Павел Димов е член на УС на Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост и управляващ партньор на МОС Роботикс. Той е експерт по процесите по дигитализация и автоматизация. Модернизирането на мебелния бранш е и сред основните приоритети на БКДМП. От миналата година Камарата стартира медийна кампания „Мебелите на България: традиции и иновации“ с цел популяризиране на успехите на сектора в посока качество и модернизация.
Интервюто е за сп. Индустриални продукти и приложения на издателство Ел Медиа.
Как изглежда една модерна мебелна фабрика в България през 2024?
Предприятията в бранша са дигитализирани и автоматизирани. Последните три години ясно дистанцираха производителите на високо технологично ниво от останалите. Наблюдаваме изключително висока ефективност от производители в Германия, Полша и съседни на тях държави именно поради високото ниво на дигитализация и автоматизация, което им позволява изключително конкурентно предимство дори пред източна Европа. Работната заплата отдавна не е водещ фактор в ценообразуването, а цените на материалите, обкова, технологиите, оборудването и софтуерните продукти са еднакви в цяла Европа, а дори на места в западна Европа по-ниски заради реализираните обороти.
Модерните мебелни фабрики в България и по света залагат все повече на дигитализация, която да им позволи автоматизирането на процесите по обработка на поръчки, генериране на данни за производството, прозрачно планиране и обратна връзка от производството в реално време. По този начин малък екип в офиса може да обработва огромно количество поръчки автоматизирано, следейки за работоспособността на системите. Чертането на всеки един детайл в AutoCAD и др. софтуерни продукти е вече минало.
От друга страна благодарение на високото ниво на дигитализация се реализират множество проекти по автоматизация и оптимизация на различни производствени процеси. Разполагайки с данните можете да автоматизирате всичко, въпрос на необходимост, средства и време е.
Какви са темповете на автоматизация и роботизация в бранша?
Темповете в България и извън България са коренно различни. Тъй като нашата организация оперира във всички континенти и в над 100 държави по света, имаме глобален поглед. Мога да кажа, че западна Европа и по-специално Германия автоматизира и роботизира процесите от повече от две десетилетия. Основната причина е липса на работна ръка и/или твърде висок разход за фонд работна ръка, а от друга страна достигайки определен обем на произвежданата продукция, предприятията са принудени да автоматизират, тъй като е невъзможно всичко да се обработва по друг начин.
Пример за това е Nobilia, Германия, която произвежда по над 4 000 индивидуални кухни всеки ден. Без изключително високо ниво на автоматизация и роботизация, това би било невъзможно. Предприятията в България са изправени пред основния проблем с обемите на продукцията. Нашият пазар е значително по-малък и липсата търсене, сравнено със западна Европа, не ни позволява генерирането на достатъчно средства за инвестиции в автоматизация.
Вече имаме добри примери и в България, но темповете на инвестиции са значително по-бавни и обикновено основната причина е невъзможността за произвеждане поради липса на работна ръка.
Какви са стъпките за осигуряване на дигитална компетентност на заетите кадри?
Въпросът е изключително сложен, тъй като няма лесно и бързо решение.
Моето лично мнение е, че единственият начин са специализирани обучения, семинари и курсове, провеждани от производителите на съответните оборудване, софтуер и роботизация. Това е най-бързият вариант за достигане до актуална синтезирана информация.
Разбира се много по-скъпо е отколкото университети и гимназии, но специализираните обучения са много по-ефективни и за много по-кратко време служителите на определена фирма могат да развият своята дигитална компетентност и да започнат да участват в процесите по дигитализация на производството.
Пълният текст може да видите тук.
