Българска стопанска камара е надежден и силен партньор в битката за развито земеделие у нас, посочва Димитър Ангелинов, председател на Асоциация "Традиционни български консерви"
Българските преработватели, обединени в наскоро сформираната Асоциация „Традиционни български консерви“, ще подадат заявление за членство в Европейския съюз на доматопреработвателите „Амитон“. Това станя ясно в Деня на отворените врати в „Градините на Дерони“. „Това е първата стъпка към приобщаването ни в Европа. „Амитон“ членува в световната организация. Участвайки там, ще разбираме какво се случва днес, какво ще се случи след 20 г, а не в България да разбираме нещата последни. Всички земеделци ще знаете в сайта ни – тази година на каква стойност е доматът, ще се запознават с нови тенденции, ново бъдеще. И да знаете, каквито проблеми имаме, ние ще ги поставяме на европейско ниво“, обърна се към колегите си фермери Димитър Ангелинов, председател на асоциацията и съсобственик на „Дерони“.
По думите му, асоциации като „Амитон“ коват законите и субсидиите на Европа. Надеждите му са до края на годината членството да е факт.
Дора Ненова, директор на дирекция „Държавни помощи и регулации“, също отправи поздравленията за асоциацията, като каза: в лицето на Министерството на земеделието и храните ще видите партньор, който ще подаде ръка. Вече предоставихме подпомагане по държавна помощ, за да участвате в „Полагра“. Това ще е първото посещение на световен форум за асоциацията, финансирано от МЗХ, но няма да е последното. „Надявам се да направим хората по света съпричастни със храната, която произвеждаме и е вкусна“, заключи тя.
В Асоциация „Традиционни български консерви“ членуват 12 фирми, водещи преработватели у нас, научихме от Ангелинов. Работят задружно, затова обаче са необходими и много усилия. „Започнахме неща в нашата асоциация, които трябваше да създадем много преди това. Основното е да обединим всички земеделски производители с преработвателите. От 20 години правим срещи, „ядохме и пихме“ – както се казва, но накрая нищо не се случи. Минаха години на обиди, на разочарование, имаше непорядъчни колеги от бранша, пари не се плащаха, земеделски производители не си изпълняваха ангажиментите... Смятам днес да положим едно ново начало“.
Тази негова покана бе последвана с примера „Дерони“ - модерна, европейска компания, със затворен цикъл на производство от семето до бурканчето, със социална и финансова отговорност, застъпена на международни пазари, и какво ли още не. И най-важното – една от малкото компании у нас, която не работи с вносни суровини, а изцяло със зеленчуци от тяхната 3500-дка поливна градина.
Именно проследимостта на процесите може да гарантира качествения продукт, увери и доц. д-р Михалев от УХТ, според когото над 70% от качеството на храната тръгва от полето. Рядко се среща и в западноевропейски страни, преработвател, който акцентира върху качеството на суровината, и такъв пример имаме у нас.
И все пак, за Ангелинов най-добър е примерът „Италия“, чието доматопроизводство се развива основно на принципа на семейни фирми, с по 500 дка… Ние трябва да създадем такива земеделски производители, които да имат интерес и да изкарват пари от дейността си, смята той.
„Целта ни (на асоциацията - бел. ред.) е да възвърнем българското зеленчуко- и плодопроизводство. През последните 30 г. то е почти унищожено, спадът в производството възлиза на 30 пъти, не 3% или 300%, а 30 пъти. Този процес продължава да върви надолу и надолу. Трябва да се обединим и да работим заедно. Само по този начин можем да преодолеем всички трудности“, апелира председателят.
Според него това, че има десетки земеделски обединения, не е фактор, че наистина сме обединени. Ще бъде ясен признак, че е така, когато има напредък в сектора. Защото не е вярно, че държавата не помага.
