Габровската Стопанска камара е учредена през 1982 година като икономически съюз на фирми, създаден, за да обединява и защитава бизнеса в региона. Тя е колективен член на Българската стопанска камара. В нея членуват промишлени и търговски фирми от Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново. За трудностите пред бизнеса, за това получава ли той подкрепа от институциите, за демографската криза в страната е разговорът с председателя на Габровската стопанска камара Пепа Сомлева.
– Какви са трудностите пред бизнеса в това кризисно за страната ни време, г-жо Сомлева?
– Времената наистина са кризисни и трудностите пред бизнеса не могат да бъдат скрити. Рецесията в Европа естествено засегна и фирмите от областта, които работят с компании от Западна Европа, от ЕС. Като цяло експортът е много затруднен. Предприемат се различни локални мерки. Всяка фирма решава сама за себе си как ще се справи с проблемите, но моята прогноза е, че тези проблеми ще се задълбочават.
– Защо според Вас е така?
– Защото Европа боледува в момента. А ние вече не сме най-високотехнологичната територия. Китай излезе солидно на икономическия пазар, както и Индия, като цяло страните от БРИКС. Така че светът вече стана многополюсен. Не е такъв, както беше досега – разделен на два икономически лагера с различни придатъци. И Европа трябва да се пренастрои, за да може по-скоро да се справя с тези проблеми. Така че тепърва ще има трусове в икономиката.
Като на местно ниво виждам, че всеки се справя по различен начин, тъй като и проблемите са различни.
Но аз искам да погледнем в една друга плоскост съществуващите проблеми. Хубавото е, че бизнесът много ясно дефинира от какво има нужда. И ако досега голяма част от бизнеса е успявала, лобирайки пред министри, чрез депутати или по други пътища, сега вече разбира, че това не е най-добрият начин, тъй като министрите си отиват един след друг и нищо не остава. И трябва да се започва от началото – със следващия министър.
Водейки подобни разговори, стигнах до извода, че точно тук е мястото на работодателските организации да вземат в ръцете си тези процеси и точно те да водят този разговор. Като ги провеждат при поредицата от правителства, които се сменят в зависимост от политическата обстановка. Сега е ясно, че и занапред ще има политически турбуленции и точно тук е мястото работодателските организации да водят този разговор, който да стане непрекъсваем и да бъде градивен, да се развива. Защото, ако го водят отделни фирми или отделни браншове, те забуксуват при всеки нов министър. А това не трябва да бъде така.
– Откликват ли лидерите на политическите партии за провеждането на подобни разговори?
– Когато използвам думата лобизъм, имам предвид създаване на условия и осъществяване на такива промени, които да са благоприятни за развитието и усъвършенстването на технологиите по места, както и въвеждането на съвсем нови и модерни такива. Проблемът е такъв, че експертизата като цяло в управляващите партии, както и при партиите, които присъстват в Парламента като цяло, свалят средното ниво. И много често се оказва обратното – понеже питахте дали политическите партии водят този разговор. Когато има политическа кампания за избори, ние се опитваме да разговаряме с кандидатите за депутати за съществуващите проблеми, но се оказва, че 90 процента от тях нямат никаква представа за какво става дума.
И са изцяло финансово и икономически далеч от същината на темата. Истината е, че десетина процента от депутатите, и то от старите депутати, са наясно с материята, свързана със структуриране на законодателството, което касае бизнеса. Всъщност те понякога успяват да водят този процес, но не винаги. А това е пагубно. И виждаме, че са приети много закони, които тотално объркват икономическата ситуация в момента в страната. Виждаме, че в България имаме двойна инфлация от тази, която е в ЕС. Защото се прие законът, свързан с минималната работна заплата, а именно тя да бъде 50 процента от средната работна заплата. И така се получава един порочен затворен кръг, в който при повишаването на минималната работна заплата се повишава и средната и се затваря цикълът с последващо повишаване на МРЗ. Така попадаме в парадоксалната ситуация, в която общественият сектор, администрацията, услугите получават реално по-високи заплати от хората в производството. Когато човек получи много добър вътрешен поглед за това как работи администрацията, несъмнено ще си даде сметка, че тя работи може би 10 пъти по-малко от частния сектор. Самата аз имам поглед върху двете страни – върху обществения и върху частния сектор.
А в частния сектор се работи значително по-усърдно и много повече – здраво и при високи изисквания. Докато за публичния сектор не ми се коментират моите впечатления, но съм много разочарована от него. А всъщност те вземат по-високи заплати за едни и същи длъжности от реалния сектор. Народното събрание определя законодателството и съответно начина, по който ще се заплаща на държавния служител. И пак казвам – начинът, по който се определят законите в Народното събрание, е далеч не най-съвършеният и всъщност осакатява държавата.
