Неизпълнението на задължение към фиска не може да поражда права за трети лица – потребители на услугата. Недопустимо е държавата със закон да възлага права под формата на привилегии на определена група потребители, заради неизпълнени към нея от страна на съответната група търговци административни задължения, оправдавайки по този начин собствената си невъзможност и неспособност да обезпечи административен контрол върху дейността им, смесвайки коренно различни институти - публичноправни и гражданскоправни.
От една страна, това може да се третира като отказ от администартивноправен контрол върху дейността на определена група търговци, от друга страна, като юридически абсурд – грубо нарушаване и изкривяване на баланса на интересите между търговци, потребители и държавата, равнозначно на неоснователно обогатяване на потребителя за сметка едновременно на търговеца и на държавата.
С предложената разпоредба се фаворизира и определена група потребители – на ресторантьорски услуги. Законът възлага само на тези потребители привилегията да отказват плащане на услуга, заради неиздаден фискален бон. Ето защо, предложената законодателна норма се явява и дискриминационна по отношение на всички потребители, които не ползват този вид услуги (поради финансови или други обективни пречки), но за сметка на това, редовно „търпят“ получаването на друг вид услуги, без да им се издава фискален бон. По този начин отделни лица или категория лица се поставят в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези (получаване на услуги без издаване на фискален бон).
Автор: Теодора Икономова - юридически съветник в БСК
