000 лева, тоест повишението ще е 150-200 лева“, посочи депутатът. Приемането на новото предложение, по думите на Гьоков, осигурява плавно покачване на размера на минималната работна заплата във време на инфлация и създава предпоставки за прилагането на приетия вече механизъм и на Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.