„Тази година ние сме получили почти 400 лв./дка от украинската помощ, за секторната помощ – почти 200 лв./дка, с още някои по-дребни от около 60 лв./дка, общо стават грубо 600 лева. Очакваме допълнителен ресурс да се разпредели по украинската помощ с около 50 лева и за първи път борба от моя страна – има отпуснати 16 млн. лв. за напояване“. Той напомни, че не е изпускал министър още от времето на Мехмед Дикме да каже, че поливната вода по някакъв начин трябва да се субсидира, още повече, че в съседните държави не плащат поливна вода. „Там са близо още 50 лева на декар, които ще дойдат при нас. Това са вече около 700 лева. Никога досега не сме получавали толкова пари от държавата“, пресметна Ангелинов.
И тъй като земеделците започват винаги с парите, бизнесменът продължи: „При 1500 лева себестойност и при 20 ст. цена на домата, получаваме 8 тона и си изкарваме парите. И ни остава 700 лв. субсидия, при 500 дка – 35 000 лева, цял свят работи на този принцип. И ние може да бъдем доволни. Но! Това не е решение на въпроса. Решението е, че ние трябва да направим субсидията на килограм произведен, фактуриран, продаден продукт. Повече пари от държавата не ни трябват, а такива, които са според реално положения труд. Ако то се случи, всички ще работим много добре. Убеден съм, щом издействахме за водата – и това трябва да стане“, сподели надеждите си Димитър Ангелинов.
В подобни битки земеделските производители и преработватели не са сами. Само за месец с усилията на Българска стопанска камара се направиха някои дългоочаквани законови промени. Като това, че се въведе частично електронно попълване на еднодневните трудови договори. Също така се увеличава лимитът, за който да бъде назначен човек без да му се спират социалните помощи. Той вече не е 90 работни дни, а 120 дни. Убеден съм, че чрез тях ще успеем да пробием за реална субсидия на килограм, допълни още съсобственикът на „Дерони“.
„Не трябва да бягаме и да се разграничаваме от „държавата“, държавата сме ние“, взе думата и Добри Митрев, БСК. „Държавата като институциите нито плаща заплати, нито създава добавена стойност, тя преразпределя това, което ние сме създали. Затова ние трябва да бъдем още по-взискателни към институциите, за да изразходват данъците ни, така че да се развиваме в конкурентоспособност, да имаме високи доходи и фабрики като тази. Нито веднъж Ангелинов не спомена иновации, зелена сделка, кръгова икономика – думи, които политиците непрекъснато използват, но ги е направил. Впечатляващо е не само това, което е направено, а и визията за в бъдеще, опитът и мотивацията, които може да предаде на другите. Когато има споделяне на знание и идея, нещата се случват по-бързо, защото живеем в глобален свят. Именно чувството за общност е успехът на държавите, в които живеят малко по-добре от нас“, заключи той.
Другите за нас
През сълзи говореше Димитър Ангелинов за недооцененото от самите нас родно земеделие и градинарство и признанието му от "по-българи". Като Муханнед Ал-Нуаими - собственик на "Лакрима" и "Балкан", някогашен бежанец от войната от Саддам Хюсеин; или иранецът, известният професор Нидал Шабан; изреди и още няколко италиански и гръцки имена. И те знаят, че навремето сме обучавали цяла Европа на градинарство.
"Гордеем се с това, което видяхме днес на полето. То не е ново за българския народ, това е истината за произхода на българина (а на ирански звучеше – "хасал България"), народ, който има цивилизация, история и в земеделието, и в преработвателната промишленост. Наистина сме на прав път, когато видиш градините на Ангелинов. Но е отговорност, която трябва да придвижим напред. Надявам се един ден никога да не внасяме хранителен продукт, защото има земя, има вода, има благоприятен климат, има хора, които помнят как се прави земеделие. Има и такъв пионер и иноватор в разработката", каза Ал-Нуаими, сочейки Ангелинов. Той покани всички агрономически факултети да вкарат студентите да се обучават в подобна атмосфера, за да бъдат полезни първо за себе си, после за родината си. Защото българинът е по-отговорен към производството, отколкото всеки друг.
