ДОБРИ МИТРЕВ: БИЗНЕСЪТ Е ПАРТНЬОР, А НЕ ПОДЧИНЕН. АКО ПОЛИТИЦИТЕ ГО ОСЪЗНАЯТ, ЩЕ УСПЕЕМ

- Преди дни Българската стопанска камара (БСК) обяви нов индекс, който измерва т.нар. триъгълник на образцова икономическа политика. И се оказахме на последно място в ЕС. Какво означава това, г-н Митрев?

- Този индекс е инициатива на БСК, за да бъдем полезни не само на нашите членове. Той показва, че се налага да насочим вниманието на политиците към подобряване на резултатите на България, което ще доведе и до промяна за цялото общество.

Позовавали сме се изцяло на публични данни, ограничили сме се с това да сравняваме показатели, за да видим къде се намираме в рамките на ЕС 15 години след присъединяването ни. Икономическата ни политика трябва да си поставя цели. Смятам, че индексът ще бъде полезен инструмент за формиране на политиката, не само икономическата.

- Всички имахме усещането, че изоставаме в стимулиране на инвестициите, в структурните реформи и отговорни фискални политики. Как например да стимулираме инвестициите?

- Подходите са различни. Само с данъчна политика не става, трябва да подобрим цялостната бизнес среда. Това може да стане чрез рязко намаляване на административната и регулаторната тежест, чрез бързи писти за важни инвестиции и съдействие от администрацията те да се случат.

- Защо все се отлагат структурните реформи?

- Преди избори всички казват, че ще започнат реформи, които ще бъдат направени професионално. За съжаление, когато започне мандатът на спечелилите, първо се занимават с това да уредят партийни кадри в институциите, което забавя реформите. Отделно има вътрешна съпротива от средния персонал в администрацията. Появяват се други проблеми и така постепенно политиците се отказват от реформи, ако изобщо са имали искреното желание да ги започват.

А институционалната среда е един от важните инструменти за привличане на инвестиции. Решенията в повечето случаи се вземат от политици, пренебрегващи експертността. Ако експертите не са толкова зависими от политиците, нещата може да се случат.

Сега не се правят реформи, а се запушват дупки с изливане на пари. Това е голям порок и той не помага на никого, освен за краткия комфорт на политиците.

- Какво разбирате под отговорни фискални политики? Има ли безотговорни?

- България години наред се придържаше към нулев или нисък дефицит. Което означава да харчиш толкова, колкото произвеждаш и събираш под формата на данъци. Животът показва, че поемането на ангажименти в дългосрочен план без ясна икономическа и енергийна стратегия, без насочването на взетите назаем пари към политика на растеж, а към покриване на дефицити от социални разходи, не е най-доброто решение.

Дългът не е нещо лошо, но ако е насочен към инвестиции, които да привличат средства. Ако се влага в насърчаване на конкурентност, висока производителност, откриване на нови работни места, той ще бъде обслужван без проблем и ще произведе добавена стойност и растеж.

- За 19-а поредна година обявихте и резултатите от традиционното си проучване на бизнеса. Защо говорите за непрекъснат трансфер на инфлация и чрез доходите?

- Няма работодател, който да не иска образовани и работещи хора с високи доходи. Но това трябва да става на база ръст на компанията или държавата, на по-добра конкурентност.

Административното определяне на заплатите е огромна грешка с дългосрочни ефекти. Ако столицата може без проблем да поеме заплата от 933 лв., то за област Хасково например това е проблем. Изсмуква се човешки ресурс от периферията към столицата.

Средната заплата в тези области не е над 1400 лв. и с доплащанията към минималната тя се изравнява с нея. Опасенията са, че ще предизвикаме нова вълна от миграция на висококвалифицирани хора, липса на стимули да се образоват, да търсят по-висока квалификация.

Компаниите ще бъдат принудени да намаляват работно време или да съкращават хора. А нали имаме голяма национална цел - еврозоната, и за нея трябва да свием инфлацията. Анкетата ни показва обратното - над 50% от предприятията ще калкулират по-високата минимална заплата в цената на продукцията си. Получава се спирала и няма излизане от нея.

- Как да се разплете този казус? Да отвържем социалните плащания от минималната заплата ли?

- Минималната заплата е възнаграждение за положен труд, а социалните плащания имат съвсем друго предназначение. Не бива едното да бъде индикатор за другото. А за заплатата и нейния размер има едно- единствено решение и то се нарича социален диалог.

Имаме конвенция на Международната организация на труда, ратифицирана от България, има различни критерии, по които да се определи заплатата. Но трябва да седнат социалните партньори и да изберат тежестта на всеки от тях.

- Нали има национален тристранен съвет, там чий глас се чува по-силно - на синдикатите ли?

