България е на опашката в ЕС по използване на електронни услуги, сочат последните данни на Евростат от началото на седмицата. Според тях през миналата година 69% от гражданите на ЕС на възраст 16-74 години са използвали уебсайт или приложение на държавен орган - т.нар. електронно правителство. Най-висок дял по този показател е регистриран в Дания (98%), Финландия, Нидерландия и Швеция (и трите с по 95%).
В дъното на класацията, с най-ниски дялове при използването на електронни услуги, предоставяни от съответното правителство, са Румъния (с едва 23%) и България (с 30%), следвани изненадващо от Германия (с 50%). 42% от хората в ЕС са използвали услуги на електронното правителство, за да получат информация за услуги, помощи, закони, работно време или други подобни. Това е последвано от изтегляне или отпечатване на официални формуляри (40%), достъп до лична информация (39%) и записване на час или резервация и получаване на официална комуникация или документи (37%).
Малко по-нисък е делът на хората, подали данъчни декларации онлайн - 29%. По същия начин, данните за достъп до публични бази данни или регистри са 19%, докато 18% от хората са поискали официални документи или сертификати, а 17% са поискали обезщетения или права онлайн.
Въвеждането на електронно управление е вторият сектор след здравеопазването у нас, в който ефективността от вложените пари е най-ниска. За последните петнадесет години България е похарчила около 3 млрд. лв. за създаването на е-правителство, но като цяло резултатите от това са половинчати. Това се казва наливане на вода в пясъка.
Някогашният ресорен вицепремиер Томислав Дончев като дойдеше есента, започваше да се кълне, че ей сегинка чиновниците ще изхвърлят хартиените бланки от употреба. Това, разбира се, не е станало и досега. У нас 27% от регистрите се поддържат единствено на хартиен носител.
В България се забелязва куриозен факт. През всичките години, в които за управлението на ГЕРБ въвеждането на електронното управление уж бе приоритет, броят на принтерите е нараснал тройно повече от този на сървърите, вместо тенденцията да е обратна. Според анализ на БСК реално само 19% от българските администрации всъщност предлагат електронни услуги. Скоропостижно отишлата си сглобка също се сети за проблема и написа стратегия за намаляване на административната тежест. Оказа се, че, за да се промени в положителна посока положението, трябва да бъдат променени над 100 закона, което, разбира се, не се случи.
Едва 20 общини от общо 265 у нас са започнали реално да цифровизират документите си, а 80 са заявили готовност да започнат да контактуват с гражданите, без да използват вече хартия. Освен това се оказва, че никой в държавата не знае колко точно пари се харчат за компютърни системи, нито колко от този ресурс е предназначен за целите на електронното управление. Голяма част от огромните пари се дават за хардуер, софтуер и лицензи, с които работят чиновниците, а минимални средства отиват директно за въвеждането на електронни услуги за хората. Освен това, оказва се, че близо 60 процента от националното законодателство съдържа текстове, свързани с електронното управление. Още поне половината от останалите нормативните актове през следващите години трябва да бъдат изменени за целите на електронното управление. При сегашната политическа ситуация това на практика е мисия невъзможна.
Революция в е-услугите - опитът на Естония
Когато стане дума за успешно прилагане на е-услуги и е-управление, често пъти се цитира Естония. За разлика от България, където досега са налети 3 млрд. лв. и сме стигнали до "под кривата круша", малката северноевропейска страна още преди години успя да внедри работещ модел само за скромните 25 млн. евро. Естония, с население от 1,3 милиона души, днес е еталон за успешното въвеждане на функциониращо електронно правителство.
Какво всъщност е постигнала тя, показва извадка от специализирания портал e-Estonia.com.
Животът в цифровото общество
Е-Естония (от "електронна Естония") означава гласуване в избори сред уюта на собствения ви дом. Подаване на заявление за възстановяване на надвнесения от вас данък за доход само за пет минути. Подписване от всяка точка на света чрез мобилния ви телефон през Интернет на правно обвързващ договор. Това са само част от услугите, от които естонците редовно се възползват.
От своя страна, предприемачите могат да регистрират фирма в рамките на 18 минути, да проверяват данни за компании, собственост и юридически регистри онлайн и дори да интегрират своите собствени осигурителни услуги с тези, предлагани от държавата.
Взаимодействието между държавните агенции, както и между правителството и гражданите, е напълно трансформирано в е-Естония, бързо превръщайки бюрокрацията в спомен от миналото и правейки работата на всички нива на управление по-ефективна от всякога.
Частта на този уебсайт за е-Естония показва в детайл начините, чрез които Естония използва модерни технически решения, за да се създаде по-силна икономика, по-добро общество и по-добро бъдеще.
Е-решенията в Естония доведоха до:
- Безпрецедентно ниво на прозрачност и достъпност в управлението;
- Сигурен, удобен и гъвкав обмен на частна, държавна и корпоративна информация;
- По-здраво, по-добре образовано население, имащо лесен достъп до социални услуги;
- Благоприятна среда за бизнес и предприемачество.
Цифрово общество и инфраструктура
Успешното въвеждане на цифровото общество в е-Естония до голяма степен стана възможно благодарение на избраната инфраструктура. Вместо да създаде единна и всеобхватна централизирана система, Естония разви отворена, децентрализирана, която обединява и свързва различни видове услуги и бази данни. Гъвкавостта, която тази отворена инфраструктура предоставя, позволява нови компоненти на цифровото общество да бъдат разработвани и добавяни през годините.
Здравните досиета на естонците са електронни и пациентът няма нужда да носи със себе си епикризи, лабораторни изследвания, рентгенови снимки - всичко е достъпно през компютъра. Дори шофьорските книжки, дебитните и кредитните карти там се смятат за отживелица, защото информацията е достъпна онлайн, а банковите операции се правят през лаптопа или телефона. Естонските училища работят с е-дневници, а родителите получават информация за оценките на децата си по мейла.
