Индустриалният метал влиза в списъците на стратегическите суровини и потреблението може би ще се увеличи до два пъти, посочи изпълнителният директор на БАМИ
Енергийният преход е най-силният фактор зад увеличеното търсене на мед, като той се случва по целия свят, а не само в рамките на Зелената сделка на Европа. Макар прогнозите за потреблението на мед да търпят ревизии, ще има поне 40%-50% увеличение. Тази прогноза в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria направи Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия.
Според нея цената ще се увеличи в световен мащаб, а очакванията са да има ръст, макар и с неголеми темпове, при производството на мед. Тя посочи, че макар че "Европа намали добива, има ръст в Азия и Америките“.
„Ефектите ще се усетят върху цялата цветна металургия и България трябва да се възползва, за да развие сектора си, но липсват политики за това на държавно ниво“, смята Политими Паунова. И напомни, че като силно енергоинтензивен сектор, бизнесът се нуждае най-вече от достъпни и постоянни цени на електроенергия, стабилни екологични регулации и правила за кръговата икономика.
Тя настоява държавата трябва да осигури нормални бизнес условия и да прилага европейското законодателство. „България има собствен добив на мед и други метали, които ще участват силно в зеления преход, но той отговаря за около 30% от преработвателните мощности“, уточни Паунова.
Изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия съобщи, че поскъпването на медта до над 10 хиляди долара на тон през последните месеци се вписва в характерната волатилност на суровините. "Ако няма допълнителен ръст от 10%-20%, това не би било нещо извънредно. През почти цялата 2023 г. цената варираше между 8 и 9 хиляди долара на тон, а може да остане на повишени средни нива до 2028 г. заради зелените политики по света“, смята Паунова.
По думите ѝ, подобрените икономически перспективи за отделни региони като еврозоната оказват положително влияние върху цените на медта, тъй като като базов метал тя участва в почти всички сектори, които биха претърпели ръст. „При електромобилите тя има много по-голямо значение, отколкото при традиционните автомобили, а това важи особено силно за ВЕИ сектора“, даде пример Паунова и отбеляза, че декарбонизацията ще окаже много голямо влияние върху потреблението на метали и медта е в основата.
„Тя влиза в списъците на критичните и стратегическите суровини и се очаква потреблението да се увеличи може би дори до два пъти“, предположи изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия.
Какви са възможностите на България да осигурява цветни метали при повишеното им търсене на пазарите? Каква е политиката на ЕС да се повиши цената на индустриалната мед и могат ли да останат високите ѝ цени до 2028 г.?
Целия коментар може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
