Депутатите единодушно подкрепиха специалния закон за приходите и разходите, но ще се правят промени
Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание (НС) временно закърпи положението до приемането на Бюджет 2025. На днешното си първо заседание от започването на работата на 51-вото НС комисията прие единодушно специалния закон за финансовата сметка на държавата, който бе представен миналата седмица от кабинета.
Неговото действие е заложено да продължи три месеца.
Той има функцията на устройствен закон, допълващ наредбите в Закона за публичните финанси (ЗПФ), като дава приоритет на конкретни разходи и урежда как следва да се финансират капиталовите разходи.
Всъщност в програмата на ресорната комисия първоначално влизаха трите бюджетни закона за 2025 г., както и данъчните промени, но още в началото на заседанието те отпаднаха от дневния ред.
Въпреки липсата на становище от комисия, трите бюджета реално все още могат да влязат за разглеждане в пленарна зала. Специалният закон пък ще бъде подложен на редакции между първо и второ четене, стана ясно по време на обсъжданията.
При представянето му Петкова посочи, че статутът на един удължителен закон "не е уреден законодателно" въпреки практиката от последните години, а той по-скоро е "кризисна мярка".
Приемането на текстовете мина почти без обсъждания.
Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева апелира за гаранция, че субсидиите към общинските бюджети ще бъдат разплатени.
Това са субсидии за делегирани дейности, обща изравнителна субсидия, за капиталови разходи и други. За делегирани дейности за януари е трябвало да бъдат получени 30% от сумите, или общо 673 млн. лв., но вместо това, от тях са били изплатени само половината от 30-те процента.
Добри Митрев - председател на Българската стопанска камара (БСК), апелира временният законопроект да бъде приет по възможност тази седмица, тъй като урежда важни бюджетни взаимоотношения, в т.ч. компенсациите за бизнеса за тока.
Атанас Кацарчев от КТ "Подкрепа" повдигна въпроса и за минималната заплата, при която има действащ нормативен акт за заплата от 1077 лв., а минималният осигурителен праг за момента се запазва на 933 лв. "Това нанася щети и на НОИ", каза Кацарчев.
Казуса с данъците
От Министерство на финансите (МФ) междувременно сигнализираха, че приемането на Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) - който отпадна от дневния ред още в самото начало - е от първостепенно значение, тъй като в него са заложени вече влезли в сила европейски директиви, с които обаче България се бави.
По-конкретно става въпрос за създаването на специални режими за малки предприятия в страната и ЕС, които да дадат възможност на тези фирми в държави членки, различни от тази, в която е дължим ДДС, да могат да се ползват от освобождаването от задължението за начисляване на ДДС до прага за регистрация.
Тя предупреди, че от Европейската комисия (ЕК) вече са сигнализирали, че България изостава с приемането на тези текстове.
Депутатите обаче останаха непреклонни, дори след като финансовият министър предложи проектът да мине, но без двата най-оспорвани параграфа – този за декларирането на дълготрайните материални активи от фирмите и този за регистрацията по ДДС при продажба на недвижими имоти.
Асен Василев от "Продължаваме промяната" обаче контрира, че няма как да се изтрият параграфи на първо четене и така текстовете бяха премахнати от дневния ред с 14 души гласували "за" отпадането на точката.
Петкова обаче изтъкна, че с неразглеждането на законопроекта се нанасят щети на хазната и че 6 месеца след оттеглянето кабинетът няма право да внася същото законодателство.
Ситуацията с бюджета от 2023 г. може да се повтори
Ситуацията с държавния бюджет от 2023 г. може да се повтори тази година. За тази опасност сигнализира депутатът от "Продължаваме промяната" Асен Василев след края на заседанието.
Според него, ако разглеждането на трите бюджета в комисия не започне още тази седмица, има шанс държавата да остане без бюджет до август 2025 г.
Той обаче увери, че депутатите ще се постараят максимално бързо да приемат специалния закон, "тъй като той гарантира социалните плащания, минималните размери на плащанията, минималната работна заплата, както и компенсациите на електроенергията за бизнеса, за да не доведе това до инфлация".
