11 млрд. евро ще получи България до 2013 г. по Националния план за развитие
11 млрд. евро ще получи България до 2013 г. по Националния план за развитие, ако имаме капацитет да усвоим средствата по правилата и оперативните програми. Това стана ясно на организираната от Икономическия и социален съвет дискусия с участието на министъра на финансите Пламен Орешарски.
Българската стопанска камара беше представена по време на дискусията от своя зам.-председател Дикран Тебеян.
вж. Позиции на БСК по отделните оперативни програми, предложени на вниманието на ИСС, и Презентация на Министерството на финансите, представена по време на дискусията.
Целта на срещата бе да се обсъдят 10 въпроса на партньорите в Икономическия и социален съвет преди приемането през март т.г. на Националната стратегическа референтна рамка, както и на Националния план за развитие и оперативните програми към него. Тези основни документи определят приоритетите и средствата, които ще се разпределят за тяхното реализиране от структурните фондове и от Кохезионния фонд.
Икономическият и социален съвет смята, че документите са от изключително значение за бъдещото на България и биха могли да бъдат усъвършенствани, което ще гарантира по-висока ефективност при усвояване на финансовите средства.
Трябва да се съсредоточим и правилно да дефинираме целите и мерките в оперативните програми, които да се отразят в Националния план за развитие, преди да ги представим пред Европейската комисия, каза министър Орешарски.
Икономическият и социален съвет предлага да се формира нова оперативна програма в рамките на Националния план за развитие, която да бъде наречена “Развитие на информационното общество”. В документа с десетте въпроса се казва, че “... ИСС застава напълно зад стремежа на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения за създаването на нова оперативна програма за развитие на информационното общество”. Зам.-министърът на финансите Любомир Дацов, обаче, подчерта, че предложението е твърде закъсняло. Според експертите от МФ по-добре е да се определят приоритети в другите, вече съществуващи оперативни програми, които да отделят средства за информационните технологии, отколкото да се създава нова програма. Министър Орешарски призова работните групи да прегледат отново възможностите за по-целенасочени приоритети вътре в програмите.
Както стана ясно на дискусията, усвояването на парите от структурните фондове ще изисква сериозно национално съфинансиране, което на практика означава, че фирмите в много случаи ще се нуждаят от кредити, за да могат да участват в подобен проект.
Спорът между експертите се съсредоточи около това дали трябва да се направи секторна политика, дали трябва да бъдат насочени повече пари към експортно ориентираните сектори или държавата трябва да концентрира развитието си в една-две серии.
Повечето експерти застъпиха позицията, че като приоритетна сфера трябва да се издигнат информационните технологии. Данните обаче показват, че в момента по почти всички показатели сферата на информационното общество в България е на последно място в Европа - 27-мо и това е сериозна пречка пред повишаването на конкурентноспособността на страната и на бизнеса. Според заместник-министъра на финансите Любомир Дацов за развитие на информационното общество във всички оперативни програми предвидените средства са около 22% от общото финансиране по европейските фондове.
От Икономическия и социален съвет отправиха критика, че в оперативна програма "Околна среда" не фигурират малките и средни предприятия като потенциални участници в бъдещите проекти. От Министерството на околната среда заявиха, че средствата по тази програма са недостатъчни и при това условие трябва да се използват само за финансиране на държавни и общински проекти. По предварителни оценки потребностите на частните фирми от финансиране, за да приведат дейността си в съответствие с изискванията на ЕС в областта на екологията в периода 2007 - 2013 г., възлизат на 3-4 милиарда евро.
Беше дискутиран и въпросът за плащане на ДДС от бенефициентите на програмите. Отговорът на представителите на Министерството на финансите бе, че след влизането на България в ЕС за нас ще са валидни същите данъчни закони както във всички страни от Съюза, вкл. и за ДДС.
***
В момента има разработени шест оперативни програми и два национални плана с програми към тях: Развитие на конкурентоспособността на българската икономика, Околна среда, Регионално развитие, Транспорт, Развитие на човешките ресурси, Административен капацитет, Национален стратегически план за селските райони и програма за развитие на селските райони, Национален стратегически план за рибарство и аквакултури и оперативна програма за рибарство и аквакултури.
Националният план за развитие 2007 – 2013 г. е приет от МС в края на декември м.г. като основа за водене на преговори с Европейската комисия. До края на годината трябва да бъдат окончателно одобрени Националната стратегическа референтна рамка, Националния план за развитие и оперативните програми към него.
