„Технологиите буквално създават нови професии, заличават други, променят характера на работата и същността на професиите такива, каквито ги познаваме. Бъдещето става все по-непредсказуемо и се създава все по-нарастваща среда на несигурност и тревожност у работещите“.
Това каза Светлана Дончева – директор на Центъра за управление на проекти в Българската стопанска камара (БСК), пред участниците в конференция „Време е за Update“.
Форумът се проведе днес, 28 март 2024 г., във Варна и беше организиран от Министерството на труда и социалната политика чрез Програма „Развитие на човешките ресурси“, в партньорство с Областна администрация – Варна, и Икономически университет – Варна. Събитието е част от Календара на Европейската година на уменията.
Целта на форума е да стимулира тясното сътрудничество между образователната система и бизнеса с цел подготовка на кадри за бъдещия пазар на труда. По време на форума бяха популяризирани уменията, които ще бъдат най-търсени от бизнеса в ерата на дигиталната трансформация, както и възможностите за включване в образование и обучение, които да дадат конкурентни предимства на хората в трудоспособна възраст.
Светлана Дончева беше сред панелистите на тема „Бизнес и дигитализация – какво търсят работодателите“. В експозето си тя припомни, че в периода 2009 – 2015 г. БСК разработи MyCompetence – първата в България национална система, в рамките на която бяха разработени компетентностните стандарти на над 500 длъжности в 25 икономически сектора на българската икономика. „За първи път бе използван системен подход, който позволи на секторно ниво да се опишат уменията, които работодателите търсят за определени позиции в дадения сектор. Още тогава се усещаше, че динамиката в технологичното развитие се отразява необратимо и на професиите. Ставаше все по-ясно, че уменията, които са придобити в училище, в университета, на работното място, не са достатъчни, за да отговорят на новите изисквания, които пазарът налага. Оттогава изминаха почти 10 год., в които постепенно темата за уменията, които се търсят от работодателите, се превърна в център на всички европейски и национални дискусии, посветени на променящия се пазар на труда. Влагат се огромни усилия да се идентифицират новите умения, да се прогнозират уменията на бъдещето. Технологиите буквално създават нови професии, ще заличават други, като цяло променят характера на работата и същността на професиите такива, каквито ги познаваме. Бъдещето става все по-непредсказуемо и се създава все по-нарастваща среда на несигурност и тревожност у работещите“, посочи Светлана Дончева. Тя подчерта, че за младите хора ситуацията е още по трудна и те с основание се питат как ще успеят да се интегрират на пазара на труда, дали образованието им дава необходимите знания и умения, за да стъпят уверено по пътя на професионалното си развитие.
Ето какво още каза Светлана Дончева:
Все по-ясно става, че основна характеристика на пазара на труда ще става постоянната му промяна, а ученето през целия живот – основен принцип за адаптиране и професионално развитие. И точно тук е ролята на мета уменията, като ключ към едно по-скоро успешно бъдеще. Мнозина считат, че това са единствените сигурни умения на бъдещето, защото това са уменията, които подобряват способността на човек да се развива чрез учене и бързо прилагане на новото знание. Чрез мета уменията можем да развиваме, усвояваме и прилагаме други умения. А това, което можем да кажем със сигурност е, че ученето става постоянна част от трудовия процес. За съжаление, това са умения, които често са подценявани както от работещите, така и от работодателите. Много често мета уменията се приравняват до т.нар. меки умения, за които всеки един от нас пише по някоя и друга дума за тях в края на CV-то си.
Общата представа за меките и мета умения е, че те са нещо, което съпровожда основните, най-важните технически професионални умения и са по-скоро с пожелателен характер. Трудно ще ги откриете и в учебните програмите. Счита се, че поради това, че те се асоциират с човешкото поведение и отразяват психологически състояния и нагласи, те са нещо, което или имаш, или нямаш.