В момента цените на енергоносителите в България са много по-високи от тези във Франция, Германия, Чехия, в Полша. По-скоро искам да кажа във високо развитите икономически държави. Допреди месец цената на 1 мегаватчас беше 191 лева, а миналия ден беше 331 лева за мегаватчас. Ако правителството не вземе някакви мерки, това ще доведе до огромна инфлация. Именно по тази причина всички работодателски организации поискаха компенсации за бизнеса, защото тази огромна разлика ще я плати крайният потребител – гражданинът. И отново тук искам да спомена, че проблемът за енергоносителите е политически.
Защото участниците на енергийния пазар – тези, които определят цените в микса, до голяма степен вземат политическо решение за допуснатите на енергийния пазар. И всъщност при нас цените ще продължават да растат.
Искам да споделя и нещо друго много важно. Повишаването на цените, повишаването нивата на пенсиите, на минималната работна заплата, на средната работна заплата всъщност не повишава покупателната способност на гражданите. Напротив, тя става по-ниска от тази на европейските граждани. А инфлацията се получава точно от този начин на определяне на минималната и средната работни заплати. Още по-лошото е, че те са на ниво брутна работна заплата, а не на основна, което също е много голяма грешка. Самата аз силно се надявам, макар да съм сигурна, че няма да е скоро, все пак да се сдобием с компетентно финансово и икономически Народно събрание. И да надделее разумът в следващото Народно събрание, защото съм убедена, че и следващото няма да е дълголетно. Така че бизнесът да може да започне да работи спокойно. Защото в момента ситуацията е буквално истерична. Има един обезпокоителен факт за виталността на бизнеса специално в област Габрово.
– Какво имате предвид?
– Много обезпокоителен факт е и статистиката, която официално беше оповестена от НСИ, че Габровска област е на дъното по предлагане на работни места. И всъщност единствено в Габровска област за едно работно място са се борили 16 – 17 човека, а в другите области кандидатите са 8 – 9 – 12 човека. В същото време имаме и покачване на безработицата. Доскоро тя беше 4 процента, а в момента е близо 5 процента, пак според съобщение на НСИ, което е много тревожен факт. В това отношение трябва да се отбележи още дали е намалял броят на работните места или регистрираните безработни са се увеличили. Което е взаимносвързано. Самата аз следя този процес, както и фирмите, изпитващи затруднения. А фирмите, които изпитват затруднения, много внимателно и постепенно започнаха да закриват работни места, така че ситуацията да не бъде класифицирана като масова безработица. Закриват се малко по малко, но тенденциозно. И в момента
Габровска област е начело по броя на безработните, които се борят за едно работно място.
Този факт е много обезпокоителен и тази тенденция, предполагам, че ще продължи. Но да се върнем към това, за което говорихме преди да съобщя този факт – голяма част от фирмите вече са на ръба, но се справят.
– А ще оцелеят ли?
– Те ще оцелеят. Но производственият обем ще се свива. В момента има много голям глад за кадри, за което съобщих преди доста години, че предстои. Тогава местни отговорни кадри гледаха с насмешка на моите тревоги. И вече повишаването на заплатите в частния сектор не е на базата на много високи финансови резултати, а на база липсата на кадри и предлагането на все повече и повече средства, за да бъдат привлечени.
Споменавам само един от проблемите, а всъщност по никакъв начин не се увеличава възможността за избор на качествени кадри. И по тази причина изборът на повечето работодатели е свързан с роботизация на производството, дигитализация и компютъризиране на всички процеси. И това е така, защото липсата на работна ръка ще продължава.
– И безработицата ще продължи да се повишава?
– Безработицата е повишена вече. Това е така, защото нискоквалифицирани кадри вече не могат да се реализират в съвременното производство. И съответно фирмите, изпитвайки затруднения, освобождават персонал. А при възникването на нови мощности, при положение, че не може да се разчита на квалифициран персонал, се разчита на машини и на роботи. Този квалифициран персонал се създава с години. Както по-рано Габрово беше българският Манчестер, тук се произвеждаха квалифицирани кадри – за шевно производство, за предачество, за тъкачество. Имаше майстори, имаше инженери, имаше всичко за тази индустрия. Имаше и училища. А за това съм говорила много пъти. На децата им беше дадена възможност да избират между гимназия и професионална гимназия – сега вече всички са професионални гимназии. Но тогава бяха техникуми и гимназии и децата предпочетоха гимназиите, тъй като там е по-лесно. А и днес не всички стават лекари, икономисти, финансисти, висококвалифицирани кадри. Тези, които завършват с тройки гимназиите, всъщност са и хора без занаят. Те не са полезни и за себе си. Нито за себе си, нито за семействата си, нито за икономиката. И в същото време няма подготвени кадри и за бизнеса.
– А самата Вие виждате ли път в затлачената от доста дълго време ситуация, свързана с недостига на кадри?
