Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) обяви основните си приоритети за 2024 година. Това стана на официална пресконференция на 17 януари 2024 г., в която участие взеха ръководителите на четирите национално представителни работодателски организации, членове на АОБР: Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Добри Митрев – председател на УС на Българската стопанска камара (БСК), Цветан Симеонов – председател на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Кирил Домусчиев – председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и ротационен председател на АОБР за 2024 г.
През 2024 година АОБР ще работи по 31 мерки в пет ключови за българската икономика области, сред които бизнес среда и икономика, енергетика и зелен преход, образование и пазар на труда, социална политика.
Във встъпителното слово при откриване на пресконференцията председателят на КРИБ и ротационен председател на АОБР Кирил Домусчиев посочи, че предприятията-членове на АОБР произвеждат 86% от брутната добавена стойност на страната и в тях работят 82% от всички заети. „И не само това - мога уверено да заявя, че ние сме реален фактор в социалния диалог и че отстояваме интересите на българския бизнес, който е сред най-големите данъкоплатци в държавата“.
Формулираните приоритетите за 2024 г. имат за цел да насочат вниманието на институциите върху реализиране на политики от ключово значение на българския бизнес. „Формулирани в три думи, националните приоритети на АОБР са: Пълноправно членство в Шенген ‘24, Еврозоната ‘25 и ОИСР ’26“, посочи Кирил Домусчиев, който представи националните приоритети на АОБР. „За Шенген, най-актуалната тема в момента, смятаме, че това е успешна първа крачка, която приветстваме. Този успех, който беше постигнат с приемането на България в Шенген по въздух и вода, трябва на всяка цена да бъде последван час по-скоро и от отварянето на сухопътните граници, което е най-сериозният проблем пред българския бизнес. Знаем, че рискове има и че процесът се влияе от изборите в Австрия, затова очакваме и настояваме през тази година да се направи всичко възможно, за да се финализира процесът с влизането на България в сухопътния Шенген. За Еврозоната сега е важно да подчертаем, че наличието на редовно правителство ни дава надежда, че тази стратегическа цел за бизнеса има шанс и трябва да бъде постигната през 2025-та година. Това, обаче, зависи от политиките, които се провеждат – фискална, гъвкав и развит пазар на труда, трансформация на икономиката към производства с по-висока добавена стойност, дигитализация и дигитална трансформация, по-високи образователни стандарти и т.н. За ОИСР искам да припомня, че тъкмо ние, работодателските организации, обединени в АОБР, преди повече от шест години издигнахме като обединяваща национална цел членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и оттогава този приоритет е наизменно важен за нас. Инициативата за приемане на България в ОИСР е на АОБР и датира от м. март 2017 г., а от 1 януари 2018 г. АОБР е член-наблюдател на Бизнес съвета към ОИСР. Ние успяхме тази цел да я включим в дневния ред на правителствата, на обществото, и продължаваме много усилено да работим в тази насока. Ето защо ние ще продължим да настояваме пред правителството и всички държавни институции да работят много усилено, за да се реализира членството на страната ни в ОИСР до края на 2026-та година“, посочи председателят на КРИБ.
Председателят на БТПП Цветан Симеонов представи приоритетите на АОБР по отношение на бизнес среда и развитието на икономиката. „Значимите успехи, които БТПП постигна в качеството и́ на ротационен председател на АОБР за 2023 г. бяха свързани с цените на тока, издействането на компенсации за небитовите потребители, цените на природния газ и т.н. Частичен успех постигнахме във връзка с натоварването на българските работодатели с първите три дни от болничните за техните служители, като успяхме да облекчим бизнеса с един ден от тях. Приоритетите на АОБР не се променят значително през тази година, защото доста от предложенията ни не бяха чути. На първо място остава нуждата от намаляване на административната тежест, която за всички е голяма, но за малките и средните предприятия представлява по-голям проблем. Желаем запазване на настоящия данъчен модел, защото той работи добре за посрещането разходите на българските предприятия и също така за привличане на чуждестранни инвеститори. Все още се отлага модела на "замърсителя плаща" при определяне на таксите за битовите отпадъци. Електронното управление очевидно остава да не е приоритет за властта за поредна година“, допълни председателят на БТПП Цветан Симеонов.
Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев представи приоритетите на АОБР в сферата на енергетиката и зеления преход. „Продължаването и успешното завършване на процеса по либерализация ще доведе до равнопоставеност на пазарните участници, ще елиминира кръстосаното субсидиране между отделните пазарни сегменти и ще позволи развитието на различни продукти и профили на доставка. Крайно време е да се спре провеждането на социална политика през енергетиката, а енергийно бедните да бъдат защитени по подходящ начин чрез социалната система на страната“, посочи председателят на КРИБ. Други приоритети на АОБР в енергийния сектор са: възобновяване на компенсаторния механизъм за високите цени на ел. енергията; приемане на механизъм и процедури за подписване на дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия; формиране на национален пазар на емисии на парникови газове, за търговия на спестените емисии и директно закупуване от българската индустрия; активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка с оглед постигане на структуриран и балансиран подход при формиране на националните политики по т.нар. зелен преход във всичките му елементи. Довършване на работата по изработване на национална Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., на актуализацията на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. с хоризонт до 2050 г., както и изготвянето на ежегодните планове за развитие на преносната и разпределителните електрически мрежи, газопреносната инфраструктура с отчитане на националните приоритети и гарантирането на енергийните доставки при минимални цени са също сред приоритетите на АОБР в енергетиката.
„Ясно е на всички, че без образование няма как да сме конкурентоспособни, да въвеждаме нови технологии, да увеличаваме добавената стойност. За нас този въпрос е архиважен“, каза Добри Митрев, председател на УС на БСК, който представи приоритетите на АОБР в сферата на образованието и пазара на труда. Ето какво още каза Добри Митрев:
Без образована нация няма как да бъдем просперираща държава. На първо място, важно е ориентирането на образованието към нуждите на пазара на труда. Сегашното образование в изключително ниска степен отговаря на изискванията на пазара на труда. Изключително важно е да се синхронизират между МОН и МТСП политиките за обучение на възрастни. Време е да погледнем към това, което Европа вижда като подход за обучение на хора в неучебна възраст.
На следващо място, нужно е сериозно облекчаване на процедурите за внос на работна ръка от трети страни. Нашите талантливи и образовани деца търсят своето щастие в по-развитите държави. Децата от Западна Европа пък прескачат океана, за да търсят реализация. Този ресурс, на фона и на лошата демография, трябва да бъдем готови да го заместим и възможността е в т.нар. трети страни. За съжаление, обаче, бюрокрацията е изключително сериозна спънка в желанието на работодателите да осигурят работна ръка. Има предприятия, които намаляват обемите си на производство, не приемат поръчки, защото липсват хора, които са приемат тези поръчки. Има интерес към страната ни, но ако не облекчим процедурите, не намалим сроковете и не поевтиним този процес, ще изостанем изключително много. Миналата година Румъния и Гърция обявиха свои програми за активно привличане на хора от трети страни. При нас това забавяне и неглижиране на този изключително важен въпрос може да се отрази сериозно на нашата конкурентоспособност.
Задължително за нас е и създаването на програма за приобщаване на трайно безработните към учебните и трудовите процеси. Хубаво е, че и по Конституция сме социална държава, която трябва да се грижи за хората, изправени пред нужда. Никой не оспорва това, но има хора, които са здрави и прави, и ние трябва да намерим механизмите тези лица да допринасят за обществото.
Не на последно място, ние ще насърчим усилията за създаване на достъпни услуги за отглеждане на деца. Недопустимо е, поради липсата на ясли и детски градини, хора в трудоспособна възраст да са в домовете си (говоря най-вече за майките), защото няма къде да дадат детето си да бъде отглеждано и възпитавано. Това са сериозни пречки и ние сме ангажирани с тази тема, макар на пръв поглед да не изглежда тясно свързана с работодателските проблеми.
