Интервю на в. Строител с Инж. Йордан Николов, изп. директор на БАИС и председател на секция „Изолации“ към КСБ
Инж. Николов, следите ли напредъка по реализирането на подписаните договори за саниране на многофамилни жилищни сгради по Етап I на програмата, финансирана от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)? Имате ли информация за стартирали проекти? Как оценявате програмата като цяло и кога според Вас можем да очакваме реално строителство?
Въпросът е изключително актуален. Разбира се, че следя развитието на програмата. Доколкото знам, Министерството на регионалното развитие и благоустройството е подписало голяма част от договорите с общините и процесът продължава. В същото време местните власти обявяват и провеждат обществени поръчки. За момента няма отговор на въпроса кога и как реално ще стартира строителството, тъй като това зависи от получаването на средствата по НПВУ. За съжаление няма индикации те да бъдат отпуснати скоро. Причината е, че предстои изпълнението на редица реформи, свързани с Плана.
Не мога да прогнозирам кога ще бъдат завършени проектите за саниране по НПВУ. Възможен вариант е новосформираното правителство да реши да инвестира средства от държавния бюджет, за да тръгне процесът, но това остава в сферата на хипотезите.
Какви са основните предизвикателства пред изпълнението на програмата?
На първо място е точно финансирането, защото колкото и договора да се сключат, без осигурени средства изпълнението им остава под въпрос. Вторият голям проблем е, че програмата по НПВУ повтаря модела на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС), включително и нейните недостатъци. Определянето на бенефициентите и кандидатстването се проведе в изключително кратък срок, което доведе до прибързани енергийни обследвания на сградите, показващи съмнителни данни.
Друг сериозен проблем в настоящата програма е уеднаквяването на параметрите за топлоизолация, без да се вземат предвид географските и конструктивни особености на обектите, които ще се обновяват. Това също поставя под въпрос ефективността на обследванията.
По време на заседание на секция „Топлоизолации“ в Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) обсъдихме заложените параметри в провежданите обществени поръчки за саниране. На много места те са непрофесионално подготвени и дори си противоречат. Това говори за недостатъчна експертиза при изготвянето им. Освен това изборът на изпълнител се прави на база референтна цена на квадратен метър разгъната застроена площ, както беше и при предишната програма – НПЕЕМЖС. Впоследствие изпълнителят разработва проекта и го реализира. Това също поставя под въпрос предварително зададените параметри, тъй като няма изготвен проект преди стартирането на тръжната процедура.
Още един сериозен проблем е, че често спечелилите поръчките фирми не изпълняват проектите сами, а възлагат работата на подизпълнители, които разполагат с ограничени ресурси. В сектора има много отговорниизпълнители, но настоящата система позволява на недобросъвестните компании да избягват отговорност без санкции.
Допълнителен риск крият и заложените параметри за икономия на енергия, които е възможно да не бъдат постигнати. Това поставя въпроса какво ще се случи със средствата по НПВУ, ако изискванията не бъдат изпълнени. Възниква опасност от финансови санкции, като не е ясно дали разходите ще останат за сметка на строителя, общините или държавата. Трябва да има яснота, ако тези параметри не бъдат спазени, кой ще връща полученото финансиране.
Какви мерки биха били удачни да се приложат, за да се избегнат тези проблеми?
При сегашния начин на работа е изключително трудно да се предвидят ефективни мерки, с които да не се допусне възникването на изброените проблеми. Според мен е нужен ефективен контрол. Ако надзорът не функционира, няма кой да контролира реално изпълнението и винаги ще има възможност за компромиси с качеството и заобикаляне на правилата. В крайна сметка всичко опира до това, колко съвестно ще се отнесат строителите към работата си.
Смятате ли, че срокът до юни 2026 г. е достатъчен за успешно реализиране на всички одобрени проекти?
Не, няма как да се спази този срок. Причината е, че все още не сме стартирали реалното строителство, а времето си върви. Остава около година и половина, за да се изпълнят всички проекти, това е много кратък период. Освен това след края на предишната национална програма настъпи почти петгодишна пауза, в която процесът на саниране на сградния фонд спря. Нямаше достатъчно работа в сферата и голяма част от квалифицираните кадри заминаха в чужбина. Няма как да ги върнем обратно. Предстои кадровият недостиг да се усети още по-силно. Аз съм песимистично настроен по отношение на завършването на проектите в срок.
Как оценявате ролята на местните власти за успешното изпълнение на програмата и какви са основните Ви препоръки към тях?