- Излиза, че е така, особено напоследък, когато размерите на минималната заплата бяха определяни все в ситуация на предсрочни избори. В дългосрочен план това няма да се отрази добре.

Процесите на рецесия в Европа се задълбочават и в някакъв момент ще стигнат до нас. Възможно е да има намаляване на персонала, тези хора ще отидат в сферата на социалното подпомагане, т.е. на издръжката на всичките данъкоплатци. Трябва да бъдем умерени и да мислим в перспектива.

Инфлацията бе висока и това оправдаваше рязкото вдигане на доходите. Инфлацията намалява, но минималната заплата расте. Животът предлага предизвикателства и те трябва да бъдат решавани.

- Такова предизвикателство ли е допълнителният данък от 5% за големите компании? Според финансовото министерство ще засегне 500 фирми у нас, това голям проблем ли е?

- Броят на компаниите е по-голям. Хубаво е все пак, че в парламента в последния момент се прие едно облекчение - за инвестициите в материални активи. Всички държави от ЕС, които се присъединиха към тази инициатива за глобален данък, приеха такива.

- Какво очаква бизнесът от регулаторите? Питам ви, защото предстои подмяната на персоналните им състави, повечето от които са с отдавна изтекли мандати.

- Ще бъдат подменяни хората, не виждам да се предвижда нещо различно в политиката им. Очакванията са те да пресичат практики, които са неприемливи, и да съдействат нещата да се случват по-бързо и по-добре за икономиката ни. Не знам какви промени ще направят като състав политиците.

За бизнеса е важно цялата регулаторна тежест да бъде намалена. Ние сме идентифицирали над 900 регулаторни режима, което е колосално число. Проблемът не е толкова за големите компании, които все пак имат финансов и кадрови ресурс да следят промените и да отговарят на тях, а за малките и средните. Представете си какъв бич е за тях да срещат затруднения да осъществяват основната си дейност. Има правило - ако се въвежда нова регулация, да се отменя друга, стара или неефективна. То обаче отдавна не се спазва.

- Вие имате ли отговор на въпроса защо въпреки ниските данъци, евтиния труд и прекрасната природа не сме Швейцария на Балканите?

- По отношение на ниските данъци - те са ниски като ставки, но имат широка основа. В други държави, в които ставката е по-висока, има редица данъчни облекчения и така ефективната, въпреки привидно високите данъци, е по-ниска или поне е равна на тази в България.

Като добавим несигурната среда, административния натиск, невисоката степен на образованост, лошата или липсващата демографска политика, честите политически смени, предпочитанията на инвеститорите са ясни - отиват другаде, а не при нас. Ние имаме и много квазиданъци - например такса смет, която няма нищо общо с реалното количество генериран отпадък, а се определя на база данъчната оценка на имотите или стойността на активите. За съжаление, не сме данъчен рай, за какъвто се мислим. Да добавим и това, че в последните години политиците разделят обществото и това разделение вече се превръща в пречка пред икономиката ни. Не е проблем бизнесът, проблем е политическата класа.

- Какви са прогнозите на бизнеса за идващата година?

- Продължават негативните настроения. Само 2% от работодателите очакват подобряване на условията за бизнес. Хубавото е, че тези, които очакват влошаване, също намаляват. Притеснява ги инфлацията, цената на труда, на бизнес кредитите, евентуална рецесия при партньорите им.

Но България има две цели, поставени са като национални - еврозоната и Шенген. Ако се придвижим към тях, ако следващата година изпълним критериите за еврозоната и сме в Шенген не само по въздух, а и по суша и вода, това ще бъде огромен стимул за икономиката и индустрията. Ще имаме нова перспектива, ако политиците погледнат по-далеч от носа си, ако погледнат индекса на БСК и начертаят стратегия как да се придвижим напред.

България се е справяла въпреки кризите, предизвикани от пандемията, война наблизо, рецесията. Бизнесът ни е доказал, че е приспособим. Не просто оцелява, а показва, че може да расте. Ако в дългосрочен план държавата припознае активните хора, които създават добавената стойност, пълнят осигурителните фондове и бюджета, като партньор, а не като противник или подчинен, съм сигурен, че ще успеем.

***

CV

• Юрист с дълъг административен опит
• Два мандата председател на Общинския съвет на Перник
• През 2012 г. става член на екипа на БСК
• На 5 декември 2018 г. е избран за член на УС на БСК
• На 1 септември 2021 г. става председател на УС на БСК, а на 1 ноември 2023 г. е преизбран
• През 2022 г. е ротационен председател на Асоциацията на българските работодатели, зам.-председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество и зам.-председател на Икономическия и социален съвет