35.5% от българите имат основни или над основните цифрови умения
Достъп и използване на интернет
През 2023 г. 96.3% от нефинансовите предприятия с 10 и повече заети лица имат достъп до интернет, съобщава НСИ. С фиксирана интернет връзка разполагат 89.2% от предприятията, като при 46.6% максималната скорост за сваляне на данни е по-висока от 100 Mbps. Почти три четвърти (72.6%) от предприятията с 250 и повече заети лица разполагат със скорост за сваляне на данни по-висока от 100 Mbps.
Относителният дял на заетите лица в предприятията, които разполагат с достъп до интернет, е 39.7%. Най-много заети лица използват интернет в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (92.2%), а най-малко - в сектор „Преработваща промишленост“ (25.5%).
Всяко второ предприятие (50.4%) разполага със собствен уебсайт, като при фирмите с 250 и повече заети лица относителният дял е 89.1%. На уебсайта си предприятията най-често предоставят на потребителите описание на предлаганите стоки и услуги и ценова информация (37.9%), а съдържание на уебсайта на поне два езика имат 23.3% от фирмите.
През 2023 г. 38.0% от фирмите използват различни видове социални медии, за да развиват дейността си и да разширяват своето присъствие в интернет. Най-популярни са социалните мрежи (Facebook, LinkedIn, Xing, Yammer, Viadeo и др.), в които 37.2% от предприятията поддържат свой профил, следвани от уебсайтове и приложения за споделяне на мултимедия като YouTube и Instagram - 13.2%.
Основните цели, за които предприятията използват социални медии, са:
- изграждане на имиджа на предприятието или маркетинг на продукти - 77.1%;
- получаване и отговаряне на мнения, отзиви, въпроси от клиенти - 54.2%;
- наемане на служители - 35.9%;
- сътрудничество с бизнес партньори и други организации - 29.8%.
Рекламата има важно значение за всеки бизнес и през 2023 г. 20.9% от предприятията публикуват платени реклами в интернет (напр., в търсачки, в социални медии, на други уебсайтове или приложения). Основният метод, който използват, е реклама, базирана на съдържанието или на ключови думи в търсенията на потребителите - 81.9%. По-малко предприятия използват реклама, базирана на географското местоположение на потребителите (42.9%) или на проследяването на предишни действия на потребителите - 28.9%.
Използване на бизнес софтуер, анализ на данни и изкуствен интелект (AI)
През 2023 г. 21.7% от предприятията използват софтуер за управление на ресурсите (ERP). По-малък е делът на фирмите, които разполагат с приложение за управление на връзките с клиенти (CRM) - 10.5%, както и на използващите софтуер за бизнес разузнаване (BI) - 4.2%.
Всяко пето предприятие (21.9%) извършва анализ на данни, като при предприятията с 250 и повече заети лица относителният дял е 53.1%. Предприятията, които предпочитат данните да се анализират от собствени служители, са 17.6%, а при 7.6% дейността е възложена на друга фирма или организация. Главните източници на данни за анализ, които използват предприятията, са: записи на трансакции като данни за продажбите и плащанията (73.1%); данни за клиентите като покупки, местоположение, предпочитания, отзиви, търсения (56.6%); и свободно достъпни данни от държавни институции - 48.2%.
Предприятията, които използват технологии с изкуствен интелект (AI), са 3.6%, като използването им е по-често срещано във фирмите с 250 и повече заети лица (13.8%), отколкото в средните с 50 - 249 заети лица и малките с 10 - 49 заети лица, съответно 5.5 и 3.0%.
Използване на компютърни услуги в облак (cloud computing)
През 2023 г. 17.5% от предприятията използват платени компютърни услуги в облак, за да намалят разходите си за хардуер и софтуер, като делът им е нараснал с 4.7 процентни пункта в сравнение с 2021 година. Основни потребители на облачни услуги са големите фирми с повече от 250 заети лица (52.2%), както и предприятията от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 59.0%.
Най-често използваната компютърна услуга в облак е електронната поща (84.1%), следвана от:
- съхранение на файлове - 71.5%;
- офис софтуер - 62.3%;
- хостинг на бази данни - 59.0%;
- софтуерни приложения за сигурност - 52.8%;
- финансов и счетоводен софтуер - 36.2%;
- ERP софтуер - 27.8%.
ДОМАКИНСТВА
Достъп до интернет
През 2023 г. 88.5% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до интернет, като за десетгодишен период относителният им дял се е увеличил с 31.8 процентни пункта.
Югозападният район e с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (92.8%), а с най-нисък е Северозападният район - 82.6%.
От домакинствата, живеещи в градовете, 91.8% разполагат с интернет връзка, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 77.0%. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 97.7% от тях имат достъп до интернет, при 87.1% за домакинствата без деца.
Използване на интернет
През 2023 г. 79.8% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място. Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 11.8%.
Най-активни потребители на интернет са учащите (99.3%) и лицата с висше образование - 95.6%, както и младите хора във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години, съответно 93.6 и 94.7%. Почти няма разделение при използването на интернет по пол, като 80.5% от мъжете сърфират редовно, при 79.2% за жените.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилен телефон (смартфон), който се използва от 78.3% от лицата, следван от лаптоп - 33.5%. Удобството на преносимите устройства води до намаляване на хората, които използват настолен компютър за достъп до интернет, като относителният им дял е с 5.1 процентни пункта по-нисък в сравнение с 2021 година.
Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 69.0% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), 65.4% разменят съобщения в реално време (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Messenger, Snapchat, Skype, Discord, Telegram), а 64.2% участват в социалните мрежи (напр. Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, TikTok и други). Най-голямо разделение по пол се наблюдава при търсенето на информация за здравето, като 50.6% от жените са използвали глобалната мрежа за тази цел, при 35.4% от мъжете.
Поверителност и защита на личната информация
През 2023 г. 50.3% от лицата извършват дейности, свързани с управлението на достъпа до тяхната лична информация в интернет, като най-често това са:
- запознаване с декларациите за поверителност преди предоставяне на лична информация - 31.9%;
- ограничаване или отказване на достъпа до информация за географското местоположение - 21.8%;
- ограничаване на достъпа до профил или съдържание в социални мрежи, или в складово пространство в интернет - 20.2%;
- отказване от използването на лични данни с рекламна и маркетингова цел - 19.6%.
Притеснения, че дейностите в интернет се записват с цел показване на персонализирани реклами, имат 36.0% от хората, 5.5% използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на действията им в интернет, а 9.6% променят настройките на интернет браузъра си, за да ограничат броя на „бисквитките“, които се съхраняват на устройствата им.
ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ
През 2023 г. 29.7% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции, най-често с цел:
- достъп до лична информация, съхранявана от административни органи и публични институции - 16.5%;
- изтегляне/отпечатване на официални документи и формуляри - 13.3%;
- получаване на информация (за услуги, помощи, права, нормативни актове, работно време) - 9.3%;
- подаване на данъчна декларация онлайн - 9.2%.
При използването на предлаганите онлайн услуги от административни органи и публични институции жените са по-активни от мъжете - съответно 31.3 и 28.1%. Хората с висше образование се възползват по-често от услугите на електронното управление (59.8%), при едва 6.8% за лицата с основно и по-ниско образование.
ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ
През предходната 2022 г. 15.1% от предприятията са продавали стоки и услуги по интернет, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза на 6.3% от общия им оборот. Относителният дял на тези, които са осъществили уебпродажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 10.8%, а на използвалите електронни пазари за търговия със стоки и услуги по интернет като eBay, Booking.com, Amazon, Alibaba, eMAG, TimoCom, Glovo, Takeaway и др. - 6.2%. Електронни продажби чрез автоматизиран обмен на данни (съобщения от тип EDI) са извършили 1.7% от предприятията.
За петгодишен период най-голямо увеличение на относителния дял на предприятията, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, се наблюдава при големите фирми с 250 и повече заети лица (с 9.3 процентни пункта), следвани от средните предприятия с 50 - 249 заети лица - с 4.3 процентни пункта.
През 2023 г. 45.2% от лицата пазаруват онлайн за лични цели, като за петгодишен период относителният им дял се е увеличил повече от два пъти. Най-много са пазарувалите по интернет в Югозападния и Североизточния район - съответно 57.4 и 43.4%, а най-малко - в Северен централен район (37.3%). Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 47.2 и 43.1%. Най-активни при закупуването на стоки и услуги по интернет са лицата с висше образование (70.4%), както и хората във възрастовата група 25 - 34 години (65.6%).
Стоките и услугите, които най-често пазаруват потребителите по интернет, са:
- дрехи, обувки и аксесоари - 78.1%;
- услуги, свързани с настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори или от частни лица) - 35.9%;
- козметика, продукти за красота и здраве - 30.4%;
- доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг - 26.9%;
- спортни стоки (без спортно облекло) - 25.3%;
- транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолетен полет, таксиметров превоз) - 24.6%;
- билети за културни или други събития - 22.6%;
- лекарства, хранителни добавки, витамини - 17.1%.
От пазарувалите по интернет през последните три месеца, 95.5% купуват стоки и услуги от търговци от България, 27.4% от търговци от държави - членки на ЕС, а 12.9% пазаруват онлайн от други държави. От частни лица чрез уебсайт или приложение (напр. eBay, Facebook Marketplace) купуват стоки 21.3% от потребителите. 43.8% от пазарувалите онлайн правят между една и две покупки, а 35.9% купуват стоки и услуги от три до пет пъти.
ЦИФРОВИ УМЕНИЯ
През 2023 г. 35.5% от лицата имат основни или над основните цифрови умения. Най-висок е относителният дял при младите хора на възраст между 16 и 24 години (53.2%), а най-нисък във възрастовата група 65 - 74 години - 7.3%. Повече от половината живеещи в Югозападния район (51.5%) имат основни или над основните цифрови умения, докато в Южния централен район относителният им дял е 22.5%.
Лицата, които умеят да копират или преместват файлове, са 41.5%, 30.4% могат да работят със софтуер за обработка на текст, а 26.5% се справят със сваляне и инсталиране на софтуер или приложения.
32.2% от лицата посочват, че са срещали в новинарски сайтове в интернет или в социалните медии информация, която считат за невярна или съмнителна. От тях 36.6% проверяват нейната достоверност чрез:
- проверка на източниците или намиране на друга информация в интернет - 76.5%;
- обсъждане на информацията извън интернет с други лица или чрез използване на източници извън интернет - 44.2%;
- проследяване на коментарите или участие в обсъждане по интернет - 38.9%.
Почти една четвърт от лицата (23.8%) са срещали съобщения в интернет, които считат за унизителни или враждебни по отношение на групи от хора или отделни лица. Тези съобщения са били насочени основно към политически или социални възгледи (68.4%), сексуална ориентация (46.4%) или расов и етнически произход - 44.2%.