Ролята на местните власти е ключова, тъй като именно те обявяват и контролират обществените поръчки. Големият въпрос обаче е дали разполагат с необходимия капацитет да изпълнят тази задача. Има общини, които натрупаха ценен опит по време на НПЕЕМЖС, и при тях административните процедури – документооборотът, провеждането на тръжните процедури и сключването на договорите, се реализират ефективно. Но при други липсва предишен опит, защото в техните райони не бяха реализирани проекти за саниране.
От БАИС се опитваме да компенсираме този дефицит чрез обучения, но се сблъскваме с друг проблем – макар че общините декларират интерес, когато настъпи моментът за стартиране на обучението, често се отказват. Това показва липса на ангажираност и подготвеност, което неминуемо ще затрудни и забави изпълнението на програмата по НПВУ.
Има ли стратегии за обучение и информираност на собствениците на жилища относно ползите от енергийното обновяване и процеса на участие в програмата?
Според мен не е осигурена достатъчна информираност. Тук искам да обърна внимание на нещо доста важно. Не мога да цитирам точни цифри, но за енергийно обновяване на публичен и жилищен сграден фонд по НПВУ страната ни ще разполага с финансиране в размер на около 2 млрд. лв. На този фон средствата, заделени за информационна кампания, са около 15-20 млн. лв., което е крайно недостатъчно. Тези пари по-скоро се използват за управление на процесите, отколкото за широкообхватна разяснителна кампания. В резултат хората остават недостатъчно запознати.
В допълнение на политическо ниво се разпространяваше тезата, че програмата се свежда единствено до лепене на стиропор и че от нея няма съществена полза. Това сериозно затруднява процеса. Според мен в България липсва реален политически интерес към енергийното обновяване. Всичко, което се прави, е проформа, за да се изпълнят директивите на ЕС. Приоритетът е върху производството на електроенергия – говори се за газ, соларни паркове и други източници, но реални инвестиции в енергийна ефективност почти няма.
Как оценявате напредъка на България в областта на енергийната ефективност през последните години?
Напредъкът на страната ни е минимален. Единственият начин да се засили процесът е, ако енергийната ефективност и обновяването на сградите излязат от „ръцете“ на държавата и станат част от бизнеса. Тоест, държавата трябва да се ограничи до създаване на благоприятни условия, включително финансови инструменти, но самата реализация да бъде поверена на частния сектор.
Ключово е да не се разчита единствено на лични инвестиции от собствениците, а да се разработят механизми за финансиране, както е в други европейски държави. Имаме множество добри примери, но у нас все още се залага на 100% безвъзмездна помощ или модел 80/20, при който 20% самоучастие не е обезпечено с адекватни финансови механизми. Разбира се, държавата трябва да поеме разходите за социално уязвимите домакинства, за да не се блокират цели проекти. Това може да се реализира чрез различни модели за възвръщаемост на инвестицията в дългосрочен план.
В кои държави в ЕС има добри практики, които може да проучим?
В Испания, Италия, Унгария, Полша, Латвия, Литва и Словакия има добре разработени финансови стимули. В България проблемът е, че се фокусираме единствено върху многофамилните жилищни сгради, а еднофамилните изцяло се изключват от програмите, въпреки че в тях живеят около 50% от населението. Така се създава неравнопоставеност – публичните средства се разпределят неравномерно, без да се отчита социалният статус на домакинствата.
Според националната стратегия за обновяване на жилищния фонд до 2030 г. трябваше да бъдат санирани около 19 млн. кв. м жилищна площ, за което са необходими 6 млрд. лв. В момента разполагаме само с ограничените средства по НПВУ, което прави постигането на тези цели невъзможно без алтернативни източници на финансиране.
Какво е мнението Ви относно политиките на ЕК по отношение на енергийната ефективност?
По време на среща, проведена в рамките на Renovate Europe, поставих въпроса защо в дейности на Комисията се акцентира повече върху декарбонизацията, отколкото върху енергийната ефективност. Двете са свързани, но изискват огромни инвестиции и според мен не могат да се реализират едновременно с достатъчна ефективност. В момента ограниченията и въглеродните такси поставят европейската индустрия в неконкурентна позиция на световния пазар. Много експерти от години предупреждават, че енергийната ефективност трябва да бъде приоритет преди преминаването към мащабна декарбонизация. Въвеждат се изисквания, които на практика са неизпълними – например всяка нова сграда да използва 55% възобновяеми източници. Това е трудно осъществимо на ниво отделен обект и трябва да се разглежда на общинско или квартално ниво.
