19.06.2023

 Депутатите приеха на първо четене закона за несъстоятелност на гражданите. Дават шанс на добросъвестните да не затъват с бързи кредити, лихварство и хазарт.

Дългоочакваният законопроект за несъстоятелност на физическите лица бе приет на първо четене в парламента. Вносител на текстовете е правителството. Със законопроекта се защитава добросъвестният длъжник и се цели справедливо удовлетворяване на всички кредитори, се посочва в доклада на правната комисия. Производството по несъстоятелност се образува по молба на длъжника. В нея се представят доказателства за трудовата заетост, обстоятелствата за неплатежоспособността и добросъвестността, данни за имуществото му, а длъжникът предлага и план за погасяване на задълженията си. Предвижда се окръжният съд да прогласи неплатежоспособност, когато длъжникът не е в състояние да изпълни парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати, за период от повече от шест месеца. С цел осигуряването на жизнените потребности на длъжника се определя имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността и е предвидена издръжка за длъжника и членовете на неговото семейство.

Коментарите

В последните години въпросът с "вечния длъжник" е излязъл отново на дневен ред. Нараснал е броят на фирмите, които отпускат бързи кредити, като така се увеличават и лошите. "Затова ние от "Възраждане" разбираме необходимостта от приемането на този законопроект", посочи депутатът Маргарита Махаева. Тя отбеляза, че Махаева каза, че особено покрай пандемията много хора са били освободени от работа и всичко това е довело до напрежение в обществото. Тази задлъжнялост на физическите лица в един момент започва да уврежда не само длъжника, но и кредитора, а косвено уврежда и бюджета на държавата, заяви Махаева. Тя обясни, че когато един човек осъзнава, че през целия си съзнателен живот работи, за да изплаща стари задължения, той започва да работи "на черно", без да декларира доходите си, без да плаща данъци и осигуровки, и по този косвен начин уврежда и бюджетните приходи на държавата. Махаева уточни, че като цяло подкрепят концепцията и философията на закона, но има няколко момента, на които следва да се обърне внимание. Депутатите приеха предложението на Петър Петров ("Възраждане") за удължаване на срока за предложения между двете четения с две седмици, който да стане общо три седмици.

Според Надежда Йорданова от ПП-ДБ законопроектът дава втори шанс на физическите лица, които по една или друга причина са изпаднали в неплатежоспособност. Според нея значението на този дебат би имало голям ефект върху обществото, защото потенциално може да засегне всеки един български гражданин. Бранимир Балачев от ГЕРБ пък изтъкна, че законопроектът е необходим заради празнотата в българското законодателство, но смята, че между първо и второ четене ще се опитат с предложения да постигнат баланс между интересите на физическите лица и на кредиторите. Петър Кьосев от ПП-ДБ посочи, че текстовете са насочени към добросъвестни длъжници, които са изпаднали във финансови трудности по независещи от тях обстоятелства. Възможността за личен фалит ще има ползи и за икономиката, добави още народният представител. Според него "намаляване на сивата икономика, на лихварството, на широката употреба на примамливи, бързи кредити, а защо не намаляване дори на разпространения вече твърде сред населението хазарт. Защото тези същите хора, ако имат втори шанс, няма да бъдат притиснати да се обръщат към тях, а ще имат реално право на втора икономическа реализация в живота", смята още той.

"Приемането на този законопроект е ключово, за да получим втория транш по Плана за възстановяване и развитие. Освен това ни заплашва и наказателна процедура от Европейската комисия, ако не го приемем своевременно", каза още през 2022 г. в ефира на БНР проф. Таня Йосифова, председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара и преподавател по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство.

В началото на юни омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище в Комисията по правни въпроси, в Комисията по въпросите на Европейския съюз и Комисията по икономическата политика и иновациите в Народното събрание по Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица, в което подчерта важността от приемането на такъв закон, който ще даде втори шанс за добросъвестните длъжници. В становището си Диана Ковачева обърна внимание, че законопроектът трябва да предлага гъвкава, прозрачна и достъпна процедура, като отчита възможността за предоставяне на втори шанс на добросъвестните длъжници и погасяване на поне част от задълженията им, за да бъдат удовлетворени, макар и частично, и кредиторите. Тя посочи, че трайните затруднения и дори невъзможност на гражданите да покриват дълговете си, води до социални и здравни проблеми, до социално изключване и изолация. Омбудсманът допълни тогава, че добросъвестността е един от най-важните елементи на закона, за да не се допусне недобросъвестни длъжници да получават опрощаване на дълговете си и да злоупотребяват с производството. Ковачева посочи, че според законопроекта добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си.

"Ограничението, предвидено по отношение на общия размер на дълговете, който не може да бъде по-малък от 10 минимални работни заплати, т.е. към настоящия момент - 7 800 лв., изключва в повечето случаи граждани с неплатени битови задължения за ток, вода, парно", посочи тогава още омбудсманът. Припомняме, че още през 2019 г. директива от ЕС изиска България да въведе закон за личен фалит. Страната ни е задължена, след като през 2019 г. Европейският парламент гласува директива за процедурите за несъстоятелност на предприятията, която засяга и физическите лица. Страната ни бе единствената в ЕС, която нямаше такова законодателство. Тогава Европейската комисия ни постави срок от два месеца да се направят законови промени, заради клаузи в договорите на длъжниците, които ги поставят в неравностойно положение. Всяка година един милион и 700 хиляди души в ЕС губят работните си места заради фалити на предприятията, в които работят, сочи статистика.

Сагата с вечния длъжник

Припомняме, че на 13 април Министерството на правосъдието внесе в парламента десет законопроекта, сред които е и законът за личния фалит. В края на миналата година правната комисия на 48-ото Народното събрание прие на първо четене Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица, внесен от Министерския съвет. "България е единствената страна в ЕС, която няма закон за личния фалит, а е страната, която най-много се нуждае от него, доколкото много български граждани са потънали в дългова спирала", аргументира се тогава правосъдният министър Крум Зарков. "Това е закон, който подпомага, дава глътка въздух и втори шанс на добросъвестните длъжници. Това са хора, които не са се държали безотговорно, но на всеки може да се случи спънка в живота, тя често не зависи от нас", отбеляза Зарков пред медиите тогава. Той даде и примери - домакинството губи член поради смърт или раздяла, бюджетът се свива рязко, по здравословни причини губиш работа, икономическата ситуация става такава, че трябва да се вземе кредит, който да покрива други разходи и бързо се влиза в дългова спирала.

Дата: 19.06.2023

Източник: в. Стандарт

Прочетено: 847