Изх. № 01-0015-K/29.07.2024
ДО
Г-ЖА РАЯ НАЗАРЯН,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ИНОВАЦИИ
КОПИЕ:
Г-Н ДЕЛЯН ДОБРЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА
Г-Н АНДРЕЙ ЦЕКОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
ОТНОСНО: Обществена консултация по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове и на основание чл. 73, ал. 2 от ПОДНС, във връзка с предстоящото обсъждане на внесения в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове, Сигнатура 50-454-01-22
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Софийска стопанска камара изразява принципната си подкрепа за законодателни предложения, които водят до насърчаване на устойчивата и конкурентноспособна икономика на Република България, създаване на нови работни места и рационалното използване на наличните природни и др. ресурси.
Въпреки това, макар да изразяваме съгласие с част от информацията, предоставена в мотивите към законодателното предложение, считаме, че изводите, направени от вносителите на законопроекта, са недопустимо рестриктивни и водят до необосновано тясно и едностранчиво тълкуване на влиянието на мощности за производство на възобновяема енергия с цел продажба върху рационалното използване на териториите на индустриалните паркове.
Общ коментар
Индустриалните паркове (ИП) са ключов инструмент на регионалната политика за повишаване на икономическата жизнеспособност и социалното равенство между различните региони в страната, както чрез насърчаване на нови инвестиции, така и като източник на блага за населението в качеството му на ползвател на стоките/услугите, реализирани от установените на територията на парковете икономически оператори. Успешното им функциониране може да повиши ефективността на използването на земята и чрез привличане на инвестиции да създаде висока добавена стойност в цялата страна.
От друга страна, създаването на индустриални паркове е комплексен и ресурсоемък процес, който включва както планиране на дългосрочна инвестиционна политика на собственика/оператора, така и изграждането на техническата и др. инфраструктура, която да насърчи потенциални инвеститори да се установят на негова територия.
В случай, че за реализирането на такъв проект не се използват средства, предоставени като безвъзмездна помощ от фондовете на ЕС или целенасочено национално финансиране, то за икономическите оператори стои ключовия въпрос за икономическата ефективност и обоснованост на инвестицията, в т.ч. но не само - подобна промяна ще отхвърли възможността на индустриалните паркове да усвояват терени с голяма денивелация, неподходящи за реализиране на проекти за производствени, складови и логистични дейности.
Поради тази причина, поставянето на ограничения относно видовете икономически дейности, които могат да се развиват в даден индустриален парк извън вече наличните в чл. 4 на Закона, допълнително затрудняват финансовото планиране, като също намаляват привлекателността на индустриалните паркове за бъдещи инвеститори.
Обръщаме внимание, че по Националния план за възстановяване и устойчивост в края на миналата година бяха представени 23 предложения от индустриални паркове по „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“)“, като общо 11 от тези предложения бяха одобрени и предстои да бъдат финансирани.
Нито към дата на обявяване на посочената процедура, нито към дата на публикуване на оценката по нея е налице ограничение за изграждане на мощности за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с цел продажба.
Следователно е потенциално възможно планираната или вече реализирана инфраструктура да предвижда изграждане на такива мощности, а потенциалните приходи от тях да допринасят за икономическата устойчивост на инвестицията. Така, установяване на забрана за изграждане на мощности с цел продажба на възобновяема енергия, едностранно изменя съществуващи проекти и може да доведе до значителни разходи за преработка им, което от своя страна може да се отрази и на поети ангажименти към потенциални инвеститори.
Законопроектът също така не отчита наличието на вече изградени индустриални паркове, които ще бъдат засегнати от забраната, нито съдържа провизии как се прилага Законът по отношение на проекти в процес на реализация.
Не се съдържа информация как биха били възмездявани инвеститори, изградили вече такива мощности със собствени средства. В допълнение, не е направена оценка на въздействието на такава забрана върху свободния пазар на електрическа енергия или инвестиционните намерения на бизнеса.
В мотивите към законопроекта и предварителната частична оценка на въздействието няма информация и анализ за дейността и структурата на действащите индустриални паркове в България или за планираните и одобрени по посочената по-горе процедура нови проекти. Представен е единичен пример, който по никакъв начин не е представителен за всички индустриални паркове и/или зони в България.
Също така не е разгледана възможността за изграждане на мощности за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с цел продажба, изградени на покривните пространства на производствените предприятия в рамките на територията на парковете. Дори и да се възприеме гледната точка, че изграждането на ФЕЦ-ове не генерира устойчиви работни места в дългосрочен план, то не може да се сподели изводът, че подобни централи задължително се изграждат върху свободни площи и парцели, които иначе биха били използвани за разполагане на производствени мощности.
Допълнителна слабост не законопроекта е и фактът, че вносителите не са предвидили съвсем реалната възможност за свръхпроизводство от изградените мощности за собствено потребление в определени часови диапазони. При настоящата редакция на предложената алинея 3 на чл. 5, за икономическите оператори няма да съществува възможност да реализират произведения остатък на свободния пазар, което реално ще води както до загуби за пазара, така и до пропуснати икономически ползи за самите икономически оператори.
Конкретни предложения:
- Препоръчваме Законопроектът в настоящия му вид да не бъде одобряван и внесен за гласуване в НС до извършване на задълбочен анализ за структурата и дейностите на индустриалните паркове и зони в България (както действащите в момента, така и на одобрените по „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“)“).
- Препоръчваме да се анализират изградените вече мощности за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и тяхното влияние върху районите, в които се намират, както и как наличието на ФЕЦ в индустриален парк със затворена електроразпределителна мрежа (каквато възможност в момента е налична), се отразява на икономическите активности на останалите инвеститори в парка, които се явяват и преки ползватели на преференциални условия на произведената електрическа енергия, което повишава привлекателността на парка.
- Препоръчваме да се извърши задълбочен анализ какви допълнителни съображения е възможно да възникнат/ да бъдат взети предвид по отношение на прилагане на подобна законодателна инициатива по отношение на вече изградени и действащи паркове. Обръщаме внимание, че такава забрана създава условия за неравно третиране на вече изградени паркове в сравнение с бъдещи такива, ограничава конкуренцията и представлява намеса в икономическата сфера на бизнеса.
- Препоръчваме подобна забрана да не бъде предвиждана и в бъдещи законопроекти, тъй като ограничава икономическите инициативи на бизнес операторите, без да предоставя конкретни алтернативи или методи за обезщетяването им за вече реализирани инвестиции.
С Уважение,
Мирослав ТОНЧЕВ /П/
Председател на УС