Темата за енергийните общности започва да набира популярност у нас, като в Габрово и Бургас дори има пилотни проекти, но като цяло изоставаме. Вместо да насочим усилия към обновяване на сградния фонд, приоритет се дава на изграждането на соларни паркове за производство и продажба на електроенергия. Това означава, че не се насърчава децентрализацията и енергоспестяването, а по-скоро се залага на промяна в източниците на енергия. Данните показват, че в България в момента има около 3,8 гигавата действащи соларни инсталации от общо 12 гигавата инсталирани мощности. Освен това чакат одобрение проекти за още над 4 гигавата. Това са предимно частни инвестиции, но отново насочени към производството и търговията с енергия, вместо към намаляване на потреблението чрез енергийно ефективни сгради.
Необходимо е либерализиране на режима за малките соларни инсталации, което е залегнало в новата Директива за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) от май 2024 г. Всяка сграда с плосък покрив трябва да има възможност да инсталира соларни панели с минимални административни пречки. В момента обаче фокусът остава върху големи проекти за продажба на електроенергия, което е в разрез с концепцията за енергийна независимост на домакинствата.
Какви ще са приоритетите на БАИС през 2025 г.?
Основните ни цели тази година са свързани с активното участие в актуализацията на Наредбата за енергийните характеристики на сградите. Тя така или иначе подлежи на преразглеждане заради ДЕХС, като е важно чрез измененията процесът да стане по-лесен. В момента подходът е обърнат – първо се анализират инсталациите и консумацията, след което на тази база се прави обща оценка на енергопотреблението и едва тогава се изготвя проект за енергийна ефективност, включващ топлоизолацията и подобряването на сградната обвивка. Всъщност логичното е да се започне именно от обвивката, тъй като тя е постоянен параметър. Потребителите бяха насочени към пелети, но те се оказаха твърде скъпи. Вкарва се конюнктурен елемент в енергийния микс, който влияе върху параметрите на постоянните елементи на сградата, а това е нелогично.
Друг важен приоритет е опростяването на методиката за издаване на сертификати за енергийна ефективност, която в момента е твърде сложна, скъпа и достъпна за ограничен брой специалисти. Трябва да се проучат добрите практики от други държави, за да направим процеса по-бърз и достъпен. В този контекст има и нов проблем – банките започват да изискват сертификати за енергийна ефективност при ипотечни кредити. Това е заложено в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), но досега не се е прилагало. Основният казус е, че ЗЕЕ допуска издаване на сертификат за отделен обект, но наредбите реално изключват тази възможност. Така, ако някой иска да продаде апартамент, трябва да убеди всички съседи да сертифицират цялата сграда, което на практика е невъзможно. Именно затова нотариусите не го изискват, но банките вече започват да настояват за този документ.
Вие сте председател на секция „Изолации“ към КСБ. Какви са основните приоритети в работата Ви в тази роля?
Главната ни задача е регламентирането на работата с подизпълнителите. Реалните изпълнители на изолационните дейности са именно подизпълнители, но в момента взаимоотношенията в сектора не са добре регламентирани – много от тях не са дори регистрирани като фирми. Това води до ситуация, в която цялата отговорност за качеството пада върху главния изпълнител. Ако даден подизпълнител не изпълни задълженията си коректно, няма ефективен механизъм за санкция, което създава конфликти и проблеми в процеса.
Друг важен приоритет е звукоизолацията и акустиката. Разработваме ръководство и предложение за промени за съществуващата наредба. Причината е, че е твърде остаряла – датира от началото на века, а параметрите в европейските директиви са напълно различни. В момента звукоизолацията зависи изцяло от решението на инвеститора и архитекта, но най-често такива мерки изобщо не се вземат. Ако звукоизолацията се планира още на етап строителство, тя е многократно по-евтина, отколкото ако се прави впоследствие.
Къде виждате възможностите за сътрудничество с в. „Строител“ през 2025 г.?
Продължаваме активното сътрудничество с изданието и през тази година. Винаги съм разчитал на в. „Строител“, който е наш партньор и важен комуникационен канал. Всеки месец БАИС публикува във вестника техническа информация в рубриката „Полезни съвети“ и ще се стремим да включим повече актуални новини. Чрез тези материали даваме насоки на строителите върху какво да се фокусират. Основно споделяме откъси от нашите ръководства за хидроизолация и топлоизолация, в които сме заложили добри практики, базирани на най-новите технологични и научни достижения. Целта ни е да събудим интерес към проблемите и възможните им решения в тези сфери.
