Председателят на БСК участва в конференцията „Зеленият преход“. БСК е институционален партньор на форума.
През втория ден от провеждащата се в София Конференция „Зеленият преход“ (GREEN TRANSITION 2023), в рамките на кръгла маса "КРЪГОВА ИКОНОМИКА, ДЕКАРБОНИЗАЦИЯ, ВЪГЛЕРОДНО ОТЧИТАНЕ И НЕУТРАЛНОСТ", председателят на БСК информира, че под егидата на БСК е създадена доброволна платформа "Пластик пакт България", която е първата на Балканите. Целта на платформата е индустрията да намали броя на опаковките, както и да се увеличи тяхното повторно използване. Кръговата икономика е възпитание, изтъкна Добри Митрев. Той е на мнение, че за всичко, което ще допринесе за намаляването на отпадъците и въглеродния отпечатък, трябва да има бърза законодателна писта. По думите на председателя на БСК, стратегията за кръгова икономика идва от развитите държави и "ако ние още говорим кога и дали икономиката ни трябва да е кръгова, значи още не сме там". Той посочи, че все още в България има недостатъчен брой зелени проекти, защото бизнесът не знае как да ги подготвя. Има и липса на достатъчно финансиране, когато става въпрос за малко по-рискови инвестиции и по-дългосрочни проекти.
Според председателя на БСК, необходимо е в законодателството да бъдат формулирани насърчителни, а не наказателни мерки за ефективно разделно събиране и постигане на целите за рециклиране на материали от битови отпадъци. Освен това, в нормативната уредба следва да се заложи правилото да не се използва първичен материал при наличието на вторичен такъв – например, при строежа на пътища и други национални обекти да се влагат промишлени неопасни отпадъци, които имат подходящи свойства. "Това е фактор за декарбонизация и въглеродна неутралност. Бизнесът трябва да бъде стимулиран да прилага нови методи за производство, устойчиви технологии, екодизайн на продуктите и т.н.“, смята председателят на БСК.
По темите за кръговата икономика има приет план за действие в Европейския парламент (ЕП), който включва много законодателни инициативи. Това каза по време на форума ръководителят на Делегацията на българските социалисти в ЕП Петър Витанов. Витанов добави, че това е огромен пакет от законодателни промени, които трудно се приемат. Според него, за да бъде едно законодателство устойчиво, то трябва да отговаря на три компонента: екологичност, конкурентоспособност, и трябва да бъде на справедлива социална цена.
В Косово се опитват да намалят разходите си за транспорт и той да става все по-зелен. Това заяви министърът на околната среда, териториалното устройство и инфраструктурата на Република Косово Либурн Алиу. Правителството на Косово е поставило акцент върху изпълнението на зеления дневен ред. Към 2030 г. Косово трябва да преработва голяма част от битовите отпадъци, обясни косовският министър. Освен това ще се депонират и другите видове отпадъци. По този начин Косово следва постигането на зелените си цели, изтъкна Алиу. Той посочи още, че целта е в страната да се изградят 1300 мегавата нови вятърни мощности до 2030 г. Косово иска и да намали използването на водни ресурси, добави Либурн Алиу.
Бившият министър на околната среда и водите Ивелина Василева добави, че кръговата икономика е неизбежност. По думите й това е преминаване към нов модел, при който се увеличава жизненият цикъл на продуктите. Освен това отпадъците са съществена част от кръговата икономика, защото те трябва да намаляват. Съществен елемент е и ресурсната ефективност. Според Василева ползите от кръговата икономика са изключително много. Те са и икономически, защото ще се разкрият нови работни места. Василева счита, че има много сериозен потенциал от използването на рециклирани материали. Трябва има и качествена промяна на дизайна на продуктите, така че да се позволява повторното им използване и рециклиране, изтъкна Василева. Тя добави, че е важно да се осигури институционална подкрепа, за да се премине към този нов икономически модел.
Трябва бързо да се въвеждат иновациите в сферата на кръговата икономика, счита изпълнителният директор на "Клийнтех" (Cleantech Bulgaria) Марияна Хамънова – бизнес мрежа за устойчиво развитие, работеща в тясно сътрудничество с публични институции, местна власт, бизнес, академични среди и организации за научни изследвания и иновации. По думите й решенията трябва да бъдат имплементирани лесно.
Тодор Николов, директор проекти по енергиен преход на "Солвей Соди" (Solvay Sodi), каза, че декарбонизирането на електропотреблението няма да е лесно и бързо, но ще се случи. По думите му предизвикателствата са големи. Групата на "Солвей" има цел да постигне абсолютна въглеродна неутралност. За целта се заменят въглищата с използването на алтернативни горива. Според Николов пътят за постигане на целите на декарбонизацията е кооперирането между държава, наука и индустрия.
Константин Божинов от "Девня Цимент" заяви, че проектът ANRAV е първият проект в Източна Европа, който ще позволи заводът да стане въглеродно неутрален. Проектът е голям, сложен и тежък за реализация. Проектът включва улавянето на въглеродни емисии, след което те ще бъдат транспортирани по газопровод и съхранявани под вода в бившото газовото находище край Варна "Галата". Стремежът е да се постигне улавяне на въглеродния диоксид от над 99 процента, посочи Божинов.
Константина Градева-Василева, директор "Устойчиво бизнес развитие" в "Дънди Прешъс Металс", обясни, че представляваното от нея предприятие отчита изключително нисък въглероден отпечатък. Според нея водещото е ефективното производство. Тя изтъкна, че предприятието е производител на металите на бъдещето. Целта на "Дънди Прешъс Металс" е постигане на въглеродна неутралност до 2050 г., посочи Градева.
(В статията са ползвани материали на БТА)