Искам много ясно да кажа, че частичното ни приемане в Шенген е пробив. Все пак трябва да си даваме сметка в каква обстановка беше прието това решение – обстановка на засилен мигрантски натиск в цяла Европа, особено в Австрия, обстановка, в която предстоят избори за Европейски парламент и парламентарни избори в Австрия. Това, че имаме частичен успех, имаме пълното основание много по-активно да настояваме за пълноправно членство до края на тази година. Колкото до призивите за бойкот и санкции, трябва да разграничим политиката от икономиката. Ако този пробив беше осъществен, бъдете сигурни, че той се случи в голяма степен и благодарение на това, че австрийките компании лобираха активно за приемане на България в Шенген. Имаше държавно посещение в Австрия само преди няколко месеца и една от най-важните срещи беше в Стопанската камара на Австрия, където австрийският бизнес даде силна подкрепа. Ние кого ще накажем всъщност? Нашите съмишленици ли? Тази битка трябва да се води на терена на политиката и на дипломацията. Ние с нашите възможности чрез членствата си в европейските бизнес организации ще настояваме на най-високо ниво подходът да бъде променен. Предстои замяна на Дъблинското споразумение с Пакта за миграция тази пролет и това може би ще е нашата възможност да получим пълноправно членство.
По отношение на възможностите за влияние, освен политическата дипломация има и бизнес дипломация. Ние работим много активно в тази посока. Хубаво е МВнР да се обърне по-активно към посолствата и консулствата в чужбина, които да икономизират процесите и да бъдат много по-активни. По отношение на прогнозите за спекула и ръст на цените на стоките при прием в еврозоната, България много отдавна е в паричен съвет и ние в нашите джобове и сега имаме реално евро, тъй като имаме фиксиран курс на лева към еврото. Така че нямаме очаквания за ръст на цените при влизане в еврозоната. Ако има някакво минимално повишение, то ще бъде единствено в бързооборотните стоки. Нека погледнем всички страни, които наскоро влязоха в еврозоната – ще видим, че еврото се отразява изключително положително на икономиките и благосъстоянието на гражданите на тези държави. 2,9% е средната инфлация в еврозоната, а в България е 4,7% по данни на НСИ.
Приоритетите на АОБР в сферата на социалната политика представи председателят на АИКБ Васил Велев. "Приоритетите в социалната сфера на АОБР са четири. Първият е финализиране на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм при определянето на МРЗ за страната. От четирите най-големи икономики в света никъде, освен в България и ЕС, не се стремят минималната заплата да бъде половината от средната – нито в Китай, нито в САЩ, нито в Индия. И точно тези три се развиват много по-динамично от ЕС и България. Вторият приоритет е укрепване и развитие на капиталовите стълбове в пенсионния модел и връзката между осигурителния принос и пенсията. Крайно време е да се спрат практиките за извличане на краткосрочни дивиденти и да се руши пенсионния модел, вместо да се развива и да се целят дългосрочните ефекти. Третият е подобряване на адекватността на подкрепата, предоставяна по линия на системата за социално подпомагане, която да се обвърже с участие в програми за базова грамотност, образование, обучение, полагане на труд и др. И последният, но не по важност, приоритет е здравна реформа с акцент върху превенцията и скрининга. Средното съотношение в Европа на болничната помощ към доболничната помощ и скрининга е 1:1, у нас това съотношение е 3:1. АОБР настоява да се въведат стандарти по подобие на европейските, които да се спазват", допълни председателят на УС на АИКБ Васил Велев.
Председателите на национално представителните работодателски организации, обединени в АОБР, получиха от генералния директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев медал "125 години БТА".
***
АОБР е създадена през 1995 г. като обединение на национално представителните работодателски организации, с цел единно представителство на българските работодатели пред националните и международните институции.
Съгласно устава на АОБР, Асоциацията се председателства на ротационен принцип – през 2024 г. ротационен председател на АОБР е КРИБ.
