С увеличената пенсионна възраст в България нивото на ангажираност на хората над 60 години на трудовия пазар е по-високо от средното за ЕС
Средната продължителност на живота при мъжете в България е 69.9 години, докато при жените е със 7.4 години по-висока – 77.3 години. В сравнение с 2013, през 2023 г. наблюдаваме намаление на средната продължителност при мъжете с 1.1 години, а при жените – с 0.7 години.
На 1 октомври е Международния ден на възрастните хора.
Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2021-2023 г., е 73.5 години, като спрямо предходния период (2020-2022 г.) се увеличава с 1.6 години, според данни на НСИ в проект на Отчет за 2023 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.), публикуван за обществено обсъждане.
Хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаваща се демографска криза, сочи доклад на застрахователи.
При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата работна сила може да се увеличи от 9 на сто през 2023 г. до 14,2 на сто през 2040 г. Така компаниите в ЕС имат шанс да наваксат до 75 на сто от прогнозния дефицит на работна ръка, пише в доклад на "Алианц Трейд".
Според статистиката с увеличената пенсионна възраст в България нивото на ангажираност на хората над 60 години на трудовия пазар е по-високо от средното за Европейския съюз. През 2023 г. над 60 на сто от хората на възраст между 60 и 64 години у нас продължават да работят, което ни нарежда на 11-то място от 27-те държави-членки. В тази възрастова група най-високо е нивото на ангажираност на трудовия пазар в Швеция – над 73 на сто при средно 53 на сто за ЕС. Най-ниско е в Люксембург – 23 на сто.
Наблюдава се устойчива тенденция към застаряване, като две трети от заетите са представители на по-възрастните поколения на работното място, според проучване на Българската стопанска камара. Ако темповете на застаряване на работната сила се запазят в следващите 20 години, броят на работещите на възраст над 55 г. ще достигне 48 на сто (почти всеки втори), е един от изводите от проучването.
Възрастовото разслоение в работната сила се откроява все по-отчетливо. На работното място се сблъскват четири поколения, които имат значителни различия в своите ценности, трудови нагласи и модели на поведение. Умението да се използват силните страни на всяко поколение в интерес на работата и да се трансформират различията в конкурентен корпоративен актив, носещ добавена стойност, е сериозно предизвикателство пред фирмените политики в управлението на хора, е сред изводите от проучването.
Изводи от други проучвания сочат, че хартиеното поколение, това на най-възрастните работници, живее, за да работи. Иска сигурност на работното място, здравословни условия на труд. Мотивира се от ясни и стриктни правила, от морални ценности, от уважение и зачитане. Мотивация за възрастните работници е и да им осигурят възможност да предават знания и опит.
На фона на това, че все повече възрастни хора работят в България, други пък изследвания отчитат, че в страната липсва гарантиран достъп на възрастните хора (65+) до качествени, финансово достъпни здравни, социални и интегрирани здравно-социални услуги за дългосрочна грижа в общността и домашна среда.