За щастие, това не е вярно. Това са умения, които могат да се изграждат и развиват също толкова успешно, колкото и всяко друго умение. Също така е вярно, че в предстоящото време на революционни промени в бизнеса те ще бъдат едни от най-търсените. Защото ще способстват за по-бързо адаптиране, по-бързо усвояване на нови умения и професионално развитие.
Тук е мястото да цитирам една прогноза на футуриста Алвин Тофлър, който през 1970 г. предсказва: „Неграмотните на 21 век няма да са тези, които не могат на четат и пишат, а тези, които не могат да учат, да се отучават и да учат отново“.
Кои са най-търсените мета умения?
На първо място, това е умението да се познаваме добре. Да се познаваме означава да имаме много ясна картина на нашите моментни способности и умения, но и на нашите дефицити и ограничения. Способността да се самонаблюдаваме, да сме самокритични е ключова за овладяване на това умение. Емпатията също е ключово умение в пътя към себепознанието. В случая под емпатия имаме предвид способността да приемаме с благодарност и с уважение негативната обратна връзка, която получаваме от другите, а това е трудно. Трудно е да приемеш критиката като нещо различно от обида, агресия, уязвяване, враждебност. Но именно способността да я приемаш хладнокръвно, да я отделяш от личните чувства и да извлечеш изводите за себе си, ще те доближи до по-доброто себепознаване. Класически пример за липса на умение да преценяваш ситуацията трезво е популярният коментар на шефа на Майкрософт Стив Балмър от времето, когато Стив Джобс представя първия айфон. Смеейки се, той казва, че това е най-скъпият телефон на света, който дори няма клавиатура, което го прави напълно неподходящ за бизнеса. Реплика, която изпарява приходи за милиарди за Майкрософт. Пример е за това, че когато нямаш ясен поглед върху ситуацията, не успяваш да се адаптираш към промяната. Същото предизвикателство ще стои не само пред компаниите, но и пред нас – работещите, по пътя ни напред.
Разбира се, смисълът от себепознанието е в това да си дадем ясна представа къде сме, но и къде искаме да стигнем. И тук идва ред на второто много важно мета умение – поставянето и постигането на конкретни цели в професионалното си развитие. Това ще ни позволи да сме наясно и с промяната, която трябва да инициираме с цел адаптиране към новата ситуация.
За да постигаме по-бързо промяната, е необходимо да сме гъвкави, креативни и устойчиви. Гъвкавостта ще ни осигури лекота да се отказваме от вече ненужни умения и готовността да ги заменим с нови. Калкулаторът е удобен метод да правим прости сметки, но ако го хвърлим в боклука и се концентрираме върху уменията си за работа с Ексел, ще работим по-бързо и по-резултатно. Да си креативен, не означава само да предлагаш нови и уникални идеи, а означава да си способен да измисляш решения на стари и нови проблеми. В основата на това умение е всъщност аналитичното мислене – да си в състояние да анализираш различните аспекти на проблема и така да генерираш идеи, да идентифицираш препятствия, да предприемаш действия. Да си креативен означава и да проявяваш смелост да правиш неща, които никой друг не е правил. Смелостта, разбира се върви с вярата, че си на прав път. И тук идва следващото умение – устойчивостта. Устойчивостта като постоянство и издръжливост – качества, които ще ни помогнат в трудните ситуации, в случаите, когато сме се провалили. За мен това е най-важното умение.
В заключение ще кажа, че всичко това предполага кардинална промяна на мисловната нагласа. Всички трябва да преминем през тази промяна и да посрещнем едно по-различно бъдеще, в което ще трябва да бъде по-отговорни към себе си, към решенията, които взимаме, и да сме наясно, че отказът от промяна, оставането в зоната на комфорт ще доведе до неминуемо маргинализиране на трудовия пазар, до заемане на нископлатени позиции, до бедност. И това ще е нашият осъзнат избор. Обратното ще ни гарантира плуване на гребена на вълната.