– Аз съм предлагала и решения за излизането от нея, но те бяха отхвърлени. Не може, образно казано, да има 800 деца, а разкритите места за кандидатстване да са 1000. Местата трябва да бъдат толкова, колкото са в училищата. И малко повече, за да се привличат деца от други градове. А съответно и наши деца отиват да продължат образованието си в други училища, извън областта и общината. А разкриването на много места в гимназиите изсмука децата от техникумите. И когато предложих бройките да не бъдат в този вариант, габровските администратори се смяха.
– Не се предприемат правилни политики, така ли?
– Образователните политики са сбъркани много отдавна. Те бяха сбъркани в национален мащаб при въвеждането на делегираните бюджети.
Но на местно ниво ние нямаме образователна стратегия, каквато трябва да имаме според законовите изисквания. Самата аз не съм член на Комисията по образованието към Общинския съвет, но имам намерение да сезирам тази комисия да влезе в своите задължения и да се заинтересува защо в Община Габрово няма разработена образователна стратегия. А и досега не е имало такава. Броят на местата, свързани с приема на ученици всяка учебна година, се определя на случаен принцип.
- В Габрово бяха закрити и някои от техникумите, от които излизаха професионалисти, и то добри.
- А сега се търсят професионалисти, нали?!
- Когато се поставят подобни въпроси, някой съобразява ли се с мнението на общинските съветници?
- Когато има формирано определено мнозинство, също както в Народното събрание, неговото мнение надделява.
- Според Вас, как би могла да се преодолее демографската криза, която е навлязла в цялата ни държава?
– Демографската криза се преодолява с държавни политики. В други държави съществуват редица решения, които стимулират тридетния семеен модел. В един момент в Българиядържавата се опита да стимулира 2, 5-детен модел, но неуспешно.
И социалното министерство прие стратегията да се стимулира 3-детният модел. Това е въпрос на държавна политика.
По отношение на образованието обаче, тъй като има много безработни, които нямат никаква квалификация, може да се направи много. Тук ще отбележа, че имам заслуга за промяната на една наредба, свързана със здравните асистенти, която продължаваме сега с директора на Професионалната гимназия по туризъм г-н Стоянов. Искаме тази наредба да се промени така, че да могат да се подготвят кадри и в местните училища, а не само в ЦПО-та. Защото нито едно ЦПО, което съществува, както има към КНСБ, но нито едно от тези ЦПО-та не подготвя медицински кадри.
Ако се погледне и наредбата, която образователното министерство е разписало, свързана с обучението на медицинските сестри, е видно, че за да се дипломира една медицинска сестра, тя трябва да учи 3 години. Но интерес от страна на младите хора няма. Защото едно момиче ще предпочете да следва медицина шест години и да стане лекар, вместо да учи три години и да стане медицинска сестра. Това е и едно от исканията пред министъра – да се променят тези разпоредби, за да се върне старата система за обучение на медицински сестри.
Не може един град да произвежда само лекари, икономисти, филолози, философи и други висшисти, администратори. Един град, особено индустриален, какъвто сме ние – с над 50% индустриални предприятия, трябва да си осигурява кадри за индустрията.
Управлението буквално унищожи професионалните училища, разкривайки огромен брой места в гимназиите, които привличат повече ученици. И това е по икономически причини, за да имат по-високи бюджети. Казвам това с огромно уважение и с благодарност към ръководствата на Априловската гимназия, на Математическата гимназия, тъй като подготвят отличници, които носят множество награди от олимпиади, от международни – европейски и световни състезания. Но не може всички ученици да бъдат такива. Има хора, примерно, които биха могли да бъдат виртуозни мазачи, шивачи…
Друг голям проблем, за който в момента подготвям писмо от името на Стопанската камара, е свързан с фирмата, която трябва да извозва рециклираните и производствените отпадъци, тя просто не се явява.
Изпраща фактури, тъй като според Закона за управление на отпадъците всяка фирма трябва да има сключен договор с такава компания, но тя въобще не извозва този боклук и в крайна сметка той отива в контейнерите на общината.
– Но да се върнем към демографската криза, как би могла да се преодолее тя, според Вас?
– По този проблем мога да говоря много, но Стопанската камара не може да го реши.
– Благодаря Ви за това интервю, г-жо Сомлева.
* * *
Габровската стопанска камара предоставя информация, свързана с външнотърговска дейност; извършва услуги, свързани с митническия режим; организира участия в бизнес делегации в чужбина; предоставя информация за всички източници за кредитиране в България и чужбина, осъществява контакт с консултантски фирми; подпомага фирмите при разработване на бизнес планове и проекти в съответствие с условията на инвестиционните източници; подпомага и защитава интересите на работодателите на регионално и национално ниво; съдейства за предоставяне на информация по международни проекти и програми; организира квалификационни семинари, обучения.
