Д. МИТРЕВ: РАБОТОДАТЕЛИТЕ НЕ ИЗКЛЮЧВАТ НА НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО ДА СЕ НАЛОЖИ ДА АКТУАЛИЗИРА БЮДЖЕТА

Българският бизнес очаква да има редовен кабинет с политическата подкрепа на парламентарните партии, в това число и на партии от бъдещата опозиция, защото имаме национални цели, които са в интерес на цялото българско общество. Това каза в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев, потърсен за коментар във връзка с поканата на ГЕРБ-СДС за срещи до партиите, влизащи в 50-ото Народно събрание, на които да бъдат обсъдени теми от дневния ред на обществото и възможността за подкрепа на правителство, което да сподели отговорността за управлението на България.

Митрев посочи, че дори и експертен бъдещият кабинет трябва да има парламентарната подкрепа на партиите в Народното събрание, за да има тази политическа стабилност, която българите очакват. Какви ще бъдат лицата? Дали те ще бъдат експерти или лица, излъчени от самите политически партии, според нас това не е толкова важно. Важно е да се начертае план и да се следват политики, и да се решават проблемите както на бизнеса, така и на хората, коментира Митрев.

Той изтъкна, че за деловите среди на България е важно политиците, независимо дали са в опозиция, или са в управлението, да се обединят по няколко важни цели, които да бъдат следвани – членството в еврозоната, присъединяването към Шенген по суша и работа за това през следващите две години страната да бъде приета в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. По думите на Митрев тези цели са големите стимули за икономиката и индустрията на България, чието постигане ще доведе до повишаване на благосъстоянието на българските граждани – по-високи доходи, по-голяма сигурност. Освен целите, които са в международен план, бизнесът разчита да се разрешат и редица проблеми, за които години наред не се е намирало решение – намаляване на административната и регулаторната тежест, енергийният пазар, липсата на връзка между потребностите на бизнеса и кадрите, които се подготвят от образователната ни система, сериозните проблеми в здравеопазването. Друг проблем е свързан с "бълването" на нормативни актове, което освен че затруднява икономическите оператори, не помага за конкурентоспособността на българските предприятия, коментира Митрев. Всъщност тези проблеми са се натрупали в годините назад и нито един от предходните парламенти не им намери решение или поне да положи началото на пътя за решаването им, допълни председателят на БСК.

Законодателната инициатива

Председателят на БСК посочи сред важните нормативни актове, които бизнесът очаква да бъдат разгледани от новия парламент, промените в Кодекса на труда. Той напомни, че преди две години Народното събрание въведе изисквания минималната заплата да е 50 процента от средната. Този текст е в много ясно противоречие с директивата за адекватните минимални работни заплати, която България трябва да транспонира в законодателство си до средата на ноември, отбеляза Митрев. По тази причина от бизнеса настояват в кратки срокове да се свика заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество и да се приведе националното ни законодателство в съответствие с тази директива, като се създаде ясна формула, с ясни критерии за начина на определянето на минималната работна заплата.

Актуализация на бюджета?

От бизнеса не изключват новият парламент да разгледа евентуална актуализация на бюджета. Като виждаме изпълнението на бюджета за първото тримесечие, откриваме обезпокоителни неща, скоро ще приключи второто тримесечие и дано тази тенденция не се запази, коментира Митрев, визирайки това, че постъпленията в хазната са по-малко от планираните приходи. Това означава по-голям дефицит, което е в пряко противоречие с желанието ни за членство в еврозоната, отбеляза Митрев. Той напомни, че страната все още не отговаря на критерия за инфлация. Ако към това добавим и по-висок от планирания дефицит, ние ще забравим за много години напред членството в еврозоната, изтъкна председателят на БСК.

Бизнесът иска да види в бъдещия бюджет нисък, дори нулев дефицит, нисък размер на дълга и ниска инфлация. Деловите среди на България настояват за запазване на данъчния модел.

Кадровият проблем

Последните нормативни изменения, облекчаващи вноса на кадри от трети страни, по думите на Митрев, са работеща мярка за преодоляване на дефицита на работна ръка в страната. Това е стъпка в правилната посока, но трябва да се работи за промяната на още повече неща, коментира председателят на БСК. Той напомни, че в Министерството на електронното управление беше създаде работна група, която се занимава с дигитализацията на всички процедури, свързани с наемането на работна ръка, и със създаването на обща платформа, както и с организиране на изследване на капацитета на външните ни представителства с оглед на интереса на бизнеса при вноса на работници. В този смисъл бизнесът очаква работата на междуведомствената група да продължи и при новото правителство. Скъсяване на сроковете за насрочване и провеждане на интервю за получаване на виза е нещо изключително важно, коментира Митрев и допълни, че освен външно има и вътрешно сериозно забавяне по одобрението на документи, свързани с получаването на разрешително за работа от чужденци. Ако няма хора, които да работят, каквито и цели да си поставяме, те няма да бъдат изпълними, отбеляза Митрев. По думите му работещ механизъм и е подписването на двустранни междудържавни споразумения в областта на трудовата миграция, защото тогава съответната страна изпращач на работници се ангажира в този процес.

Бизнесът и рецесията

Бизнесът настоява за изготвянето не само на енергийна стратегия на България, но и на индустриална, като част от амбициозната цел за увеличаване на конкурентоспособността на икономиката ни. Заради рецесията в някои европейски държави според деловите среди е добре отново да се помисли за възраждането на мярката от периода на пандемията "60 на 40". Разбира се, това трябва да стане при ясно заложени критерии и показатели, доказващи, че поради външни причини – рецесия и други, определено предприятие е загубило част от пазара си и външните поръчки. Целта е запазване на работните места, докато временните външни затруднения за предприятията отшумят, коментира Митрев. Той уточни, че става дума за кратковременно подпомагане – не повече от 6 месеца.